Четири пиеси, записани в квартет, в четвъртия албум на Мирослав Иванов – Four. Има и четвърта причина той да се нарича така – най-любимият му албум на всички времена е IV на Led Zeppelin.
Албумът съдържа в себе си толкова много емоция и от преживяното, и от съвместната работа с музиканти, които ти, мога да използвам тази дума – обичаш, нали така?
Точно така, да.
Нека да започнем като отправна точка с цялостно идеята за албума, твоето намерение с него. Как се появи като желание да го създадеш?
За мен албумите се появяват, когато насъбера достатъчно много идеи, на които вярвам и които са назрявали. Когато те са готови в мен, завършени, тогава вече имам желание да ги осъществя. А за мен този момент съвпадна с момента, в който моето детенце стана на около две годинки. Тогава вече имах малко повече време да посвирвам и да репетирам с моите приятели. Затова стана възможен и този албум.
Как се разполага той в твоята дискография, след какво се появява?
Той е четвърти поред след Directions, Circus и Little Alien. Неслучайно съм го нарекъл Four, четири, защото много четворки се получиха – четвърти по ред албум, четири пиеси има в него, записан е в квартет Има още една, четвърта причина – че един от най-любимите ми албуми е IV на Led Zeppelin.
Албумът започва с пиесата Борис, посветена на твоя син.
Да, Boris е посветена и вдъхновена от моя син. Ние вече сме си говорили с теб за тази пиеса. Аз също много я обичам. Тя е много светла, много шарена откъм случки в себе си. Както има нещо, за което да се замислиш, така има и нещо палаво, което е присъщо на малко момченце. Тя открива албума. В нея участва също Михаил Йосифов, който записа тромпетите. Барабаните са записани от Николай Тошев, на бас китарата е Радослав Славчев – Riverman и на клавишните – Александър Васев.
Моля те да разкажем за музикантите, с които създаде албума Four.
В началото бяхме трио. Започнахме да аранжираме идеите и да създаваме пиесите с Радослав Славчев – Riverman, мой приятел и страхотен музикант, и с Николай Тошев – барабани. После към нас се присъединиха Кристиан Желев на барабаните и Александър Васев – клавишни.
Каква е общата енергия на квартета?
На мен лично много ми харесва, защото много си пасваме, макар и различни музиканти, които харесват различни неща. Има нещо, което ни обединява и това е любовта към импровизацията, любовта към хубавите мелодии, към хубавите аранжименти. И ни е приятно да си изкарваме време заедно, което е много важно.
А като стилистика и начин на изразяване какво е това, което ви свързва?
За стила винаги съм цитирал Хичкок: „Да имаш стил, това означава да крадеш от себе си.“ Затова гледаме да нямаме стил в този общоприетия смисъл на думата.
Ограничаващ.
Точно така. Затова гледаме към всяка една пиеса да подходим по различен начин, нещо, което да подхожда на самата музика, а не да изграждаме общ стил.
The Monk’s Dance е втората пиеса от албума. Започнахме да я правим, още когато бяхме трио с Радослав Славчев – Riverman и Ники Тошев. Това е първата изцяло фънк пиеса, което правя. Отдавна исках да имам такава, в смисъла на истинския фънк. За щастие после я записахме с Кристиан Желев – барабани в студиото на Димитър Кърнев. Изключително му благодаря за тази възможност. Поканих Владислав Мичев да запише брасовата част – тромбони и някои тромпети. The Monk’s Dance е танцувална пиеса, в която веднага си представих този странен монах, който танцува. Тази идея беше осъществена от Поли Герасимова. Видеото е направено от Васил Стефанов и Стефка Николова. Те осъществиха видеата и на „Борис“, както и на First Love. С тях работим отдавна и много се разбираме откъм...... откъм шантавите идеи.
Four е албум, създаден с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и бележи четвърта стъпка в дискографията ти. Разкажи ни за твоята обич и твоя интерес към музиката, които са в този албум. Какво илюстрира той за теб като музикант?
За мен музиката е всичко. Всичко, което ми помага да се изразя. Нещо, което от дете обичам. Това е една много широка палитра от емоции, от мисли. Това са, както казах, идеи, които назряват, назряват и в един момент трябва да ги реализираш, защото иначе няма как да дойдат новите.
Какво обичаш в музиката?
Обичам всякаква музика. Знам, че ще прозвучи малко стандартно, но когато една музика те грабне, тогава вече дори чисто математически да ѝ направиш анализ, разбираш, че това, което те грабва като музика, е грабващо дори и като математика. Една музика е хубава, когато идва от сърцето и когато виждаш, че музикантът има какво да каже.
Да, и с желание да се споделиш, с желание да споделиш музиката.
Да.
First Love („Първа любов“) е за мен лично най-специалната пиеса в този албум. За мен модерната хубава музика е тази, за която не можеш да кажеш точно в какъв стил е, защото тя е смесица от много неща. First Love е точно такава. Тя е вдъхновена от онова чувство, което усещаш, в момента, когато се влюбиш. Надявам се да съм успял да запечатам този момент в пиесата.
Китаристът Мирослав Иванов е обаятелен разказвач на истории в новия си албум „4“ - Jazz FM
Какво те вдъхновява от музикалната сцена днес – българска и световна? Какво ти дава заряд за движение напред? Какво стимулира твоята креативност чисто като факти и като настроения в нашата среда.
Първо искам да кажа за българската музикална сцена, че тя е в изключително интересен период, в който се ражда прекрасна музика. Винаги, когато изляза да слушам нещо, дори да не съм си набелязал какво – просто отивам на някое от любимите ми места, винаги попадам на интересни изпълнители с почерк, с хубав вкус за музиката. Национален фонд „Култура“ също доста стимулира българската музика. Това също е една от причините да се появят толкова хубави албуми и музики. Абсолютно същото може да се каже за световната сцена. Аз не съм привърженик на идеята, че видиш ли, навремето музиката била страхотна, в момента се появяват само „еднодневки“. Въобще не е така. Има неща, които са компилация от всичко досега, но носят и нещо ново, което е много приятно и за слушане, и за гледане.
Надграждане с личен принос.
Най-много ме вдъхновява, както става при всички нас, това, което се случва в личния ни живот и което няма как да няма проекция върху нас. Другото, което аз много обичам, е звукът на китарата. Това е много важно, защото когато репетирам сам, без групата, най-много мога да се понеса, мога да медитирам, мога да вляза в някакви светове, което иначе няма как да направя. Затова понякога обичам доста да усилвам китарата. Това е присъщо на рок музикантите, какъвто наполовина съм аз, разбира се. Звукът на китарата е много, много важен за мен. Много го обичам.
Последната пиеса е The Nervous One – „Нервното парче“. Тя е много стара, още я свирихме с Милен Кукошаров, с Димитър Карамфилов и с Митко Семов. Това е първият квартет, който направих за албума Directions и турнето с него. Само че тогава тя не влезе в него. Не си спомням точно причината, но с тези джазови музиканти нямаше как да не направим такава типично джазова пиеса, най-джазовата, която съм правил. Като си я пуснеш, си казваш: „Да, това е бибоп суинг“, няма никакви съмнения. Осъществихме я с Кристиан Желев, Радослав Славчев – Riverman и Александър Васев.
Концертната премиера на албума Four на Мирослав Иванов е на 30 януари от 21 ч. в Sofia Live Club.
