Phantasmagoria Vol. 2 е втора част от трилогия и трети дългосвирещ албум на проекта на Георги Линев Kan Wakan. От днес той е наличен на диск и може да се слуша във всички дигитални платформи. Авторът представя своята продукция в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ.
Kan Wakan е проект, който създадох през 2011 г. Тогава живеех в Лос Анджелис и предимно се занимавах с музика като инструменталист в други проекти. Свирех в няколко групи. В един момент реших, че е време да започна да развивам собствените си идеи. Това, с което се занимавах, не бе моят път и не ми се случваха нещата. В момента, в който започнах да работя върху собствената си музика, всичко започна да се нарежда по правилния начин. Направих няколко демо записа и се свързах с музиканти в Лос Анджелис, с които да развиваме тези идеи в репетиционно студио. Първоначално идеята бе проектът да е само с инструментална музика. Впоследствие започнах да забелязвам, че структурата на композициите навлиза в по-стандартен формат – не поп музика, но в тях могат да се включат вокали. Тогава се свързах с певица, която много ми харесва – Кристианe Баутиста. И от там идеята бе да завършим 3 – 4 от идеите, които имах готови като инструменттали, да напиша текст и мелодии към тях, да ги запишем.
Следващата стъпка бе тази музика да достигне до слушателите. Преди това да се случи извадихме късмет, че радиоводещ в сутрешно предаване на KCRW в Лос Анджелис чу едно от тези парчета и започна да го пуска всеки ден. Това бе песента Forever Found.
Нещата се развиха по-бързо, отколкото ни се искаше. Влязохме в друг ритъм на работа, в който веднага трябваше да подготвим още песни, албум, да подгряваме групи на живо. Нямахме контрол и се борехме с това, което идва срещу нас. Но след около половин година няколко лейбъла проявиха интерес. На мен най-много ми допадна Verve – един от най-емблематичните за джаз музика. Те искаха да работят с нови артисти, които носят тази естетика в съдържанието на музиката си, но умеят да я пречупят по модерен начин с продукцията и с аранжиментите си. Направихме за тях частен концерт в нашата репетиционна. Те много харесаха това, което видяха и чуха. Решихме да работим заедно. Следващата стъпка бе да запишем цял албум. Така през 2014 г. излезе Moving On. Това бе официалното начало на Kan Wakan.
Минаха около четири години до следващия албум, като преди това издадох няколко сингъла, които влязоха във Phantasmagoria Vol. 1. Идеята за заглавието се роди от един разговор и текст на певицата, която участваше в предишния албум – Ел Олсен, това е артистичен псевдоним на Линдзи Олсен. С нея си говорехме за това как аз като продуцент и композитор на тази музика не пея, а каня гости да влязат все едно са разказвачи на своята история в този контекст. Всеки дава по малко от себе си и разказва за своята лична фантасмагория. Доста хора определят моята музика като филмова. „Фантасмагория“ също така са се наричали прожекциите чрез светлина на страшни истории в миналото. Мисля, че и това доста интересно се връзва с усещането на самата музика.
Нямах намерение това да се превърне в трилогия. Работейки с Ел Олсен върху първия албум, започнаха да се раждат нови идеи за песни, които бяха сходни с това, което имах тогава, и се видя естествено продължение на тази концепция. Реших да я доразвия. Сега се появява втората част от тази трилогия.
WORST OF ME
Винаги съм се впечатлявал от албуми, в които артистът се стреми да заложи на нещо ново, провокиращо и изненадващо в първия трак, от самото начало. Залогът е голям, тъй като и много бързо можеш да изгубиш слушателя, ако е имал съвсем други очаквания. Но успее ли да те дръпне в дълбокото, то някак си определя тона на песните след това и ти получаваш и инвестираш повече от себе си в този албум като слушател. Аз винаги съм се стремял да търся кое би било това парче за мен. В случая реших, че то е Worst Of Me. В него намерих и допирни точки като естествено продължение на предишния ми албум. Казвам го за хората, които влагат енергия в това да чуят и двата албума поред. Темата на текста е за момента, когато си в конфликт с някого и той не иска да признае, че мисли за теб; как влагаме усилия в това да търсим най-лошите качества в другия. В днешно време, най-вече в ситуации, в които нямаме контрол върху причината да има конфликт, просто търсим вина – дали тя ще е в нас или в някой друг. Идеята за тази песен се роди преди три години с едно демо, което направихме с Тиен (Сайго). Тогава беше много по-сурово и различно като аранжимент, но си знаех, че самата песен ми харесва. Не бях определил какво точно искаме да правим с нея. През 2009 г. пътувах до Флоренция и се влюбих в този град. Разхождайки се около Дуомо, ми дойде идеята, че искам в песента да вкарам италианска романтика. Слушах много Енио Мориконе и от там се вдъхнових за струнния аранжимент. Когато започнах вече да събирам идеи за новия албум, реших, че много добре ще пасне с останалия материал.
