Райчо Иванов популяризира у нас в началото на 80-те нов жанр в джаза – фюжън музиката, а по света представя приноса на българските артисти. „Райчо Иванов в Европа“ е издаден от „Рива саунд“ през 1992 г. на касета албум с концертни изпълнения от две събития. Първото е от 1976 г. в Хелзинки. Тромпетистът е на сцената с Уейн Шортър, Джон Маклафлин и Джак Дежонет. „Това бе един много специален случай. По линията на културна програма радиото в Хелзинки организира концерт, в който участваха Джон Маклафлин, Уейн Шортър и Джак Дежонет. Събитието се транслираше и в Осло, Стокхолм и Копенхаген. Това са мигове, които трудно мога да опиша.“ – споделя днес Райчо Иванов. На сцената с тях са инициаторът на проекта Хейки Сарманто – пиано, и брат му – Пека Сарманто – бас. „Всеки участва със собствена пиеса. Шортър представи своята композиция Footprints, включена в Miles Smiles на Майлс Дейвис. Аз трябваше да участвам също с моя пиеса, но не бях готов. Набързо направих 16-тактова схема и им я раздадох. Озаглавих пиесата I Remember Tomorrow.“ С това изпълнение започва албумът „Райчо Иванов в Европа“, следва Footprints.
„За мен бе гръм от ясно небе. Осъществих своята мечта да съм в компанията на тези велики музиканти. Както се казва: птичето каца веднъж на рамото. Бях безкрайно впечатлен от излъчването, от присъствието, от начина на свирене, на тактуване, от поведението и походката и т.н. и т.н. Това са върховни моменти, които никога няма да се изтрият от моето съзнание.“ – с вълнение казва Райчо Иванов.
Още един върхов момент в българския джаз документира албумът „Райчо Иванов в Европа“. Това е изявата през 1990 г. на музиканта с неговия оркестър на джаз фестивала North Sea в Нидерландия. Току-що се е повдигнала Желязната завеса, България не е сред големите центрове на джаза, но джаз, сътворен в България, звучи по света. „Точно такава беше политическата, икономическата, социалната и всякаква противоположност между Запада и Изтока. За съжаление, знаехме за Запада повече, въпреки ограниченията на Желязната завеса, отколкото Западът знаеше за нас. Не можете да си представите колко ненаясно бяха по отношение на нашите стремежи, нашето желание да живеем свободно и креативно, да бъдем това, което сме заслужили на тази земя. Като им казвах, че свирим джаз, те бяха поразени. Смятаха, че джазът в Източния блок е тера инкогнита.“ – връща се към началото на 90-те Райчо Иванов.
Във водената от него група са Михаил Грозданов – алт саксофон, Иван Лечев – китара, Николай Захариев – кийборд, Венелин Кръстев – бас, Емил Александров – барабани, и Георги Вълков – перкусии. В касетата от редовната програма са включени Dream от Райчо Иванов, Тема „Х“ от Николай Захариев и отново пиеса на Райчо Иванов – Blue Bossa. „Тези изяви са вследствие на моето участие в редица фестивални прояви, като се започне от Австрия, след това – в Швейцария, Германия, и накрая стигнем до върха – North Sea Jazz Festival в Хага, в който участваше елитът на световния джаз – Майлс Дейвис, Джон Маклафлин, Хърби Хенкок, Джордж Бенсън. И това, което ме прави най-горд, е, че България бе бисирана.“ – разказва Райчо Иванов. В същия ден, 14 юли, в програмата са Рей Браун, Филип Катрин, Стан Гец, Шърли Хорн, Ханк Джоунс, Би Би Кинг, Джон Маклафлин, Мишел Петручиани, Лий Ритенауър, Гонзало Рубалкаба, Томаш Станко, Take 6, Кърк Уейлъм и Yellowjackets. При такъв афиш и необичайно за строго подредената във времето програма на фестивала, българските музиканти са извикани на бис толкова безпрекословно категорично, че организаторите ги канят отново на сцената.
За финал българските музиканти изпълняват пиесата на Райчо Иванов Merry-Go-Round („Въртележка“). Освен в албума „Райчо Иванов в Европа“ от „Рива саунд“, през същата 1992 г. записът е издаден и от „Балкантон“ в плочата Flamenco Blues. При представянето й в „За албумите от техните създатели“ Райчо Иванов разказа за пиесата като синтез на творческото му кредо: „За нея съм инспириран от по-съвременни усещания по отношение на джаза. Обичам да сменям стиловата насока на нещата, които правя. Не ми се ще постоянно да се съобразявам с един и същ стил, грубо казано – да му робувам. Затова харесвам и Колтрейн, и Уейн Шортър, и Джон Маклафлин, и Майлс Дейвис. Те винаги търсеха нови пътища, нови насоки, нови усещания. Джазът е в постоянно в движение. Той е една от най-обхващащите нови хоризонти музика.“
Предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ със запис на албума „Райчо Иванов в Европа“ можете да чуете на 25 януари от 21 ч. с повторение на 29 януари от 19 ч.
