Изключително добри са „Новините в джаза“, които младите музиканти, организирани и водени от Михаил Йосифов, съобщават в своя дебютен албум „Първа емисия“. Представяме проекта в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM. Младите артисти – поканени от Михаил Йосифов настоящи и бивши студенти в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, свирят и пеят убедено, с плам, в 10 авторски песни и пиеси, които доказват възможностите на всеки от тях като автор на музика, текст и аранжимент, като вокалист и инструменталист, като призван за джаза артист. Албумът съдържа и един бонус трак – песен, записана преди година. Водената от тромпетиста Михаил Йосифов формация е с участието на вокалистите Велека Цанкова и Лъчезар Кацарски, контрабасистката Калина Андреева, която също пее, саксофониста Александрос Красидис, китариста Красимир Зафиров – всички до тук – автори на песни и пиеси; пианиста Николай Костадинов, барабаниста Ивайло Манев. Албумът „Първа емисия“ доказва колко много са постигнали те.
Снимка:
Елисавета Петрушева
Михаил Йосифов: Постигнали сме това, че сме събрали невероятна комбинация от млади, много талантливи музиканти, сътворили много хубава музика. Какво по-добре!
Велека Цанкова: Програмата е много шарена, всеки е вложил своя авторска музика. Могат да се чуят танцувални песни, много хубави инструментални пиеси, малко фънк, малко боса нова.
Блус има, фолклор има. Всичко има.
Калина Андреева: Имахме пълна свобода да пишем музика, каквато на нас ни харесва. Всеки я претворява през своето виждане за хубавото. Толкова много професионалисти, събрани на едно място, когато правят нови съвременни идеи, се получава нещо много красиво. Мишо ни оставя пълна свобода да се развиваме. Това е крайният продукт на свободни хора, които пишат музика без предразсъдъци.
Пълна свобода на стабилна основа.
Михаил Йосифов: Не се старая да давам стабилна основа, а по-скоро да се забавляваме, всеки да се чувства свободен да изрази себе си по подходящ начин. Всеки е хванал живота си в ръце и прави много неща, което ми напомня на нашата младост.
„Първа емисия“ символично започва с композиция на преподавателя и лидер. Михаил Йосифов предупреждава за живота младите таланти с „Хлъзгава повърхност“. Композиционно творбата създава усещане за разклащане, в което музикантите остават стабилни. И наистина им предстоят и трусове, и бурни ветрове, но в тези стихии те трябва да устоят, дори да превърнат урагана в попътен вятър.
Михаил Йосифов: „Хлъзгава повърхност“ е пиеса, която написах специално за тази комбинация от музиканти. Исках да я използваме за откриване на концертите и с нея да представяме групата. Пиесата е фънки, мислил съм за виртуозитет, за да се представим като музиканти. На тези млади хора им е интересно да имат предизвикателства в техническо отношение, затова я написах да е по-сложна в браса. Те много добре я осмислиха, много добре се справиха. Както се казва – хубаво груувира пиесата.
До Михаил Йосифов в „Новините в джаза“ е неговият съратник от младежките години Атанас Попов – специален гост на перкусии.
Ако се върнете в своята младост, какво ще видите в нея, което прави пряк паралел с този проект?
Михаил Йосифов: Възхищавахме се на нашите по-големи батковци – Ангел Заберски, Георги Корназов, „Акустична версия“, митичният Милчо Левиев, който живееше в Америка. Те започнаха и нас да ни викат и помня какво бе вълнението. С Вили бяхме в тази позиция в Dirty Purchase. Музиката е занаят, в който трябва да има приемственост. Да вземеш млад музикант означава да му дадеш път, посока, да го покажеш на света.
Атанас Попов: Винаги сме се възхищавали на по-опитните и големи музиканти и те винаги са ни подкрепяли. Това ни е дало свобода и правилния начин да се развиваме, да се усъвършенстваме и да достигнем до това ниво да поканим по-млади, талантливи и много симпатични млади хора, които сега тръгват по пътя. Те са друго поколение, но в тях виждам това, което ние правехме. Важно е да съжителстват, когато музицират и когато не музицират, да са в добри отношения. Имаше дупка от няколко поколения, в които нямаше взаимстване. Те са на прав път в живота – с постоянство и с огромно желание да музицират. За мен е огромно удоволствие да работя с тези млади хора.
В албума „Първа емисия“ на „Новините в джаза“ следва първата от четири песни на вокалиста Лъчезар Кацарски.
