Глас, китара, струнни. Излезлият през 2022 г. албум BluNea Jazz Strings на Александър Куманов с Невен Петрова дава образ на романтиката.
Какъв е изворът на романтика за вас – тя е ключова дума, през която разчитам вашия проект?
Невен Петрова: Дъждът през май, луната през юни, всеки един ден, който е паметен в живота ни, си струва да бъде изживян с всичките му нюанси и случки. Във всеки ден има нещо романтично.
Александър Куманов: И преливането на епохите като се запазва красотата на музиката. Това е джазов албум с класически ниструменти. Аранжиментите насочват звученето – съвременно, съчетано с познато и интимно, дори ноктюрно усещане.
Усещане за безвремие и вечност. Нинаги е било и винаги ще бъде така – романтиката ще ни топли отвътре и ще се чувстваме по-комфортно в живота, когато любовта е наша движеща сила. Романтиката ни помага да осъзнаем точно това.
Александър Куманов: Идеята бе да направим албум, който обединява тази стилистика, да прелива от звученето на класическите струнни аранжименти, обикновено с голяма формация, както е в Холивуд и на „Бродуей“, но заедно с това да носят нашия прочит. Получи се албум за слушане, в който човек да се вглъби, да си го пусне и да си го изслуша без да гледа часовника си и без да смята, че може да чуе 2 – 3 неща набързо. Трябва да се слуша известно време без други мисли – нужно е усамотяване във възрпиремането на тази музика.
Да притихнеш и да съпреживееш чувствата, които музиката изразява. Невен, как се разпозна в тази стилистика?
Невен Петрова: Аз съм с много лица като изпълнител. Албумът е с едно от любимите проявления на певческите ми възможностите и усещането ми за музиката. И в живота така подхождам. Толкова много се припознавам в аранжиментите, че нямам никакви колебания в изпяването, в споделянето на емоционалния си свят. Този албум носи романтика, споделянето на тишината между двамата души, случките между повече хора. Тук има много неща, които ме изразяват и като човек, и като творец, и като вокалист.
Албумът BluNea Jazz Strings e записан с Виктор Трайков – виолончело, Ивайло Данаилов – цигулка, Христо Аролски – виола, и Христо Минчев – контрабас.
Снимка:
Светослав Николов
Александър Куманов: Just the Same Way е програмната пиеса, която композирах преди доста време. Когато направихме тези аранжименти, ѝ придадохме доста по-романтично звучене. Тя се отнася към едно далечно място, когато човек е далеч от любимия, и визира самотни състояния, когато седиш и си припомняш времето с него. Тук щрайхът се развихри и зазвуча още по-ведро и обнадеждаващо, което ми хареса като моментно състояние.
Невен Петрова: Тя е написана от Куманов преди доста години. Аз я превърнах в моята история. Многократно сме я изпълнявали в различни формации и стилистики. Тя е балада, но в студиото с разкошните щрайхисти темпото се изнесе малко напред и това се превърна в моя любим вариант на тази песен.
Александър Куманов: Midnight Piano е пиеса, чиято мелодия композирах на основата на ноктюрно на Шопен. Тази хармонична прогресия е близка до други пиеси от времето на песенния мейнстрийм в джаза. След като мелодията се оформи, текстът дойде от само себе си като среднощно вглъбяване в спомените. Тъй като музикантите не могат да свирят през нощта, а им се свири много, лиричният мотив дойде естествено. Невен имаше кратко време да оформи мелодичната линия и се получи тази красива балада с рифове на щрайха, изпълващи ме с удоволствие. Не можех да повярвам колко добре звучи щрайха и това ме изпълни с голям оптимизъм за целия албум.
Невен Петрова: Много е жалко, когато времетраенето на една пиеса ограничава количеството думи, които могат да се сложат в текста. Искаше ми се да имам по-голям речник, за да мога да изкажа многото неща в среднощното желание на артиста да музицира, което в повечето случаи е невъзможно. Беше предизвикателство да намерим подходящата мелодична линия и думи, за да изразим всичките тези емоции и идеи, които се блъскат в главите ни в малките часове на деня. Вложихме доста усилия в тази пиеса и мисля, че успяхме да претворми това наше желание да се споделя чрез музика в малкото думи по успокояващ ме начин.
Александър Куманов: А това си е хубав блус – балада като форма, звучене и настроение. Но леко сантиментална, романтична и вглъбена.
Невен Петрова: И както текстът носи като послание – когато имаме доста творчески идеи, си задаваме въпроса дали това го изсвирихме и изпяхме или още ми е в главата и не съм успял да го претворя в звук, дали го запомних, точно така ли ми звучи… Тази песен е много музикантска, изрвазяваща ни като артисти.
Александър Куманов: Old Devil Moon е стандарт от Бъртън Лейн – много известна, красива, закачлива песен. Както казва виолончелистът Виктор Трайков: „Трябва да звучи гангстерски!“ Всеки от щрайхистите има солови партии.
