Албум на споделянето, на затварянето на глава от житейския път, на погледа напред – „Морски фар“ от 2024 г. на Михаил Владимиров Йосифов. Композиторът и китарист го представя в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.
„Морски фар“ е първи самостоятелен авторски албум на Михаил Йосифов - Jazz FM
Морският фар присъства в живота ми от малко дете. Моят баща – художникът Владимир Йосифов, е запален фен на морските фарове като изображение, визуално присъствие и функционираща машина. Той обича да ги вкарва в своите творби. А вкъщи има годишни календари с морски фарове от цял свят. Те не спират да работят, има сантимент към тях. Физическото място от заглавието е морският фар на нос Емине, където баща ми и майка ми от малки ни водят на море. Разположеното отгоре село Емона бе място за художници – с. Емона. Там съм израснал с летните емоции и дългите лета. Когато започнах да събирам албума от разхвърляни скици, трябваше да се спра на име. А в музиката освен щастие, любов и позитивни емоции, има и носталгия, която ме връща не само към детството, но и към други преживявания. Това е биографичен албум, който направих не защото имам нужда от самостоятелен солов албум, а защото така се стекоха събитията в живота ми. Един етап, който отмина, трябваше да бъде затворен. Нямах много друг шанс, освен да го облека в музика и да изразя себе си. Албумът се получи по неволя.
Албумът е автобиографичен. Три от седемте пиеси са написани за двете ми дъщери и тяхната майка Андрония. „Морски фар“ започна от заключението на пиесата. В него се повтаря детска мелодийка, с която приспивах като бебе вече 13-годишната ми дъщеричка Марина. Това бе моят начин да го правя и сработваше много добре. В пиесата има въртеливо движение като светлината на морски фар, около което построих идеята. А разработката представлява темата за мореплавател – човек или животно, който пътува на всякакви места, случват му се какви ли не неща, но винаги се завръща в дома. В пиесата съм вложил това мечтание, желанието да се завърнеш и щастието пак да отпътуваш. В пътя те срещат трудности и предизвикателства, с които се справяш, като винаги си представяш своя дом. Мястото, което най-лесно ще го видиш с фара.
Пиесата „Морски фар“ открива едноименния албум на Михаил Владимиров Йосифов. Произлизащ от съвместната му работа с Андрония Попова – Рони, в него участват музиканти, с които двамата са творили заедно през годините.
Музикантите са огромно духовно богатство, до което нямаше да съм се докоснал, ако не беше певицата Андрония, с която работихме в „Насекомикс“. От там са Александър Даниел – ударни, и Георги Дончев – контрабас. Това е триото с мен на китарата, което в „Насекомикс“ натрупа опит в музицирането заедно. Работили сме не само за концертни програми. Със Санди продължаваме да създаваме музика за киното, театъра и танца. Солисти са Росен Захариев – Роко на флюгелхорн, Владислав Мичев на тромбон, който свири в заглавната пиеса и в още една, Арнау Гарофе, който не свири на саксофон, а на флейта и кларинет на доста места в албума, на саксофон е Димитър Льолев. Снежина Богданова от Симфоничния оркестър на БНР и НМУ „Любомир Пипков“ – вибрафон, Малина Манчев и Рада Янева – цигулка, Иво Александров – виолончело, Нено Илиев – акордеон, са другите музиканти.
Пиесата „Младост“ започна като тренировка и упражнение. Ще спомена някои от моите любими китаристи – Уес Монтгомъри, Джо Пас. При тях го има удоволствието ритмически и мелодически да строиш упражнения абсолютно като игра. Характерното за тази пиеса е, че мелодическата линия постоянно криволичи. Това е чуденето на един млад човек, търсенето, вълнението, безпокойството.
Разкажи ни за творческия процес, за това как предразположи музикантите за тяхното участие, как сподели своето желание и музикално намерение, за да се получи тази хомогенност в музиката.
Тези пиеси много дълго време съм ги свирил сам. Това се оказа нож с две остриета. Често пъти се случва с нокти да се хванеш за една форма и после много трудно да я видиш по друг начин. Аз работя и като тонрежисьор и мога да съм много бърз във взимането на решения. Сега, в моята собствената музика, доста дълго време работих сам в композирането и аранжиментите. Но участващите музиканти са със страхотна професионална подготовка, с които сме работили отдавна. Но тъй като идеята на албума е да си спомним за Рони, идеята бе те да са близки приятели и с тях да сме работили заедно с нея. На шега им казах: „Моля ви, това е важен момент!“ И всички свириха с това наум. Мисля, че се получи много добре.