Лъчезар Кацарски: Впечатлява ме отдадеността на всеки в този проект, любовта и вдъхновението, което получаваме, когато работим заедно, идеята на Мишо да обедини около себе си хора, с които да прави музика и да ни предаде опита си като музикант.
Как този проект е част от твоето изграждане в музиката и твоето израстване?
Опитът, който трупам, е скъпоценен. Това са нови контакти, страхотни приятелства, срещи и спомени, които ще създадем заедно. Работата в екип е нещо невероятно.
Лъчезар Кацарски: С песента Soul Shaker ми се искаше да направя нещо, което има онази сантименталност на джазовите пиеси от времето на суинга, когато Коул Портър или Джордж Гершуин и другите велики композитори са писали страхотен джаз. Искаше ми се да има лека мюзикълна нотка, но и много суинг. Искаше ми се разкажа история с нея.
Как би се определил като автор на песни и вокалист?
Лъчезар Казарски: Повече от песните, които записахме тук, разказват история. За мен е важно и да е изпълнена с много чувство.
„Дъждовен сън“ на Лъчезар Кацарски е песен – мечтание, песен – картина, развиваща с живописен образен музикален език съвременната българска поп песен.
Лъчезар Кацарски: „Дъждовен сън“ е една от песните, които написах почти на един дъх. Тя искаше да излезе. Исках да погледна на любовта като сън. Също така ми бе важно да вкарам накрая и елемента на надеждата. Тази песен може би не е само мое преживяване, а е общо. Елементът на надежда се случи естествено, но е и много важен. На всеки, който се чуди как да намери любовта, бих искал да кажа, че тя рано или късно идва. Така се пее в текста: „Тя ще дойде някой ден“.
Освен двете произведения на лидера Михаил Йосифов, в албума „Първа емисия“ на „Новините в джаза“ има още две инструментални пиеси – на саксофониста Александрос Красидис и на китариста Красимир Зафиров.
Александрос Красидис: Групата работи от две години, през които имаме изключителната възможност да работим с невероятния тромпетист Михаил Йосифов. Всеки път, когато влезеш в стаята за репетиция с него, научаваш нещо ново, излизаш щастлив. Това е нещо много вдъхновяващо и вълнуващо. Така идва мотивация, която ни зарежда постоянно да искаме повече и повече да работим и да ставаме все по-добри.
Красимир Зафиров: За мен също е огромна чест, че имам възможността да работя с музикант като Михаил Йосифов. Той също така е много добър ментор и създава атмосфера, която е приятна за работа. Кара ме не само да се замислям за някои неща, но и повече да се старая и да давам всичко от себе си. Колкото и да имаме други неща и колкото и да сме изтощени понякога, винаги има мотивация. Това е много полезно. Много малко хора го умеят.
Красимир Зафиров композира пиесата Hornet.
Красимир Зафиров: Целта на пиесата Hornet е да свърже колкото се може повече хора с по-модерната музика в джаз звученето. В нея има четири акорда – и всеки лесно да може да проследи идеята, и да е интересно и грабващо.
Михаил Йосифов е изключително подкрепящ в отношението си към младите музиканти в създадената от него група „Новините в джаза“. Той ги поставя във всички възможни ситуации, в които те ще се оказват цял живот и които ще трябва да отиграват, затова е важно сега да ги овладеят. И е стълб до тях. На живите свирения изпълняват авторска музика и кавъри, добре и малко познати; чрез отношението си към публиката създава у тях култура на сценично поведение, учи ги да се забавляват, докато работят. Учи ги. Неговото силно желание да работи с тях среща силното им желание да израстват.
Как „Новините в джаза“ е част от твоя музикален път? Какво те предразполага да вложиш в проекта, за да може работата ти тук да е лична стъпка напред?
Лъчезар Кацарски: Прави ме по-креативен, дава ми опит, сблъсква ме с много неща, с които трябва да се сблъскам. За мен това е изключително важно.
Как подхожда на това, което искаш да изразиш чрез песента, звукът и енергията на „Новините в джаза“?
Джазът е един от любимите ми стилове. Това, че звучим толкова заедно, е нещо уникално. Всеки от нас е отделен тип музикант, което прави още по-страхотно нашето събиране в група на различни хора, които споделят любовта си към един и същ стил и са готови да експериментират. Във времето направихме програми със соул, блус, дори рок.
Албумът „Първа емисия“ поглежда и в посоката на блуса.
