Албумът My Burning Heart („Моето горящо сърце“) на Montuno-BG е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и „Музикаутор“. Благодарение на тях след едногодишни усилия успяхме да го издадем и популяриираме по всички онлайн платформи.
Почти щяхме да изтървем срока за отчитане, защото музиката, която бях създал, се оказа по-сложна и изискваше по-внимателен подход, за да я представим на слушателите по начин, достоен за тях. Самият ансамбъл, включващ тамбура, народен глас и типично джазови инструменти, като електрическо пиано, барабани, бас китара и саксофон, предяви към нас доста предизвикателства, за да ги съчетаем така, че човек, слушайки ги, да не може да ги разграничи и всеки да звучи органично в цялата тази музикална плтформа.
С горящо от любов към фюжън музиката сърце: Краси Желязков представя My Burning Heart на Montuno-BG
Албумът започва с пиесата „Завръщане“. По-рано тази година в „За албумите от техните създатели“ представихме албум на групата Montuno отпреди 40 години. През това време имаше многократни развития на проекта. Затова мислех дали да не озаглавя така и албума, но подбирайки всички пиеси, се спрях на „Моето горящо сърце“.
Краси Желязков основава групата Montuno в началото на 80-те. В нея той свири с Димитър Ковачев – Фънки – бас китара, и Бисер Тотев – барабани. През 1983 г. групата издава четири пиеси в едноименен албум на касета. Краси Желязков го представи в ефира ни в началото на годината и неговия разказ ще откриете на сайта ни.
Краси Желязков за едноименния албум на основаната от него група Montuno (1983 г.)
С какво новият албум прави връзка с дебютния?
Първо, с иновативния подход към звуковия и музикалния материал. Ти чу по какъв начин интерпретирахме преди много години известни джазови стандарти на Майлс Дейвис, на Орнет Колуман. Тук по същия начин направихме интересно съчетание между традиционната музика и съвременните образци в джаза, сред които Steps Ahead, Пат Матини – всички те са любими на музикантите в групата. Това бе поводът да сложа тази пиеса в началото. Тя започва по традиционен фюжън начин, но има изненади, където се включва Дияна Василева с прекрасен шопски народен вокал.
Създадох албума с Дияна Василева – народен вокал, Арнау Гарофе – сопрано саксофон и флейта, Павел Цонев – клавишни, Радослав Славчев – бас китара, Боби Петров – барабани. Аз свиря на тамбура, синтесайзър и акустични китари.
Записахме пиеси с любими наши изпълнители, които ни гостуваха– Любомир Денев – пиано, Весела Морова – джаз вокал, известният изпълнител на кавал Недялко Недялков и изпълнителят на бандонеон Ангел Маринов.
В албума има две чисто български традиицонни песни. Първата е известната „Рипни, Калинке“, направена по много интересн начин, изцяло в джаз фюжън аранжимент. Не сме пипали народната мелодия – тя е светая светих. Това, което българският народ е измислил, не работим върху него, а само върху върху ритмичната и хармоничната платформа на представяне на една музикална пиеса, така че да създадем възможност за джазови имцпровизации и съвременно звучене.
През 2019 г. бях натрупал материал, който бях решил да представя с група, но нямах ясен състав в главата. Започнах да правя аранжименти на музикалните наброски и постепенно се оформи този ансамбъл. Основната ми цел в написването на тези произведения е да можем да представим по съвременен начин българската традиционна музика, ритми и танци, така че те да звучат както биха звучали, ако се изсвирят от народен оркестър, но в разработките, импровизациите и интермедиите да приложим съвременен аранжорски композиционен похват. Много съм щастлив, че стъпка по стъпка успях да оформя изцяло такъв подход, който е отличителният белег на този албум.
Bucheland („Земята на бучимиша“) е по традиционния танц бучимиш, който е в 15/16 или 15/8, зависи от темпото. В началото я чух в изпълнението на моя голям приятел Пепи Миланов, който на тамбурата си я бе записал много феерично. Помолих го да ми разреши да направя аранжимент. Той ми каза, че темата е от народен танц. При мен има много повече темперамент, докато при Пепи аранжиментът е много повече лиричен. Това зависи от характера на човека, който прави музиката. Аз по този начин усетих танца бучимиш.