„Знак“ е пиеса за нещо, което ми се случвало само веднъж с тази пиеса и звучи невероятно. В един наистина много тежък и труден момент за мен, свързан с неприятни емоции, следобеда бях в очакване, не знаех какво ще се случи. Просто седях вкъщи пред пианото и по някакъв начин музиката дойде и тръгна сама. След това съвсем малко я доработих. Това бе знак, че ще се оправят нещата, спокойно, няма страшно. Затова пиесата звучи повече на пиано, записал съм малко китара, солисти са Росен Захариев, огромният Георги Дончев на контрабас, Арнау Гарофе – кларинет, Снежина Богданова – вибрафон.
Пиесата „Заедно“ се намира в средата на албума. Той е кратък, само от 7 пиеси, разказващи една цяла история. Тя е единствената в минорна тоналност, защото историята, която разказвам, е освен щастлива, оптимистична, позитивна, любовна и градивна, но и до много голяма степен – тъжна и тежка. Написах пиесата, докато бях заедно с Рони в една от многото болници, които се наложи да посетим. Тя също е терапевтична, без да е тъжна и кахърна. В музикален план, това е пиеса, за която винаги съм мечтал, с аранжимент за три духови инструмента. В нея се включват Роко, Влади Мичев и Митко Льолев, Арнау също свири и флейта. Както ти бях споменал при предишно гостуване, в „Морски фар“ накрая има странно движение в тромбоните като звук от преминаващи кораби. Тук също има скокове в темпото – започва събрано и изведнъж става радостно и светло. Идеята е, че докато сме заедно, могат да се случват всякакви неща – и хубави, и не толкова хубави. Ние преминаваме през тях. Самият край, пак така от бавно и залисано настроение, се връща в бързо темпо – малко наивно, дори странно. И Роко коментира като Влади: „Пиесата е страхотна, но какво е това решение накрая?!“
Албумът „Морски фар“ е в популярния стил на боса нова – топли вълни… Свиря в доста различни жанрове като китарист, но боса новата е линия, която започнахме с моя колега и приятел Павел Терзийски. Любовта в мен към нея расте от дълго време и не спира. Първите неща, които исках да увековеча като собствена музика, тръгнаха в този стил.
Следващата пиеса ни отвежда отново към брега на нашето Черноморие, за да създаде метафора.
„Старият град“ е от първата от три пиеси за моето семейство. Две са за дъщерите ни Рада и Марина, а тази написах специално за Андорния много отдавна. Свирили сме я заедно с нея. Рони, освен страхотен певец, свиреше и на клавишни. Сашо Смолянов ни подари акордеон и каза: „Рони ще свири на него!“ Тази пиеса е от най-светлата страна от този период в живота ми и е в основата на този албум – много кратка, почти шлагерна, свързвам я със Созопол, с бар „Мишел“. Работното заглавие бе „Андрония“, но „Старият град“ я отнася към всеки един такъв град. Макар и само две минутки, вътре виждам едно развитие. Първата тема е как се разхождаш сутрин, докато е свеж денят, после той започва да се разгаря и разработката е нощна фиеста, в която се случват какви ли не неща или нищо особено – просто си седиш на терасата. Репризата е на другия ден, когато всичко е замряло, или за всеки път, когато си тръгваш от стария град. Пак тази щастлива тъга с носталгия. Преди още да си си тръгнал, ти се иска пак да се върнеш там.
Част от атмосферата на Созопол е домът на джаза – арт клуб „Мишел“. Там ще звучи няколко месеца след създаването му албумът „Морски фар“ на Михаил Владимиров Йосифов.
Ще свиря композициите от този албум със Санди на ударните в най-любимия ми период от лятото – в края на сезона, след „Аполония“, от 9 до 15 септември, когато още никога не съм свирил в „Мишел“.
С какво те пленява боса новата? Какво е характерно за нея, което много подхожда на твоя характер и ти дава средство да се изразяваш музикално?
