„Откровения“ e дебютният албум като лидер на Ангел Демирев. Той го записва с Петър Миланов – китара, Христо Минчев – контрабас, и Борислав Петров – барабани. Концертната му премиера е на 23 януари от 20 ч. в клуб In The Mood. Тогава на барабаните ще бъде Атанас Попов.
Как се появи заглавието „Откровения“ и какъв смисъл влагаш в него?
Заглавието на албума се появи след концерт на Акустичното трио в БНР на 6 ноември. То дойде от реакцията на публиката. „Откровения“ е в смисъла на творческото изразяване и на свободното артистично споделяне на нашия вътрешен свят. В албума хората ще могат да се запознаят с моята китара, малко по-различна от другите. Наистина се надявам повече хора да могат да разберат историите, които са разказани.
„Небесни мисли“ е моя стара пиеса, която в един момент реших, че трябва да запечатам и споделя с хората.
Моля те да разкажем за участниците в проекта.
Изключително съм благодарен на всички, въвлечени в създаването на албума. Борислав Петров е прекрасен барабанист, прекрасен музикант, прекрасен приятел. Христо Минчев свири на контрабас и на бас китара. Публиката знае тези имена. Те сами по себе си говорят много. Петър Миланов е на акустичната китара. Албумът е записан в Jeng Studio на Кирил Добрев. По оформлението на диска работиха Петър Георгиев от Пловдив и г-н Тодор Въртигов.
Следва първото от поредица посвещения – „На брат ми“.
Две пиеси в албума са посветени на по-малкия ми брат, имам и двама по-големи. „На брат ми“ е съвсем откровено и съвсем естествено. Когато бяхме малки, живеехме в една стая и слушахме всякаква музика. В тази пиеса се съдържат елементи, които много харесва. Той разпознава всичко, което свиря, защото е бил свидетел на зародиша на идеите ми.
Какво ти отвори вратата към музиката? Как откри в нея своя път, как осъзна музиката като свое призвание и същност?
Съвсем естествено. Произлизам от род на музиканти. Баща ми бе китарист, по-големият ми брат също вече свиреше. Израснал съм в обстановката на китарен звук. Още преди да започна да ходя на училище, изпитвах голяма любов и страст към това да познавам китарата и нейните изразни средства и да мога да свиря, за да изразявам вътрешния си свят. Връзката ми с китарата е родствена, кръвна, интелектуална… Китарата в моето семейство има свещен статут. В моето семейство някой да може да свири добре на китара го издига по-близо до Бога. Така съм израснал.
„Тема 1“ се появи по време на репетиция със CMF и остана така. По-късно се сетих за нея и реших да я оформя и да я приютя като основна мелодия в акустичното ми трио. Добавих я в албума като част от акустичната страна на нещата.
Разкажи ни за своите учители по китара.
Тая́ много добри чувства към моя първи преподавател Жулиен Минков в Музикалното училище в Стара Загора. Аз съм възпитаник на НУМСИ „Христина Морфова“ и доста усилено съм свирил на акустична китара. По думите на много хора, които са ме слушали, съм се справял доста добре. Жулиен Минков първи видя в мен дадености за този инструмент и потенциал. По-късно видя и характер. Като дете работех много да изучавам китарата, да я овладявам, да откривам нещата, които я правят такава. След това бях за кратко при Огнян Весков, който свири в Бигбенда на БНР. Имахме няколко срещи. София не ми хареса и реших, че трябва да отида в Академията в Пловдив, която завърших. Бях подкрепян от непрекъснатото напомняне на майка ми, че трябва да направя това. Учих в класа на Веселин Койчев – много уважаван от мен музикант. Пиесата Conversation with V. K. се появи по време на един от разговорите ми в него. Взех китарата и започнах да свиря. Цялата пиеса се изля. Явно вътре в мен е имало нещо, което е искало да излезе навън.
Поредно посвещение – този път – на твоя син Денимир. Какво вярваш, че свързва семейството и какво искаш да предадеш нататък във времето чрез своя наследник като открития и знание за живота. Как искаш времето да продължи след теб?
Разкъсван от много ангажименти, се старая времето със сина ми да бъде колкото се може по-пълноценно. Бих се радвал той да се изгради като човек, от когото да научавам неща. Това ще ми хареса много! Старая се и се опитвам, правя най-доброто да го възпитавам в непреходните идеали, които съставляват живота ни. И в музиката. Като личност, като търсене и осъзнаване на нашата социална реалност, се надявам, че при новите поколения някои неща ще бъдат поправени от времето и еволюцията. С това са свързани моите надежди. На сина ми е посветена „Ден и мир“.
Как възникна идеята за албума?