OH MOTHER
Oh Mother беше първият сингъл от албума, той излезе още през февруари. Идеята се роди миналата година, докато все още бях в Лос Анджелис в изолация заради пандемията. Същевременно имаше земетресения и започнаха протестите за Black Lives Matter. Около нас горяха коли, чуваха се сирени и хеликоптери над сградата. Наблюдавах всичко това през прозореца. Една вечер се събудих към 3 – 4 ч. сутринта с главната мелодия на песента в главата си и веднага я записах в гласовите бележки на телефона си. На следващия ден звъннах на Джесика Чилдрес, казах й, че ми е дошла идея за песен и я поканих у нас да запишем демо. Идеята бе да презапишем вокала после, но заради обстоятелствата покрай пандемията просто нямаше как. Така този демо запис на нейния вокал си остана финален. Таза песен също така ми бе като идея за първа в албума. Но като започнах вече по-сериозно да обмислям хронологията, ми се видя неподходящо, тъй като е единствената с тема, свързана с расизма. Бидейки човек, който не е политически обвързан и не е в позиция на личен опит по въпроса, не исках да бъда неразбран и това да бъде прието като фалшив сигнал за цялостната посока на албума. В случая се виждам като източник, улавяйки това, което се случва около мен, опитващ се да го развия по мой си начин.
ON YOUR SHOULDERS
Това е пак идея, която бях записал като демо с Тиен преди няколко години, но не бях намерил посока, в която да се развие, докато не я чух в контекста на новите идеи за албума. Това е може би единствената песен, която следва стандартните правила на поп структура на аранжимент. Преди беше записана само с електронни инструменти, но ми се искаше в албума, особено в първата половина, да има много повече живи инструменти, като постепенно тази естетика започва да се променя. Темата е свързана с това как във взаимоотношения с някого, когото обичаш, ти си в позицията на по-успелия от гледна точка на кариера, но отстъпваш в тази динамика в името на любовта, готов си да нямаш нужда от контрол и цялостно да се довериш на партньора да поведе пътя. Днес заедно с албума дебютира и видео на тази песен, който е втора част от трилогия клипове, режисирани от Васил Витанов.
Със Сайго – Тиен Нуен, се запознахме долу-горе по времето, когато излезе първият ми албум. Китаристът в групата тогава Питър Путионди ме запозна с него – те бяха учили в USC в Лос Анджелис. Пусна ми демо записи на Тиен. Той тогава пееше много и на португалски, имаше много интересен нежен глас със соул елементи. В него видях огромен потенциал. Първоначално идеята ми бе да работим заедно да развием неговия проект. Започна да идва с нас на турнета, да записваме. Постепенно нещата се развиха до такава степен, че се виждахме всеки ден и работехме. Мина супер много време, но не успяхме да намерим правилната посока за този негов проект. След това пуснахме един сингъл заедно, който е само в Ютюб в момента – Still Feather.
От тогава планирахме да направим албум заедно, но обстоятелствата бяха такива, че не можахме да намерим време. Затова повечето идеи в албума, които са осъществени с него, се родиха още преди 3 – 4 години и се радвам, че успяхме да ги реализираме. Бих казал, че Тиен е един от най-близките ми хора, изключително талантлив музикант е и за мен е чест да споделим с него този момент.
GESTALT
Това е може би една от най-динамичните песни в албума. В нея реших да изляза от границите си на комфорт от гледна точка на продукция, подбиране на звуци и самия аранжимент. В тази песен темата е за това как всеки в своя свят е като арбитър на своята истина и трудно можеш да убедиш друг човек, че неговата истина не е вярна, или ти сам за себе си да промениш гледната точка спрямо логиката на друг човек. Демото на тази песен бе записано с Тиен още преди четири години, но мисля, че днес посланието на песента е още по-релевантно от гледна точка на това колко е сериозен нашият сблъсък с реалността и това какво е истина за всеки един от нас в ерата на дезинформация на масово ниво по света и особено у нас.
NO SWEAT OFF MY BACK
Песента бе последен сингъл от албума и излезе преди седмица с текстово видео. Гост-вокалист пак е Сайго. В нея става въпрос за това как в ерата на автоматизацията и всичко ново, с което се сблъскваме в дигиталния свят, ние продължаваме да се самоопределяме през работата си. Тази песен бе първата от новите идеи за албума и буквално ми дойде за 30 минути. Тя сама се написа като инструментали, сякаш ми отне време да оценя самото й усещане. Когато някоя идея се развие толкова бързо, съм скептичен, защото съм свикнал нещата да са пресилени и да влагам супер много усилия да развия една идея до край. Чух я пак след месец, реших, че много ми харесва и я пратих на Тиен. Тогава започна дистанционен процес на работа заради ковид мерките. С него си пращахме файлове по имейл, докато не стигнахме до финалния резултат. Сега, като слушам целия албум, тази песен е моментът, който резонира най-много в мен на емоционално ниво. За мен песента е медитация и приемане на нещата такива, каквито са.