Едно от нещата в сърцето на боса нова е срещата на африканските ритми с модерната джазова хармония. Ритъмът много ме влече. В мелодичната и хармоничната част на боса нова пиесите от 60-те и 70-те години създават различни чувства. Дори бразилците имат дума за щастие и тъга в едно – saudade. Удоволствие да се изразявам по този начин освен на психологическо ниво и като личност, чисто механично боса нова като китарист ми дава поле за търсения, в които човек цял живот намира нещо ново. В нея има приятно местенце, на което живея като китарист, където силата, мощта и мащабът идват от нежност и леко свирене.
В албума Михаил Владимиров Йосифов се обръща с музикално посвещение към всеки член на семейството си.
„Радост“, както самото заглавие на пиесата подсказва, е написана за голямата ни дъщеря Рада, която завърши Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Тук тя свири на цигулка. Зад написването на композицията стои простичка история. След като съществуваха „Морски фар“ за Маринка и „Старият град“ за Рони, си казах, че не е честно за Рада да няма пиеса. Тази, за разлика от другите композиция, е написана по заглавието. Тя единствена се получи в по-бързо темпо, повече като самба. За нея получих доста градивна критика от най-близките – екипа на Soundscapers – Санди, Иво и Шаманчето. С тях творим на едно и също място и постоянно си споделяме. Пускаме си много неща и ги коментираме. Та тяхната критика бе защо няма повече такива пиеси, а мнозинството са спокойни и умерени. Написването на такава пиеса е едно от поредните неща, от които по някакъв начин съм супер горд. Това, че в нея Рада свири на цигулка, ме прави още по-щастлив. Солист редом с мен е Снежи Богданова на вибрафон.
Какво казва за теб този албум, какъв поглед ни дава на слушателите към твоя свят, с каква идея ние да погледнем към света ни го даваш?
Албумът е кратка история, която описва един период от моя живот – много личен, но и професионален. Нямах никакви стремежи да правя солов албум. Той е споделяне, отпускане на насъбрано страшно най-вече хубаво, но и друго преживяно. Споделих на музикантите това и ги помолих това да е зарядът. Така се получи резултат от над 100 процента. То е не само тъжно и кахърно, но е и затваряне на един период, в който сме живели на над 1000 процента и са ни се случили много неща, всякакви. В кратка форма, без сола и пищни аранжименти, музиката е много описателна. Чисто технически осъществяването на албума е летва, която си бях поставил. Винаги съм се стремил към чистата форма на само акустични инструменти без синтезатори и семпли, без редакция. Повечето неща са записани без метроном от мен, Санди и Георги и няма голяма постпродукция. Това идва от осезаемата липса на връзка с органичното, все по-рядката хармония и среща с природата за по-дълго време – който каквото го прави щастлив и живеещ извън града и границите на града – без климатици, стрес, паника, телефони, компютри... Това е моето търсене, което много се надявам да съм успял да предам с моята музика. Човек като я чуе, да се качи на колелото или на колата и да излезе за половин ден от града.
До скоро много ми се искаше в този албум да има пиеса само с китара без други инструменти, в която да съм сам. Това се оказа доста трудна задача, защото не съм виртуоз и това не е част от моите търсения. Аз съм привърженик на по-простатата и лека за възприемане форма на композиране и изпълнение. Никак не е лесно човек да напише пиеса – за деца или за възрастни – с простичко послание. Предизвикателството е да чистиш, да чистиш, да чистиш формата и да се отървеш от абсолютно всичко ненужно, което би могло да попречи на предаването на посланието. За избора на заглавие се обърнах към близки хора, които добре владеят чужди езици, затова явно добре боравят с българския. Работното заглавие на албума бе „Сбогом“, което не исках да използвам. Ще се видим, надявам се, до скоро. Пак има връзка със „Стария град“ – когато си тръгваш и се налага да се разделиш с някого, с когото ти е било страшно хубаво, но не само хубаво – и трудно, и какво ли не, и знаеш, че то ще ти липсва и ще искаш пак да си с него – това се опитах да пресъздам. Потапяш се в него, чувстваш се добре, леко се разклащат нещата, но все пак ще има светлина и надежда, че всичко ще завърши хубаво.
Сингли от албума са налични в Spotify, Apple Music, Deezer и Tidal.
„За албумите от техните създатели“ за „Морски фар“ на Михаил Владимиров Йосифов слушаме по Jazz FM на 17 юли от 19 ч. с повторение на 20 юли от 14 ч.