Когато бях на 22 – 23 години започнах да свиря с Теодосий Спасов в квинтет със Сашо Леков, Миро Турийски и Начо Господинов. Теодосий още тогава ми каза, че трябва да издам албум. Сега, като излезем от студиото, ще му го изпратя, за да му кажа, че 15 години по-късно работата е свършена. Можех да го направя по-рано, но за мен е характерно да обмислям как да подобря всичко. Това търсене ми отне 15 години. Докато най-накрая не реших да запечатам нещата, каквито са, и да гледам напред. Но междувременно направих много групи – моя в Стара Загора, „Цинга манга фънк“, No-Mad Spirits в Швейцария, Акустичното ми трио. Това е като в поговорката „Обущарят бос ходи“. Най-накрая направих албума реалност благодарение на моите прекрасни колеги, които помогнаха със своята отдаденост. Изключително съм благодарен, горд и щастлив!
„Потапяне“ е пиеса, която е част от програмата на моето Фюжън трио – съвсем мелодична пиеса според мен, която комбинира моите пътувания в електрическата китара и моя стремеж към чистотата мелодия, която да носи в себе си леко феерично настроение, елемент на приказност. Това също е моя стара пиеса, в която хармонията и мелодията живеят в приятно и красиво сътрудничество.
Какво те е водило в музиката, поглеждайки вече от позицията на свой първи албум като лидер?
Първото, което си казвам, е че предстои още много работа. Ежедневно се поставям в позицията на ученик и непрекъснато работя върху всички елементи, които се съдържат в моето музициране. Имам още много какво да науча на китарата, какво да се обработи и да се подаде на хората. Творческото търсене и способността на човек да твори е изконната концепция в природата на човека. Господ първо е създал небето, земята, всичко, което виждаме около себе си. Създал нас по Негов образ и подобие означава, че би следвало ние също да творим, да сме творци. Давам си сметка колко още бих искал да науча и се надявам времето на тази земя да го използвам по най-добрия начин, за да науча повече от това, което обичам, което искам да направя и да оставя. Естествено, това включва и музика, но не само. Аз съм родител, имам прекрасни приятели. Творчеството във всеки един аспект на живота – и в музиката, и в нашата комуникация с хората – е това, за което мисля и което бих искал да усъвършенствам в себе си като родител, партньор, приятел, музикант и човек. Моите мисли са главно в тази посока.
„Акустично соло“ е провокирана от безбрежността на мисълта.
Следва първата от три пиеси, които не са твои оригинални композиции. И трите са се превърнали в стандарти.
Ederlezi можем да я наречем балкански стандарт – мелодия, която обожавам, която крие в себе си онзи оттенък на ромската душа като действителност и възприятия, които за мен са много важни. Те са и общочовешки. Тъй като мелодията е от ромския фолклор, ѝ направих аранжимент по моя начин, гарниран с модерни, с класически и с барокови елементи. А при солата и импровизациите – хората, които са ме слушали, знаят – преходите от една към друга реалност са като отваряне на врати към нови светове. За мен е важно да поддържам линията на обработка на циганската музика, тъй като тя е неизменна част от моя и от нашия живот.
Богат живот, както бе богата 2024 г. – годината на издаването на „Откровения“. Поглеждайки към изминалите месеци, какво ти носи особено удовлетворение от тях?
Концертите ми с No-Mad Spirits на големи фестивали, във Франция например с Дейв Уекъл, Том Кенеди, Бирели Лагрен. Изявата със CMF на Нишвил. Много концерти и албум с Акустичното трио, концерти имахме и с Фюжън триото. Годината бе наситена с много новости. В момента правя аранжименти за албума на No-Mad Spirits, подготвяме трети албум на CMF. Годината бе изпълнена с много емоции на сцената, с много споделена музика, с прекрасни колеги и на път към новите завоевания в областта на музиката и сътрудничеството между музикалните елементи.
И предавайки музиката на новите поколения. Много скъпоценна бе срещата с ученици в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен преди концерта на триото ти в града. Децата са впечатлени, вдъхновени и въодушевени. Планираме осъществяването на съвместен проект.
Аз също им благодаря! Трябва да призная, че като видях колко много са учениците, които свирят на китара, се зарадвах. Върнах се към моите детски вълнения в началото и осъзнавам каква голяма отговорност имаме към децата. Прекрасно е чувството! Пожелавам им да израснат здрави и силни, творческият елемент в тяхната същност като личности да взима превес, да бъдат щастливи българи, щастливи граждани!
И да бъдат добри хора, както ти ги насърчи.