I LOVE YOU DAWN
Това е производна версия на песен на Бил Уидърс, който за мен е източник на вдъхновение още от малък. Доста съм се инспирирал от неговото творчество и това може да се чуе още в първия ми проект с Kan Wakan. През 2020 г., когато той почина, ми хрумна в негова чест да направим кавър на негова песен. Никога до тогава не бях издавал кавър на друг артист и исках да намеря подходяща песен, която да не е от най-познатите му. Свързах се с Тиен да пробваме. Тъй като крайният резултат се оказа толкова различен от оригинала, решихме да го запишем и да влезе в албума.
SHINING BRIGHT TRUTH
Това бе вторият сингъл от албума след Oh Mother. Първоначално песента се роди като идея за колаборация с Иво Димчев. Аз бях продуцирал първия му албум Sculptures и исках да направим нещо заедно, в което той да влезе като гост в мой проект. Дойде ми идеята за този инструментал, както и за водещите мелодии. Той дойде в моето студио в Ел Ей да запишем демо. След това написах и текста. Минаха месеци, той бе много зает и така и не можахме да се видим пак преди да замине за България. След време ми изпрати друга версия на песента с различен текст, който той бе пречупил през своята призма и стилистика, доближаваща нещата, който прави напоследък. В този вид песента ми се стори неподходяща за моя проект. Затова реших да се свържа с Рейчъл Фанан и да й предложа тя да я изпее. Много бях впечатлен от това как тя веднага усети каква е идеята и допринесе с толкова красиви детайли със своето изпълнение. Това е една от любимите ми песни в албума, понеже мелодиите някак носят мистика и нещо българско като усещане. Това бе една от причините с Васко Витанов да решим да снимаме видеоклип на паметника „1300 години България“ в Шумен. Аз съм на мнението, че не бива да бягаме от миналото си и да се самозалъгваме, че не сме продукт на нашата история. Посланието на тази песен е свързано с това как сами потъваме в собствените си заблуждения, защото там се чувстваме най-комфортно. Но в момента, в който се сблъскаме с реалността, става много тежко за нас и за тези около нас.
PHANTASMAGORIA Pt. 2
Това е стара песен отпреди пет години, която записахме с Кийнан О’Миъра. Запознахме се на турне на Лиан Ла Хавас, на което и двамата подгрявахме нейното шоу. Бях изключително впечатлен от неговия глас и от присъствието му на сцената. Само с китарата си и със своя глас той умее да запълни цялото пространство с много искрена и силна енергия. Имахме първоначалната идея за песента и направихме демо само с пиано и неговия глас, след което ми отне доста време да реша в каква посока да го развия. Искаше ми се самата продукция да е по-пречупена, да има неочаквани елементи и да не си остане песента баладна като аранжимент. В крайна сметка, мисля, че се получи и реших, че има нужда да се украси със струнни. Свързах се с Владо Джамбазов, с когото бяхме работили по албума на Рут Колева. Той свърши прекрасна работа и записа група от 12 музиканти в Intelligent Music Studio в София. Тази песен е продължение на Phantasmagoria Pt. 1, в която Владо също бе замесен в струнния аранжимент. Реших, че като цяло тази песен някак си събира в себе си общата есенция на албума и всички негови отделни компоненти в нещо, което стои като свързващ елемент.
NEVER CALL
Това е колаборация с канадския музикант Алекс Танас, който е част от групата Magic!. В нея той свири на барабани и е съавтор на песента Rude, която стана световен поп хит през 2014 г. Работил съм с него дълго време по соловия му проект Alexander Vincent, в който той се чувства по-свободен да прави музиката, която иска. Решихме да направим нещо заедно и за моя албум. Така се роди тази песен. В нея става въпрос за това как понякога, когато сме в нужда, по една или друга причина избягваме да потърсим тези, които са ни най-близки. Със самата продукция и с аранжимента исках да провокирам себе си и да се опитам да направя нещо по-динамично. Доста пъти, когато съм в ролята на продуцент за други проекти, това ми идва като даденост, но когато стане въпрос за Kan Wakan, някак си усещам граници и параметри, които трябва да спазвам. В случая тази песен е опит да ги пречупя, но същевременно да успея да намеря общото като част от контекста на албума. Мисля, че се получи.
