През 2019 г. Росен Кукошаров издава дебютен албум But a Dream. Всички текстове на песните са негови, като по музиката на Good Times, Out of My Life, All About It и Never Break Your Heart работи с брат си Милен Кукошаров, а на „Когато си тук“ – с Ангел Дюлгеров. На Милен Кукошаров е музиката на But a Dream, „Ти“ и The Shy Girl. Милен Кукошаров е на пианото, Димитър Карамфилов свири на контрабас, а Васил Вутев – на барабани. Албумът впечатлява с дълбочина и триизмерност на картината в тази толкова визуална музика. В композициите силно са застъпени литературата и театъра. С Росен Кукошаров слушаме But a Dream в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ.
Песни-спектакли в дебютния албум But a Dream на Росен Кукошаров
Всичко започна с идеята и желанието ми да участвам в нещо по-компактно и акустично, в което да мога да представя гласа си по-напред. След това разговаряхме с брат ми Милен и изскочиха имената на Васко Вутев и Димитър Карамфилов. Изненадах се, когато се събрахме да репетираме песните – те, засвирвайки, отвориха пред мен огромно музикално пространство, в което досега не бях плувал. Не бях имал задачата да запълня такава голяма музикална площ. Това се дължи на начина, по който те музицират и изпълняват тази музика. Ролята им не е просто акомпаниаторска и те не просто свирят някакви строги определено линии, рифове или модели, а през цялото време много активно музицират и импровизират въз основата на зададени рамки. По този начин се създава голям въздух и пространство, в което всеки от нас има своето място. Въпрос е на много голям баланс да можеш да присъстваш адекватно и пълноценно, без да пречиш, но и без да липсваш от общата картина.
В But a Dream постоянно се преплита импровизационното с класическия песенен подход, с ясно структурирани песни. И това е съвсем естествено заради моето увлечение към по-леките соул стилове и по-изявения джаз бекграунд на брат ми Милен.
Албумът имаше много добро посрещане от страна на музикалните журналисти, които следят това, което правят. За съжаление, нямахме възможност да го представим на достатъчно много места, тъй като той излезе в края на 2019 г., последваха празници, а след това – това, за което се надявам, че повече няма да говорим. И така нещата останаха някъде в пространството. Въпреки че вече албумът е на 3 години, се надявам да имам нови шансове да го представя, както правя тук в Джаз ФМ, за което благодаря.
2019 г. за мен бе година на промяна и в личен план, и в професионален. Животът за мен вече никога нямаше да бъде същият. Тогава се случиха много неща – роди се моят син, неслучайно и тогава записахме и издадохме първия ми самостоятелен албум с музикален директор Милен Кукошаров, Васил Вутев на барабаните и Митко Карамфилов на баса. В чисто музикално отношение на мен ми се наложи да раста, за да запиша този албум. Всеки растеж е болезнен, всяка метаморфоза е свързана с изолация, затваряне, всяка промяна – с преструктуриране на познатите модели. Такъв бе случаят във всеки един аспект на живота ми през 2019 г., както и в глобалните неща, които се случиха тогава.
Самата композиция But a Dream, която е написана от брат ми специално за албума, ненапразно е заглавната. Като текстописец имах възможност да сложа по-малко абстрактен от музикалния смисъл в произведенията. За да отбележа тази промяна, реших да използвам различни образи и символи от няколко произведения за деца – Питър Пан, Алиса в страната на чудесата и Малкия принц, които са инкорпорирани в текста на But a Dream. Например, образът на огледалото, на места се споменава Малкият принц в директен контекст, главният герой на песента преминава в Нийделандия. Самите слушатели непогрешимо откриват тази приказна страна на композицията. Тя има магично, другоземско, другосветско звучене. Ако погледнем и физическия албум, ще видим, че обложката е с огледало и мъжки силует в него. But a Dream – един албум за израстването.
Имах уникален шанс да работя с брат ми Милен Кукошаров, Васко Вутев и Митко Карамфилов – те са невероятни музиканти, композитори и въобще хора на музиката. Към тях бих причислил и Иван Бошев, който бе зад пулта в студиото. Макар че знам за него от доста години, бях изненадан колко е точно ухото му не само в музикален смисъл, но и чисто стилово и естетически. За мен той бе огромна опора, успя да извади от мен максимум неща. За първи път виждам студиен инженер да участва толкова активно в музикалния процес. Той моделираше това, което можех в този момент да извадя от себе си. Имах възможност да стъпя на раменете на всички тези музиканти и да постигна повече от това, което можех в онзи момент и да се развия. Втората композиция в албума се очертава като любима – Good Times. Толкова много я обичам, защото първоначалната идея е моя – музикалната и текстовата, естествено, след това обработена от всички, които участват. Тя носи непосредствено, простичко послание, почти по детски, почти наивно, което говори за това как хубавите моменти от живота са това, което си заслужава да помним и трябва да ги запомняме. Васко Вутев много добре подчерта това послание с афро ритъм, който добре импонира на тази простичка, първична идея.
Out of My Life е песен за прекъсване на взаимоотношения, за разочарованието от отсрещния човек. За мен бе много интересно да работя по мелодията , защото подходих малко по-експериментално и методически. В началото за основната фраза използвах почти цялата пентатоническа скала възходящо, понякога използвах повторения, огледалност на фразата, опитах се да си поиграя с тоновия състав и съм много доволен от резултата.
Една от най-ласкателните рецензии, които получих за албума, и ще остане в мен за дълго време, бе от Светослав Николов от Джаз ФМ, който нарече композициите „песни – спектакли“. Наистина чувствах, че нещата се нареждат по този начин. Изключително много ми хареса това, че той е успял да улови тази галерийност и картинност на нещата в албума. В тази логика пристъпваме към следващата песен. All About It е свързана с ежедневието, с конфликта между житейски ценности и реалността, това, което е всекидневно и рутинно. Една песен за истинските неща, която в края на всеки дял, колкото и да звучи преди това мрачно, с разрешаване на хармонията в мажор довежда един светъл лъч.
„Ти“ е още една от любимите ми песни в албума, отново композиция на Милен Кукошаров. Тя трябваше да бъде дует с Белослава, но животът е непредвидим и се случват всякакви промени. В крайна сметка тя си остана само моя, но и на всички хора, които успяха да я чуят в конкурса на БНР „Пролет“.
The Shy Girl е още една картина от големия град, в който хората са разделени, самотни и вечер сами пред своите екрани, каквито и да са те, правят или не, равносметка на това, какво би могло да бъде, ако последват истинските си желания и своите ценности. Това е преобладаващо инструментална композиция с много интересна вокална линия.
В Never Break My Heart се опитах да предам посланието, че пътят продължава напред, че надеждата винаги трябва да е с нас и че трябва да вярваме в собствените си възможности и сили. В музикално отношение куплетите са основани на повтарящ се модел. Във втората част всичко се развива в по-импровизационна среда, инструментите не акомпанират, а музикалният фон се превръща в колективна импровизация.
„Когато си тук“ е песен, която имаше за цел да е много шеговита, позитивна, със закачлив текст, почти провокиращ слушателя, без особен музикален товар в себе си, но с много хумор в текста.
„За албумите от техните създатели“ с музиката от But a Dream на Росен Кукошаров слушаме по Джаз ФМ на 27 април от 19 ч. с повторение на 30 април от 14 ч. Целия разказ на музиканта ще откриете в плейъра под основната снимка.
