Музиката на Oldie Goldies по естествен начин ни приканва към танц. Албумът Happy Feet започва с едноименно оригинално произведение на групата. То звучи бодро, оптимистично и е изпълнено с радост, като така задава тона на целия албум. В „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM разказва Арнау Гарофе.
Групата The Oldie Goldies с дебютен албум Happy Feet и концертна покана за танци - Jazz FM
Happy Feet описва много добре настроението на албума. То е много весело. Идеята е хората да могат да се радват и да танцуват върху тази музика. Надяваме се, че краката на хората, които слушат, ще са щастливи.
Много са джаз стандартите, които поднасяте в техен характерен стил. Как би го описал?
Характерът на формацията от осем музиканти, които сме приятели и е много по-лесно заедно да вземаме решения. Заедно подбрахме репертоара, много ни се искаше да споменем по нашия начин бигбендовете от 20-те и 30-те години на миналия век.
Come Rain Or Come Shine е по-стара пиеса. Свирим я в умерено темпо. Станислав Арабаджиев прави страхотно соло. В аранжимента има взаимодействие между сола и мелодия, което го прави нашата интерпретация на тази класика.
Вече знаем имената на двама от музикантите в групата – Арнау Гарофе, Станислав Арабаджиев… А останалите?
Членовете са моите скъпи приятели – Станислав Арабаджиев, Васил Хаджгрудев, Борислав Петров, Борислав Илиев. Като саксофонист имам супер брас секция с тромпетист от Русе – Александър Миланов, и алт саксофонист от Франция – Александре Мерансиен. И прекрасният глас на Велека Цанкова.
Каква е историята на The Oldie Goldies?
Групата бе създадена от Борислав Петров от нуждата в София да има състав, който да свири в този стил на общността от суинг танцьори. Борислав е супер барабанист, който познава много добре джаз историята. Аз се присъединих половин година по-късно. По репертоара на Велека развихме нашия. В албума има 15 заглавия, но изпълняваме над 60.
All Of Me е първата песен с изпълнение на Велека Цанкова, която навсякъде пее жестоко. Песента е на композитора Джералд Маркс, една от най-познатите сред джаз стандартите, може би първият такъв, който се научих да свиря.
9:20 Special е една от най-любимите ми пиеси в албума. Голям почитател съм на бигбенд музиката, особено тази на Каунт Бейси. Макар много да съм го слушал, не познавах тази пиеса, докато не я чух, пусната от диджей на парти със суинг танци.
Как идеята за танца присъства в начина, по който създавате своята музика?
Изборът на репертоар трябва да е много подходящ. Пиесите са от 20-те и 30-те години, когато суинг танците особено много се развиват. Мелодиите трябва да имат определен баунс и суинг фийл. Аранжиментите трябва да са подходящи за танци, но и да има нещо предизвикателно, музикални изненади, за да има игра между танцьори и музиканти. Такава е била и идеята през 20-те и 30-те. Да слушаш The Oldie Goldies в албум и на живо е различно. Когато свирим пред танцьори, се заразяваме от тяхната енергия. А албума искахме хората също така просто да могат да си го пуснат и пак да чувстват груува, подходящ за танц.
The Mooch е от един от най-великите композитори – Дюк Елингтън. Това е най-бавната пиеса в албума – приглушена, романтична...
Когато видите море от танцуващи хора, как се променя настроението на сцената и как вие, музикантите, които предразполагате танцьорите, се чувствате?
Съвсем се променя енергията! Този репертоар е много добре познат от нас и от танцьорите. Като музиканти обичаме да импровизираме и неочаквано да променяме нещата. Една пиеса може да е от три минути, но ако танцьорите имат още енергия, може да я удължим и да добавим соло, например на барабани, за допълнителен заряд. Всички реагираме един спрямо друг. Това е голям кеф!
Така че едното обогатява другото.
Точно така е и така трябва да бъде.
Rosetta е много стар стандарт, не знам дали има бигбенд версия. Много от пиесите в репертоара, ако не са бигбендови изпълнения, са от американската песнопойка. Тази е една от любимите ми песни в албума.
Don’t Be That Way трябва задължително да е в албума. Как можеш да свириш бигбенд музика, без да споменеш великия Бени Гуудман?! Това е една от най-популярните негови пиеси. Много е весела. Предложи я Васил Хаджигрудев и ние решихме да я осиновим.
I’m Getting Sentimental Over You е поклон към тромбониста Глен Милър, който я популяризира. Много обичам да я свиря. Мелодията е супер красива. Тук Васил Хаджигрудев има страхотно соло, което каня слушателите да му се порадват.
All That Meat and No Potatoes отново казва важни неща от живота по добронамерен и приятелски начин. Как настроението на тази музика ти влияе?
Като джаз музикант първо слушах суинг, бигбендова музика, след това открих съвременния джаз. Албумът е пътешествие към моето начало. Тази музика съм я свирил, но никога в толкова професионален състав с толкова добри музиканти на толкова високо ниво. Много се радвам на групата! Проектът започна без очаквания. Записът на албума ни достави голямо удоволствие. Ние обичаме тази музика и сме приятели, което си личи на сцената. А когато свирим за танцьори, това ни предизвиква да излезем от зоната ни на комфорт и променя концепцията по много добър начин.
All That Meat and No Potatoes е от великия пианист Фетс Уолър. Това е блус, който досега не знаех. Но Велека има голям репертоар и пее и необичайни песни. Тя предложи тази.
Очаквайте на текст продължението на разказа на Арнау Гарофе, който можете да чуете в плейъра под основната снимка.
Happy Feet на The Oldie Goldies представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 20 ноември от 19 ч. с повторение на 23 ноември от 14 ч.