TWILIGHT
Тази песен продължава в същата посока. Трябваше след Never Call да намеря начин да продължа това динамично ниво и то да се развие до кулминацията в края на албума. Това е втората песен с гост вокалист Джесика Чилдрес. Мисля, че за нея това също бе провокиращ проект да излезе извън комфортната си зона и да пее необичайни за нея ритми. Тя ми разказа как е вдъхновена от пътуване с приятели, от което се върна друг човек и искаше веднага да влезем в студиото и да запишем вокала. Мисля, че тази песен някак си е саундтрак на нейното преживяване.
ROOM TO GROW
В тази песен гост е Сайго и това бе последната добавка в албума. Също така бе опит да направим нещо като денс песен. Някои хора преди са коментирали, че моята музика е твърде меланхолична и депресарска. И така реших да направя депресарски меланхоичен денс трак за тях. Когато вече бях на финала с другите песни и слушах нещата цялостно, реших, че нещо ми липсва. Писахме си с Тиен и разменихме няколко идеи. Така се появи тази песен. В нея става дума за това как всеки има нужда и търси шанс за развитие. Но понякога хората около нас толкова много ни обичат, че не осъзнават моментите, в които ни задушават. Тиен от повече от година се учи да свири на флейта и го помолих да запише конкретни партии. Обработих ги по такъв начин, че не приличат много на флейти, но най-накрая може да се чуе горе-долу неговият официален дебют като флейтист в запис.
IMMEDIACY
Песента поставя финала на албума. Тя се роди малко след записа на No Sweat Off My Back. В същия период миналата година влязохме с Тиен в един много естествен работен ритъм и си изпращахме идеи за нови песни през ден. След първото демо направих аранжимент за флюгелхорн партия, която поканих да я запише един известен джаз музикант от Лос Анджелис – Майк Рока. С него бяхме работили заедно по няколко песни на Моузес Сами, а той също така свири с Камази Уошингтън. Интересно ми е да има съпоставяне между неочаквани елементи в една продукция. Искам да чувам нови за мен комбинации и в тази песен се случват интересни неща от гледна точка на това, примерно, колко искрен и нежен е вокалът върху този стабилен електронен бийт и атмосферния облак зад него. От момента, в който завърших тази песен, си знаех, че тя трябва да бъде финалът на албума. Просто за мен тя носи такова усещане и е една от най-красивите, които сме правили с Тиен. Всеки път настръхвам, като я чуя, и тя ме вкарва в някакъв филм. Това е може би единствената песен в албума, която мога да слушам като слушател и любител на музиката без да се разсейвам от това, че е мое произведение.
Обложката
Обложката на албума е с изображения от скулптура на Тодор Арабаджийски. С него се запознахме миналата година чрез общи приятели. Той живе и учи в Хага. С него имаме много общи интереси и слушаме неща, за които доста други хора, с които съм се запознавал, не бяха дори чували. Хареса ми неговата работа и му предложих да направи скулптура, изображенията на която да се обработят от графичен дизайнер за обложка на албума. Започнах да му изпращам песните, които бяха завършени. Беше ми интересно да видя как в процеса на неговата работа, когато му пращах нови идеи и той ми връщаше снимки, физионимиите на скулптурата се променяха като емоция спрямо усещането от съответните песни. После снимахме скулптурата в детайл и графичният дизайнер в Лондон Джоузеф Дърнан, с когото бях работил и по предишния ми албум, обработи изображенията.
Усещането в деня на излизане на албума
От гледна точка на работещ продуцент от моите плещи падна огромна тежест. Успях да реализирам толкова много идеи, които си стояха от много години и това подсъзнателно ми тежеше. Още снощи, часове преди излизането на албума в полунощ, усетих, че ми става по-лекичко. Затова съм много щастлив. Щастлив съм и за всички замесени в неговото създаване, защото нямаше как без тях да се получи цялостно нещо, от което съм много горд и се надявам да остане във времето. То вече не е мое, а на всички слушатели. Ще видим как ще реагират. Надявам се да му дадат шанс да го слушат от началото до края. В днешно време това е рядкост и много оценявам хората, които обръщат внимание на цял албум. Но, да, от тук – напред към Phantasmagoria Vol. 3, която не се знае кога ще излезе, но ще работя по въпроса.
И покана за премиера
Ще се съберем да слушаме албума в Sofia Live Club на 29 ноември. Ситуацията в момента не позволява да направим концерт, затова ще слушаме албума. Ще има и визуална част. Полина Герасимова, с която съм работил по почти всички мои изпълнения на живо в България, е подготвила визуален пърформанс. Хората, които се интересуват, са добре дошли да дойдат, да чуят албума, да си купят диск на място, ако искат, да си поговорим за него, да се запознаем…
Линкове за слушане и закупуване на албума можете да откриете тук.