Невен Петрова: И тути, в което всичките заедно свирят мелодична линия.
Александър Куманов: Това е най-суингиращата песен в албума. Другите са по-баладични, затова и стои по средата, за да балансира цялостното настроение.
Невен Петрова: Тя е и най-обемната като листове написани ноти. Щимовете са 6 – 7 страници. Когато записвахме пиесата, винаги присъстваше въпросът за мига, в който трябва да обърнем страниците. Нещата се получиха прекрасно без много пресвирвания. Направихме я веднъж и я записахме.
Александър Куманов: Което е удивително за щрайхисти, които са преди всичко класически музиканти, не са импровизатори като практика. А тук направиха соловите си партии и тутито да звучат като дълго работени.
Невен Петрова: А и няма как да не изберем пиеса с такова заглавие и да не я направим закачливо, когато тя носи този смисъл. Във версията ни има нещо вещерско, нещо, което в тази мъжка компания да покаже моята метла.
Александър Куманов: Embraceable You е много известна песен на братята Гершуин. С Невен имахме спорове дали да влезе в албума, защото смятах, че ще баладите ще станат много. По време на подготовката някой нещо обърка, а Виктор отрони с въздишка: „Как ще го объркате?! Толкова красива хармония! Сега вече няма да можем да го направим толкова хубаво.“ Е, направиха го! Получи се нещо, което бях чувал преди 10 – 15 години като аранжименти в албуми на Питър Синкоти, Джейми Калъм и Даяна Крол, но с не толкова обемен щрайх. Цялата концепция на албума е да звучи като струнен квартет, към който има глас и контрабас. Единият от квартета е акустичната китара. Стана страхотна балада, носи се толкова естествено, плавно, красиво и спокойно. Неслучайно може да се каже, че е най-представителното произведение именно за щрайховото свирене на тези чудесни музиканти.
Невен Петрова: Искахме да се доближим до романтиката на филмовата музика, но да не възложим на щрайха лежащата хармония, дългите трайности, акомпанираща роля без солистични изяви. Баладите са много характерни, когато се работи със струнни инструменти в джаза. Разчита се именно такива състави да дават широта. Но при нас идеята бе баладата да е в този камерно-интимен подбор на струнните. Не сме включили в щрайха втората цигулка, характерна за струнния квартет.
Невен Петрова: Слушателите, които вече ме познават, знаят моята нестихваща любов към джаз валса. И в този албум трябваше да има такъв. I’ll Take Romance е пиесата, която преди десетина години със Сашо решихме, че искаме да осъществим със струнни инструменти. Тя е най-бързо минаващата, без твърде много солистични елементи, с непретенциозен текст, но толкова естествен и близък до хората, които обичат да слушат такава музика. Имах щастието да я изпея от раз. И трябва да кажа, че това много ме изразява. Мисля, че и останалите колеги са със същото усещане. Затова тя е по средата на албума.
Александър Куманов: The Rain in May е написана преди години, но този аранжимент е специално за тази формация. Текстът разказва историята на човек, който си спомня минали истории чрез внушението на природните картини. Дъждът през май и луната през юни винаги ни връщат спомени и ни носят усещането за нещо красиво, случило се в миналото. Мислех пиесата да е по-кратка, но Невен предложи да е сонатина. Разделихме я на три части, тъй като написах много дълги части за щрайха и като солови партии, и като тути формация. Първата част е основната тема, следва красиво адажио, изпълнено от Виктор Трайков, и краят е с щрайхово тути, завършващо с кодата, която Невен изпява като последна история, която трябва да се запомни и да остане в усещането на слушателите.
Невен Петрова: Тази авторска композиция на Сашо е написана да е едно цяло. Но на мен толкова много ми се искаше да се реванширам към невероятната енергия, съмишленост, партньорство и приятелство, което съществува между нас и разкошните Виктор, Иво и Христо – виола! Много ми се искаше да има част, която да покаже, че те са класически музиканти. Затова 7, 8 и 9 заглавие в албума са моят малък реверанс към цялата любов, която те вложиха. The Rain in May e заглавието, но пък в текста веднага се говори за луната през юни. И понеже Виктор е изключително вглъбен, когато свири, в момента, в който захвана частта с виолончелото, нямах никакви колебания да отделя адажиото като част и да сложим The Moon in June като заглавие заради пълнотата, която той създава и която толкова много отговаря на настроението на заглавието. Модератото, което е като трета част на пиесата, е връщането към благодатния майски дъжд.
Александър Куманов: Whatever Lola Wants е популярна от мюзикъл и много известна в изпълнението на Сара Вон.
Невен Петрова: Аз я чух за първи път от нея, може би това е най-старият запис на песента.
Александър Куманов: Тъй като тя е изпълнена с непоколебимата увереност на дамите, че мъжът не може да им устои, ѝ предадохме различно звучене, отиващо към етно джаз с ориенталско усещане и чувството, че има и други светове, в които джазът може да битува.