Лъчезар Кацарски: Talk to Mr. Blues е песен, която също се изля като поток преди доста време. Тя си имаше свой собствен живот. Когато я написах, я представих на конкурса „Пролет“ на БНР през 2018 г. и с нея спечелих наградата за дебют. Сега, след толкова много време, имах нужда да я променя. Реших, че не би ѝ се отразил зле по-различен поглед в чисто музикален аспект – например, модулацията в края. Това много освежи песента. Исках да я изпея с нов вид чувство. За написването на тази песен в началото нямах конкретна причина, но пеейки я, осъзнах, че тя е за нещо, на което винаги можеш да разчиташ. Винаги до теб има блус, който те подкрепя.
С какво ви допада звукът на групата и как участвате в неговото оформяне?
Красимир Зафиров: Звукът на групата откъм инструменти е стандартен за джаза. С новия албум доказваме това, но също и че този тип състави може да е много флексабилен, да звучи добре в латино, фънк, хип-хоп стилистика. За звученето на групата е много полезно, че всички са на високо музикално и мисловно ниво. Идеите се възприемат от всички и всеки допринася за тяхното реализиране.
Александрос Красидис: Под звук разбирам и си представям идеите и на другите музиканти. Албумът е малко шарен – има джаз, латин с прекрасните ни вокалисти, инструменатлни пиеси, фънк. Добавяме различни стилове, което ни прави още по-добри, взимайки идеи и от другите музиканти.
Александрос Красидис: Моята пиеса в албума се казва Under Tension. Аз съм наполовина кипърец. Тръгнах за Кипър с поставената от Мишо задача да напишем пиеси. А аз не знаех как да направя това, бях под напрежение. Исках да прозвучи нещо и не можех да го постигна. Един ден седнах на пианото и започнах да си измислям идеи. Успях да създам една пиеса, която постоянно ми напомняше под какво напрежение бях. Затова я озаглавих така.
Сформираният от Михаил Йосифов проект „Новините в джаза“ дава на младите музиканти широко поле да творят и да развиват своите умения. Това е неговата мисия, която осъществява и с представянето си в страната на концерти, съпътствани от майсторски класове в музикалните училища в съответния град.
Михаил Йосифов: Всички са настоящи или бивши студенти в Музикалната академия. Имах възможност да направя с тях концерти в разнообразни състави. Видях, че са много добри професионалисти и харизматични артисти. Реших, че не мога да изпусна това, то да остане само в академията. Така сглобих състава. Стабилна основа за този албум ни даде „Национален фонд „Култура“ – да напарвим концертите и майсторските класове. Много искам още млади хора да се запалват по джаза, да го видят като музикална алтернатива. Това е много добър пример за млади хора, припознали джаза като музика, която харесват и искат да изпълняват. Резултатът е много добър. Желая да го споделя с всички навсякъде.
Как ви развива „Новините в джаза“?
Велека Цанкова: На първо място за всички е страшно удоволствие да работим с Мишо. Той олицетворява джаза в България. Определено е голям купон – има авторска музика, свирим кавъри – познати и непознати. Винаги има добра енергия. Освен сериозно да изпълнява всичките си отговорни задачи, той много добре умее да се забавлява, с което ни изразява. Дано младите хора да припознаят този тип музика и да се забавляват с нея.
Мишо е успял да съчетае полезното с приятното.
Калина Андреева: Този проект и Мишо много ми помогнаха за сценичното ми поведение – как да се отпусна и да се забавлявам, докато свиря. Струваше ми се много трудно и се чудех как хората го правят, как Мишо е толкова добър фронтмен. Когато видя, че хората пред мен на сцената са спокойни и уверени, това ми помага. Другото е бързата реакция – четенето на прима виста, мисленето на момента. Това са изключително полезни неща, когато се правят с професионалисти. Човек започва да си вдига нивото, когато работи с хора, които са по-добри от него. Тук работя с много добри музиканти, което ме развива музикално и артистично.
Калина Андреева: Моята песен „Мома съм, мъри, 'аресал“ е комбинация на два мои много любими стила – фолклора и джаза. Винаги ми е харесвало да смесвам стилове и жанрове, да го правя с вкус. Надявам се да съм намерила баланс.
В проекта „Новините в джаза“ участват и пианистът Николай Костадинов и барабанистът Ивайло Манев, които в албума „Първа емисия“ нямат свои пиеси.
Какво чухте в идеята за създаването на „Новините в джаза“? Какво бе първото като желание за участие, когато Мишо ви предложи?