„Електрическо соло“ записах в студиото на един дъх. Тази моментна импровизация съдържа елемента на това да останеш в мига. Времето е едно, а ние го фрагментираме, защото му поставяме крайни точки. С изкуството, благодарение на нашия Създател, имаме възможността да създадем илюзия за оставане в момента. Солото е гарнирано с една от многото ми миниатюри. Първоначалната ми идея бе албумът да е с миниатюри. Бях подготвил 19, най-дългата от които бе минута и десет секунди. Много е силен артистичният вик на миниатюрата. Синтезирането при нея е от съвсем различен характер, една нота има съвсем друга функция. Затова реших да комбинирам двете. Отначало електрическото соло е много оскъдно откъм нюанси и е като звуков поток – един бурдон в ре, в който свиря мой макам, към което се приютява една от моите миниатюри. В нея са преплетени доста различни музикални езици.
Следват още две пиеси, свързани с традицията – с фолклорната и с копнежа към родното.
„Де гиди луди млади години“ е прекрасна балканска мелодия. Аранжирах я с елементи от акустичната китара, които ме вълнуват като хармонични ходове и остри пасажи. Основният език е балканският, но той понякога отстъпва на световния с много видове подправки помежду им. Тези езици си говорят. На тази концепция е базирана изначално моята музика. Моето естествено състояние е сътрудничеството на елементите. Това е творческото ми верую, което се опитвам да правя все по-изящно и по-хубаво.
Следващата мелодия говори на всяко сърце.
„Облаче ле бяло“ ми е любима от дете. Тя е любима на всички, родени в България, нашата Родина. В албума има мое вътрешно емоционално разпределение между различните членове на обществото и различните начини да си българин, на различните цветове и нюанси на това да си българин. То е безкрайно. Но преди всичко това стои голямата ни любов към Отечеството, стои нашата надежда, че децата ни няма да живеят в социална реалност на агресия, нетърпимост и прояви на негативния аспект на човешката природа. Всеки от нас иска да допринесе този ефект да бъде минимализиран и да взема превес онова, което е в природата на човек да обича, да приема. Нека всеки е готов да даде частица от себе си, да изучава човека пред него, знаейки, че той е различен. Нека различията между хората да ни обединяват да ни водят към нови нива на сътрудничество и споделяне. Не може да има само Ederlezi. Аз съм от ромски произход, но съм българин, обичам България и я представям навсякъде по света с най-голяма радост и щастие, с много голяма любов. От моето семейство съм възпитан в безкрайна любов към Родината. И Ederlezi, и „Облаче ле бяло“ са на място тук. Това са две мелодии, символи на нашите вътрешни и външни принадлежности. Но душата на човек е една и тя има право да се бори за щастие. Ние го правим с музика, по най-красивия и елегантен начин – с изкуство.
На обложката на албума четем цитат от Библията, който цялостно обединява музиката. Псаломът 27 9 гласи: „Да не скриеш от мене лицето Си; да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля и недей ме оставя Боже, Спасителю мой.“
Без да искам да натоварвам слушателите с моите лични убеждения, вярвам много силно, че сме създадени от Господ и се опитвам максимално да живея живота си с вяра. Това е основната движеща сила в моя живот. Всичко, което правя като музикант и като човек, изцяло принадлежи на Господа. Това, което хората чуват и харесват, не е моя заслуга – аз съм проводник на Господната любов и Господните дарби и способности да създаваме красота. Моят личен импулс да съм жив е да вярвам в Господа и да се старая да живея максимално близо до Него. Музиката е Божествената игра. Ние често изпадаме в състояния, в които задълбаваме в нейните съставни елементи и забравяме за слънцето. Аз се опитвам да присъствам колкото се може по-пълноценно в музиката, но и да съм извън нея. Господ ни говори с музика, Господ ни говори с изкуството. Той непрекъснато ни напомня колко сме величествени или колко сме нищожни – в зависимост от това как ние гледаме на себе си. Само чрез изкуството.
Последната пиеса отново е посвещение на по-малкия ти брат.
Когато бяхме деца, той много обичаше видео игрите, особено Mortal Combat. Така и не се научих да я играя. Но веднъж, гледайки брат ми, го попитах кой е най-техничният боец – аз все към нещата, които ме интересуват дърпам. Той ми каза – Нууб Сайбот. Героят е наречен на имената на двамата инженери Тобиас и Буун, които са измислили Черната нинджа. Тази пиеса е с особена техническа проблематика, а у слушателите ще създаде силно усещане за непрекъснато движение. „Нууб Сайбот“ също е посветена на по-малкия ми брат.
„За албумите от техните създатели“ с албума „Откровения“ на Ангел Демирев излъчваме по Jazz FM на 15 януари от 19 ч. с повторение на 18 януари от 14 ч.