Българската народна музика винаги много ме е вълнувала. Като дете, докато майка ми гладеше дрехите, слушах радио, по което звучеше много народна музика. Тогава хващах столчето си и се опитвах да имитирам, че свиря на акордеон. По-късно, когато започнах усилено да свиря китара, особено занимавайки се с класика, тази музика продължи да ме вълнува. Но като се опитвах да изсвиря нотите, музиката нямаше нищо общо с това, което слушам. Започнах да се ограмотявам, но нещото, което натисна копчето изцяло да се отдам на симбиозата на българския фолклор и съвременната импровизационна музика, бе създаването на проекта „Балкански коне“. Тогава ми се изчисти идеята как бих желал да чуя българския фолклор. Започнах много усилена работа по две причини. Първо, харесвам сватбарската музика, но там го няма този груув от джаза. Исках да го вкарам. Второ, когато слушам народна музика, изсвирена от народни музиканти, много ми харесва. Но изсвирена така, напомня за минало. А тя е жизнена музика, продължават и сега хората да създават нови и нови мелодии. Започнах да търся кое отличава съвремието от това, което правят народните музиканти. Стигнах до заключението, че хармонизацията трябва да е по съвсем различен начин. Тогава започнах да изучавам хармониите на Steps Ahead, Пат Матини, слушах Gil Evans Orchestra. Там имаше интересни неща, които ме вълнуваха. Чух как мога да оркестрирам и аранжирам народните мелодии, така че да звучат вълнуващо и съвременно. Отне около 20-ина години, за да стигна до тук.
„Горо ле“ е втората традиционна пиеса. През 2008 г. ме поканиха в Кюстендил да направя проект с Валя Балканска, Петър Янев и една американска джаз певица, с Я-Я. Много интересен проект! Исках да направя няколко песни с Валя. Чух тази – звучеше като българска, с пентатоника, но и ирландско. Започнах да работя. Пиесата премина през няколко модификации, докато стигнем до последната форма на представяне. Тук също присъства съвременният подход, хармонизирането на българската мелодия и разработката вътре в нея.
Констатирах, че няма да ми достигне времето, за да запълня цял албум, в който исках да включа 10 – 12 пиеси. Тогава се обърнах към моя приятел – един от създателите на Montuno-1 – Джон Валери Миловански. Преди 10-ина години бях направил аранжименти на негови пиеси, за да ги свири с американски музиканти. Но там той не можа да намери такива. Помолих го да ми позволи да им направя съвсем различни аранжименти и да ги включа в албума. Той се съгласи. Така се появиха двете пиеси. Първата е Home Coming („Завръщане у дома“). Тя е емблематична за него, защото пътят от Америка до тук не е никак евтин и той рядко успява да дойде тук. Това е негов постоянен стремеж и надежда – някой ден да се прибере в България и да изкара последните радостни мигове от живота си на родна земя. В тази пиеса имаше симбиоза на народна музика и испански елементи, изцяло показваше неговия богат изпълнителски и музикантски опит. В Америка отначало бе свирил с афроамерикански и латиноамерикански музиканти и това се бе отразило в композицията. В моя аранжимент направих части за импровизация. Комбинирах неравноделния размер 9/8 с равноделния, който върви на три тройки. Често преминаваме от българския в другия размер. В последния момент включих и фрагмент от българска народна песен.
„Пролетни цветя“ е интересна пиеса, която се роди в главата ми преди 5 – 6 години в Дубай. Дълго време не можех да я нотирам, защото ми звучеше в 6/4, а темата е неравноделна. И това създаде голямо объркване в мен. Накрая стигнах до заключението, че ще е най-добре да е в 6/4.
Втората композиция на Джон Валери Миловански се казва „Нов ден“. Гост музикант е Любомир Денев. В началото мислехме да изсвири една от импровизациите, но пандемията наложи да преминем към друг подход. Той записа интродукция и епилог. Така се оформи цялата пиеса.
„Танц“ се роди в главата ми, гледайки филм за дервишите. Това въртене много се отпечата в съзнанието ми. Лично аз съм голям почитател на суфизма – философия, много близка до всеки музикант, специално – за мен самия. Първо се появи мелодията. Тя е комбинация от 7/8 и 9/8, което, като се събере, става 16/8. Получи се полиритмия. Басът, барабаните и кийбордите свирят равноделно в 4/4, а мелодията отгоре върви в 7/9 и това по особен начин пулсира върху по-строгата подложка на ритмуса.
