В „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ слушаме албума на Райчо Иванов от 1992 г. Flamenco Blues. През 2021 г. по предложение на Джаз ФМ Министерство на културата удостои музиканта с най-високото отличие – наградата „Златен век“. Неговият принос към развитието на българската култура е огромен, а в контекста на албума „Фламенко блус“ отличаваме въвеждането в музиката ни на жанра фюжън, както и на фламенкото.
В това отношение имам хубав пример. Един от великите писатели – Франц Кафка, не е ходил в Америка, не е общувал с американци, не е знаел английски език, и въпреки това написва една от най-хубавите книги за Америка. Аз никога не съм ходил в Испания, не знам испански, даже не съм общува с испанци. Интуитивно реших да навляза по-дълбоко в богатия и много близък до джазовите музиканти испански фолклор. Това бе причината за да създам албума Flamenco Blues.
/lp-front.jpg)
Албумът Flamenco Blues свидетелства за яркото присъствие на българската джаз музика на един от най-високите международни форуми в жанра – North Sea Jazz Festival, което също посочихме в нашата номинация. Плочата, продуцирана от самия Райчо Иванов, започва с изпълнение в почит към Ал Жеро – L Is for Lover.
Веднъж, както много пъти, отивайки в БНР, видях при един от редакторите плейбека на L Is for Lover и проявих интерес. Той ми предложи да запиша тромпет върху него. Аз бях заинтригуван, влязох в Първо студио, изслушах няколко пъти плейбека и записах. Тази пиеса в албума е с оригинален плейбек, а на солото на тромпета вече автор съм аз.
Втората пиеса в албума Flamenco Blues на Райчо Иванов и неговия RockJazz Orchestra е композицията на Бойко Димитров Accident. В състава са: Райчо Иванов – тромпет, Бойко Димитров – сопран саксофон, Вергилий Каталан – китара, Николай Захариев – клавишни, Венелин Кръстев – бас, Емил Александров – барабани, Георги Вълков – перкусии.
Това е колаборация между бившия ми пианист Ники Захариев и един много талантлив саксофонист – Бойко Димитров, който за съжаление отиде да живее в Дания. Двамата решиха да направят една по-виртуозна пиеса. Останалата част от групата, естествено, участваме в реализирането й.
/lp-back.jpg)
В думите на благодарност, които Райчо Иванов ме помоли да поднеса на церемонията по връчването на наградите „Златен век“, приемайки отличието от негово име, той каза: „Всичко, което имам, го дължа на джаза и аз му дадох всичко от себе си. Радвам се, че той получава такова признание чрез моята награда. Поласкан съм за оценката, която ми е дадена. Щастлив съм, че с усилията – моите и на колегите ми – българският джаз зае полагащото му се място в света. България се е доказала като държава на музикални таланти, която е заставала с достойнство в оперната и симфоничната музика, ето че и в тази сравнително нова област за европейския континент – джаза – България е на почетно място.“ С оркестъра на Райчо Иванов българският джаз застава на една от най-високите сцени в жанра – фестивала North Sea в Хага, Нидерландия, през 1990 г. Представянето на групата е толкова успешно, че публиката безпрецедентно я вика на бис. Този момент е документиран в албума Flamenco Blues.
На този фестивал, който извън САЩ е най-големият в света, така е програмирано участието на оркестрите, че се свири без абсолютно никакво продължение, без бисове. Ние обаче имахме толкова силен аплауз, че конферансието ме помоли да изсвирим нещо за публиката, но да е късо, защото ще се обърка редът и всичко ще е за сметка на програмата нататък. В началото на записа на плочата се чува реакцията на публиката на нашето изпълнение на фестивала.
/north-sea-jazz-festival-front.jpg)
Групата от България е в състав: Райчо Иванов – тромпет, Михаил Грозданов – алто саксофон, Иван Лечев – китара, Николай Захариев – клавишни, Венелин Кръстев – бас, Емил Александров – барабани, Георги Вълков – перкусии.
До там се стигна с доста сериозна селекция. Ние трябваше да се състезаваме с голям брой оркестри от цял свят, за да имаме това щастие, огромно щастие да участваме с елита на световния джаз. В програмата има такива имена като Майлс Дейвис, Джон Маклафлин, Мейнард Фъргюсън, Дизи Гилеспи и неговия United Nation Orchestra, Аирто Морейра с Флора Пурим… Да не ги изброявам, те са безчет.
/north-sea-jazz-festival-inside.jpg)
Същия ден, в който групата на Райчо Иванов свири и безпрецедентно е извикана на бис, на сцената са още: Рей Браун, Филип Катрин, Стан Гец, Шърли Хорн, Ханк Джоунс, Би Би Кинг, Джон Маклафлин, Мишел Петручиани, Лий Ритенауър, Гонзало Рубалкаба, Томаш Станко, Take 6, Кърк Уейлъм и Yellowjackets. Датата е 14 юли 1990 г. След българските музиканти сцената ще заемат Ал Жеро, Ренди Крофърд, Джо Семпъл, Джордж Бенсън в обща програма. Воденият от Райчо Иванов оркестър свири пиесата Merry-Go-Round.