Ивайло Манев: Много се зарадвахме и с голям ентусиазъм се впуснахме в начинанието.
Николай Костадинов: Имахме час по бигбенд с него, той ни помоли да останем: „Имам идея за вас.“ Останах изненадан и бях много щастлив.
Кое от работата в групата много ви допада? Това е доста широк проект, който е постоянно в движение.
Николай Костадинов: Участието ми в групата е изцяло удоволствие. Мишо е спокойно-забавен. Атмосферата е приятна, лесно се случва всичко. Наистина си правим удоволствието да мислим заедно музиката.
Ивайло Манев: За времето, през което работим, се усеща голям напредък. Много се споихме като група и като звук.
Какво давате от себе си в този проект?
Николай Костадинов: Давам от себе си максимално това, което съм научил. Когато правиш музика на момента, всичко има влияние. Стремя се да канализирам това и да го изработя.
Ивайло Манев: Всеки от нас влага своя начин на свирене, своя поглед върху композицията. Когато всеки даде своята идея и своите похвати, се получава най-добре.
Лъчезар Кацарски: Break Her Heart with a Song написах преди 2 – 3 години. Тя дойде много спонтанно, исках да съчиня история. Винаги съм се старал да бъда джентълмен – и тази песен описва точно това. Така се роди историята с възрастния човек, който казва на момчето да се държи като джентълмен и да ѝ грабне сърцето с песен, със своята емоционалност. Тази песен съчетава три много важни неща за мен като един 23-годишен мъж – женското внимание, хубавата музика и любовта.
В „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM представяме дебютния албум на сформираната от Михаил Йосифов група с млади таланти „Новините в джаза“. До него като специален гост на перкусиите е приятелят му от младежките години Атанас Попов.
Как разчитате това, което им е на душите, през вашите спомени, когато сте били на тяхната възраст – както сте се чувствали, както се виждали бъдещето, както сте били уверени? Те свирят с вас като утвърдени музиканти и пламенни вдъхновители за музиката.
Михаил Йосифов: Виждам голям паралел. Те са също така запалени като нас. Имат преимуществото да живеят във време, когато има много информация. По наше време бе пълно информационно затъмнение и бяхме по-големи запалянковци в това да търсим музика. Нямаше ноти, нямаше много записи, това нас ни правеше много жадни. Те имат тази информация, но продължават да са жадни – непрестанно слушат музика и ѝ се радват. За нас навремето бе празник да се сдобием с нова касета.
Атанас Попов: Разликата е, че ние покрай липсата на информация с Мишо с часове слушахме Уинтън Марсалис, братята Брекър… Информацията може и да пречи, защото се пренасищаш, но има основни албуми, на които трябва да се обърне специално внимание. Те дават страшно много на музиканта, за да е стабилен и да вникне в музиката – откъде произлиза, откъде тръгва, какво е отношението на тези музиканти, как става предаването на енергия.
Михаил Йосифов: Избрах да свиря с тях, защото видях нашия младежки плам. Навремето с Infinity за едно участие правехме сигурно 40 репетиции. А като свирехме на улицата, много се забавлявахме. Който бе свободен, идваше да свири. Александрос и Ивайло също ги виждаме по „Витошка“, може би и другите си имат места навън. Това за един джаз музикант е много съществено. Виждаш, че като свириш със сърце и душа, започват да се събират хора. Един артист трябва да е впечатляващ за публиката. Свирейки на улицата, се учиш на това. По-важно от това, което ще изсвириш, е енергията с която го правиш. Хората много усещат, когато даваш 100 % от себе си.
Атанас Попов: Спомням си, че първия път свирих с Мишо и с друг барабанист. Мишо нямаше кой да го смени, но ние с другия барабанист все се побутвахме кой ще седне първи. Като преодоляхме този момент, нататък бе само удоволствие. Ние живеехме на „Витошка“ и „Славейков“. Свирехме от 1 часа наобед до среднощ. Хората ни даваха ток… Страхотни времена!
Втора пиеса в албума от Михаил Йосифов – „17 януари“.
Михаил Йосифов: Не знаех как да нарека тази пиеса и я озаглавих с датата, на която я написах – „17 януари“. Видях, че в репертоара нямаме бавна пиеса и реших, че една такава е нужна, за да се отпуснем и да поговорим за по-лирични чувства.