Съвсем доскоро, допреди 10-ина години, много чест летях на сън, летях между облаците, пропадах, събуждах се, друг път летях по време на целия си сън. В „Астрално пътуване“ първо се появи партията на китарата с това постоянно повторение, точно като сън, който сънуваш всеки ден, но той не е един и същ и се развива, а има една и съща тема. Темата на кавала я сглобих от малки изпълнения на големия наш кавалджия Стоян Величков. Така се получи първата част на пиесата. След време работихме с Невена Петрова в „Балкански коне 2“. Попитах я дали някоя родопска песен не би могла да е подходяща за тази хармонична платформа. Тя ми запя няколко и тази просто залепна с малко разтегляне във времето и представена по малко по-друг начин. Остана средния дял. Използвахме различни начини, докато стигнем до решението. В „Балкански коне“ партията на кавала я изпълни Влади Величков. С Недялко Недялков сме много близки, в много добри взаимоотношения. Обадих му се: „Има една песен само за теб, ти ще можеш да я изсвириш.“ Поиска да му я изпратя. Точно след пет минути, колкото е пиесата, ми отговори, че ще я запише. В бюджета към Национален фонд „Култура“ не бях предвидил неговото участие. Той изобщо не каза и дума за пари. Така се получи, че все едно се познаваме от години и сме делили залъка си заедно. Затова тази пиеса ми е още по-скъпа.
Аз съм родом от Варна. В контраст с това, че хората харесват морето през лятото, любимият ми сезон е през февруари. Стоиш на висока скала, гледаш спокойното море, което диша така, че излъчва любов, привличане и като че ли разговаря с теб. Това бе първия повод да започна да пиша Ocean of Love. Тя претърпя голямо развитие и стигнахме до тук, благодарение на този ансамбъл – саксофон, тамбура и синтесайзър и, естествено, включихме различни народни отпеви. След 5 – 6 години целият композиционен цикъл завърши с финализацията в албума.
Inspiration също я написах в Дубай. Бях поканил Джон да преподава там и той току-що бе дошъл. Започнахме да живеем заедно и ни се върнаха всички спомени. В началото той ме провокира с това, че не се бяхме виждали над 10 години и видях в какъв завършен джаз музикант и импровизатор се е превърнал. Преди той се учеше от мен, а сега не можех да го стигна там, където се е развил. Малко преди да запишем пиесата се сетих за мой приятел и учител – Димитър Андреев – Пунджика, който бе радетел за този тип суинг, който ври и кипи и е изпълнен с радост, жизненост и любов. Това са двамата души, които ме вдъхновиха за тази пиеса.
Dream отново е насочена към онези човешки стремежи, които изпитваме винаги когато преживеем хубав момент. Мелодията се появи много отдавна, но един ден се сетих за моя приятел Бойко Богданов, с когото едно време свирехме по групи, а сега е много известен режисьор. Помолих го да напише текст за тази пиеса. Дияна не е такава певица да изпее това нещо, затова потърсих друга, а на Дияна й направих специална част, за да съчетаем двете любими мои музика – джаза и фолклора. Тогава се сетих за тази прекрасна певица Весела Морова.
Пиесата развива темата за мечтата, за съня, за стремежите на душата, на духа, на любовта и на онова, което ни кара да чувстваме живи. Първо я направих с устна хармоника, която свирих с тамбурата, но се сетих, че би било прекрасно да открия бандонеонист. Започнах да разпитвам хората. Фотографът Евгени Димитров най-много ми помогна. Видях, че негова близка свири в Tango Cats с бандонеонист. Веднага ме свърза с Ангел Маринов – прекрасен човек! В момента той развива невероятна кариера. Изключителен радетел е за развитието на народната музика и на акордеона. На записите дойде с два бандонеона и избрахме подходящия. Така пиесата придоби завършен облик.
След завършването на албума у мен остава огромно удовлетворение и щастие от реализацията на тази музика, която е тлеела в мен 7 – 8 години. Запознах се с хора, които не подозирах че ги има. Дълго време на бях в активната част на джазовия живот у нас. Това са все музиканти, за които съм благодарен на съдбата, че ги срещнах и те станаха част от албума, който заедно направихме. Аз може да съм написал много хубава музика, но ако няма кой да я изсвири и да повярва в нея… А в случая стана обратното. Те всички останаха само заради музиката и положиха много усилия да стигнем до тук. В „Епилог“ нашите слушатели могат да чуят тъга, но това не е тъга. Това е нега от свършената работа, човек, който си почива от толкова много усилия, за да стигнем до тук. И естествено, след тази нега ще следват нови пиеси.
Ще се радвам, ако нашите почитатели дойдат на промоцията на албума на 2 декември в Sofia Live Club. Заедно с нас имаме гост барабанист – Диян Илиев, ще участват и нашите гости, а Ася Пинчева ще бъде бек вокал, за да подсилим напевите от народната музика, вплетени в джаза.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота в 14 ч.