Невен Петрова: Приемам песента и аранжимента като подарък на Сашо към мен. Пътували сме по чужбина, но аз изключително много харесвам Мароко с различните градове, с колорита му. Това се превърна в моята приказка за Сахара, за пустинята, за златния пясък, който и двамата с него сме виждали. В нея е усещането за приповдигнатост, когато керванът тръгва, за зноя, който натежава, и за пристана близо до оазиса. Имахме забавни елементи по време на записа…
Александър Куманов: Провокативни, бих казал. (Смее се.)
Невен Петрова: Те записваха заедно в студиото инструменталната част, докато аз бях в кабинката за певци. Докато те свирят тези съвсем не леки аранжименти на Сашо, аз през цялото време танцувах и се забавлявах встрани от техните усилия. В един момент спряхме за почивка, събух си обувките и боса отидох при тях да им покажа какво танцувах, докато те се мъчат. След това нещата се получиха от раз!
Александър Куманов: Енергията рязко се повиши.
Невен Петрова: Тази песен изпълнихме в предаването „Вечната музика“ по БНТ и е любима на всички. Щом и Христо Минчев, който е доста обран в споделянето на емоции, оставяйки контрабаса, каза: „Много добре ни се получи!“, значи мисля, че слушателите много ще я харесат.
Александър Куманов: Последната пиеса е на Армандо Мансанеро и е много известна испанска фламенко поп песен – Todavia. Преди години Невен я чу в изпълненото на фантастичната Нина Пастори и каза, че иска да изпее тази песен. Ето, че ни се удаде тази възможност. Написахме аранжимент – много вълнуващ и грабващ. Цялата емоционалност, която Невен вкарва в пеенето, е предадена и в щрайха. Първото изсвирване бе по-плахо, за да открием всичко в песента. На втория запис нещата се получиха по този безпрекословен начин. Финалът на албума затваря емоционално като поанта цялото усещане за BluNea Jazz Strings. Todavia е джазово фламенко и всичко в него е много силно. А Невен пее с всички овладени търсени и намерени украшения, мелизми, техники, които фламенко певиците изпълняват без да звучи автентично испанско, а да се усеща този фюжън с джазовата интерпретация.
Невен Петрова: Всички авторски пиеси в албума са предимно на Сашо Куманов. Аз по-скоро вкарвам чисто емоционално певчески прочити, леки корекции, а са ми много лични и винаги е било така. Всичко, което правим заедно през годините, ми е много изразяващо. Това е музиката, която ни обединява и безкрайно обичаме и двамата. Присъствието на Todavia е моят смел опит да се докосна до един друг тип музика, който също вълнува с тази сила, както джазът. Фламенкото в Испания е изключително обичан стил и пълен със страст. Много ми се искаше тази страст да я привлека в джаза. Надявам се да съм успяла. Лично аз чувствам, че съм го постигнала. Todavia е последната пиеса, която ни изпрати Васил Николов смесена и мастерирана, доста късно вечерта. Пуснах си я. Бях сама и тази песен изпи една бутилка вино и изплака сълзи около три часа. След което си пуснах целия албум подреден, все още го нямаше никой друг. Бутилката вино си остана само една, но имаше сълзи още няколко часа.
Невен Петрова: Заглавието се превежда като „Всеки път“. Всеки път си струва да споделиш себе си – с някого, себе си като артист с публиката. И всеки път е уникално преживяване – незаменимо, неповторимо и винаги вълнуващо. Това ни изгражда, това са камъчетата, които постилат пътеката ни в живота.
Александър Куманов: Албумът е за слушане, за усамотяване. И ако на някого му се струва, че щрайховата музика е от миналото, нека да си пусне една пиеса и съм сигурен, че ще го изслуша до края.
Невен Петрова: Със Сашо имаме много дълга творческа история с много проявления на сцена. Но осъществяването на двата проекта тази година – RetroBlu и BluNea Jazz Strings – са нашите две страни, нашето слънце и луна, ден и нощ. И хората, които чуят и двата, ще усетят тази многопластовост, която джазът ни дава като поле на изява. Вълнувам се много и за двете неща. И двете ги чувствам като мои.
Александър Куманов: Първият албум ме радва и ме хвърля във веселие, в хиперактивност, докато този е да си седна сам да си го слушам.
Невен Петрова: Има един разкошен джаз стандарт In the Wee Small Hours. Аз си мисля, че това е нещото, което трябва да сe случва в живота – да имаме музика за тези часове от денонощието, когато не можем да заспим.
BluNea Jazz Strings e албум от 2022 г. на Александър Куманов с Невен Петрова и щрайх квартет, който следва издаването на друг съвместен проект с водещата роля на вокалистката – Retro Blue. Него също представихме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM. Албумите са създадени с подкрепата на Национален Фонд „Култура“ и „Музикаутор“. Запис и смесване: Серафим Биденев в студио „Балканджи“. Дизайн на обложката: Нона Куманова.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Jazz FM в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