Какво ви свързва, когато сте заедно – посочихме вече свободата, стремежа към музиката…
Велека Цанкова: Най-много ни свързва Михаил Йосифов. Спомням си, че на първите ни концерти в Swinging Hall не се познавахме много добре и всеки търсеше Мишо. Постепенно започнахме да се успокояваме, че той няма да си тръгне и започнахме да общуваме помежду си. В групата има много хубава енергия. Много съм щастлива, че споделям сцената с Лъчезар Кацарски с неговия глас и талант.
Михаил Йосифов: Всеки в един момент силно ме е впечатлил, за да имам желание да свиря с него. За Калина, например, ми каза съпругата ми, която я слушала на продукция и останала възхитена как свири класическа музика. И Велека, и Лъчо ги видях на продукции на академията.
Велека Цанкова: Y Si Tu Quieres Bailar трябваше да е само на български език, но думите в припева не се появиха. Тогава ми дойде на помощ ученето в Испанската гимназия. Мишо аранжира песента прекрасно. Присъствах на момента, в който измисли аранжимента. Виждаш как талантът и знанията му взимат превес. Песента е покана за танц и добро настроение.
Да отбележим специалното участие в тази продукция на Алекс Нушев – запис, обработка и танци, както видях в работен момент по тази песен. Групата е генератор на положителна енергия.
Джазът е свобода, общуване, откриване, развитие, връзка… И какво още?
Михаил Йосифов: ... И много забавен начин да си прекараш времето.
Какво от същността на джаза има много силно в „Новините в джаза“?
Михаил Йосифов: Забавлението. На репетиция, на запис или участие отивам с усещането, че ще се видя с приятели, ще се съберем хора, на които ни е приятно. Натегнатата атмосфера не ражда позитивни емоции, а ние трябва да даваме емоции на обществото. Колкото са по-позитивни, толкова по-добре.
Велека Цанкова: Това е част от мисията на музиката. Ако обичаш това, което правиш, предаваш отсреща доброто настроение и положителното чувство.
Калина Андреева: Проектът е и дисциплина, и отговорност – и за това как представяме музиката пред хората, и за самоподготовката.
Михаил Йосифов: За да достигнеш до момента, в който се забавляваш, трябва да имаш самочувствието, че това, което правиш, го правиш добре. А това е вследствие на едни 100 – 200 000 часа занимания с инструмента.
Джазът е спасение. Албумът „Първа емисия“ на „Новините в джаза“ завършва с песента „Спасение“, която е бонус трак.
Велека Цанкова: Песента „Спасение“ я направихме миналата година отново по проект на Национален фонд „Култура“. По проекта този албум е от 10 песни, затова я добавихме като бонус трак.
Дебютен албум – „Първа емисия“, на „Новините в джаза“ – водена от Михаил Йосифов формация с участието на Велека Цанкова и Лъчезар Кацарски – вокали, Калина Андреева – вокали и контрабас, Александрос Красидис – саксофон, Красимир Зафиров – китара, Николай Костадинов – пиано, Ивайло Манев – барабани. Премиерата на албума през пролетта на 2023 година е с концерти до лятото в Пловдив (18 април, Bee Bop Café), София (29 април, Sofia Live Club), Стара Загора (8 май, Културен център), Варна (25 май, клуб Menthol), Бургас (6 юни, клуб „Модерен театър“), наесен ще бъдат обявени още две дати. Събитията са съпътствани от работилници в музикалните училища там.
Михаил Йосифов: В дните, в които ще бъдем във всеки един от градовете, ще имаме среща в музикалните училища. Ще представим работата си в академията, ще показваме какво могат тези млади хора. Ще ми е много приятно, ако някое от децата поиска да свири с нас. След това ще коментираме какво е джазът, какво се случва в него, къде импровизацията добива смисъл, как да се научат да създават музика сами, импровизирайки – всички компоненти на това, което правим, за да можем да ги въвлечем в нашия жанр. И ако има някой, който се припознае, да дойде при нас да го развием. За мен е мисия да успея да направя така, че българските младежи да не гледат само извън България като вариант за добра реализация. Тук вече се случват много неща, има много музиканти, от които могат да се учат, имаме доста голяма сцена, има огромен интерес. Един млад човек може да си оправи живота с това да бъде музикант в България.
И той преформулира прочутата българска поговорка, спряла толкова много хора от професионална реализация в музиката, че „Музикант къща не храни“ в...
Михаил Йосифов: ... „Музикант до две – три къщи може да нахрани.“
Албума „Първа емисия“ на групата „Новините в джаза“ представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 26 април от 19 ч. и на 29 април от 14 ч.