За нея съм инспириран от по-съвременни усещания по отношение на джаза. Обичам да сменям стиловата насока на нещата, които правя. Не ми се ще постоянно да се съобразявам с един и същ стил, грубо казано – да му робувам. Затова харесвам и Колтрейн, и Уейн Шортър, и Джон Маклафлин, и Майлс Дейвис. Те винаги търсеха нови пътища, нови насоки, нови усещания. Джазът е в постоянно в движение. Той е една от най-обхващащите нови хоризонти музика.
Б страна на Flamenco Blues започва с композиция на Райчо Иванов, вдъхновена от изкуството на Пако де Лусия – Spanish Sunset.
Това е пиеса, която е инспирирана от музиката на Пако де Лусия. Един мой приятел, който живееше в Испания, ми донесе негова плоча и тогава за първи път чух името му, за първи път чух музиката на този съвършен музикант. Той е вече познат на българската музикална общественост, посети България на „Златният Орфей“ със своя оркестър, имаше концертни изяви. Той не е табу за българската публика. Това ме вдъхнови много. Не мога да не спомена, че много ме впечатли и трактовката на Майлс в световноизвестния албум Sketches of Spain на Concierto de Aranjuez от Родриго. Това също много ме вдъхнови. Испанският фолклор е много благодатна материя за музициране.
Албумът Flamenco Blues на Райчо Иванов завършва с пиеса на един от вдъхновителите му – Майлс Дейвис.
Аз в никакъв случай, заклевам се пред себе си и пред Господ, не имитирам Майлс Дейвис. Но аз съм вдъхновен от Майлс Дейвис. Това са две различни неща. Майлс Дейвис не може да се имитира. Той е толкова еластичен, че не може да се имитира. Неговият почерк е толкова строго индивидуален, че е просто невъзможно. Но той може да вдъхнови един джазов музикант със своя стил, със своето отношение, с фразата, с начина си на интерпретация. Както ги изброяваме сега колко последователи и почитатели има Джон Колтрейн, надали има саксофонист, който да не е впечатлен и да не е взел нещо от него. Но тези гениални музиканти, за нас специално, за моята генерация джазови музиканти, бяха пример, но не цел и средства за имитация. За мен специално Майлс е каквото е за самия него Чарли Паркър. В автобиографията си той пише, че Чарли Паркър най-много го е вдъхновявал в неговия творчески път. Когато за първи път чух Майлс в Time for Jazz на Уилис Коновър по „Гласът на Америка“, можеш да си представиш за каква атмосфера и за какво става въпрос. Spanish Key е пиеса, която е включена в двойния албум Bitches Brew, може би един от най-успешните модерни албуми на Майлс Дейвис.
В състава на оркестъра са: Райчо Иванов – тромпет, Бойко Димитров – тенор саксофон, Вергилий Каталан – китара, Николай Захариев – клавишни, Венелин Кръстев – бас, Емил Александров – Барабани, Георги Вълков – перкусии.
Пиесата се казва Spanish Key. Целия албум съм го слушал хиляди пъти, а тази пиеса особено много ме впечатли. Помолих колегите си да я адаптираме за нашия оркестър. Направих аранжимент. Това, което се получи, вече е налице в албума.
Част от записите в албума Flamenco Blues на Райчо Иванов са направени от Румен Спасов от група „Сигнал“.
Двете групи репетирахме в една и също сграда. Доста често се засичахме и си говорехме и с Данчо, и с Румен, и с другите от оркестъра. Те си бяха донесли от чужбина 16-канален пулт и 16-канален магнетофон. Част от тези записи са от концерт в НДК. Тогава Румен Спасов прояви желание и предложи да ни запише. Аз го поканих – защо не, това е една услуга. Той ни записа на 16-канален магнетофон, направихме смесване и аз останах очарован. Казах му , че ще ги предложа на Радио „София“ и на „Балкантон“. За мой късмет и за мое щастие комисията в БНР даде най-висока оценка на тези записи и те влязоха във фонда на радиото, а „Балкантон“ се съгласи да издаде две плочи. Тази е втората, а има още една, която е началото на тази серия.
Какво е удовлетворението, когато албумът е готов?
Удовлетворение, не ми се сърди, ама е малко. Да свириш на една сцена с Майлс, с Дизи Гилеспи, с Пат Матини, с Ал Жеро – такива велики музиканти, това е нещо повече от щастие. А, и да те бисират, това е вече действително върхът на щастието!
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
