Защо озаглави албума Ballad D’Amore?
В албума няма такава пиеса. В заглавието има нещо програмно. Аз съм привързан към творчеството на Виктор Пасков и специално към книгата „Балада за Георг Хених“. Затова реших тази виола д’море да бъде Ballad D’Amore – заглавие, което ще съчетае десетте пиеси, изразяващи отношението ми към любовта.
Ballad D’Amore на Васил Спасов трио – музика, която извира от сърцето - Jazz FM
Любов и свързаност. Именно с идеята за близост започва албумът – с пиеса, посветена на един от членовете на триото – Атанас Попов.
Тя се нарича My Dear Friend и е посветена на един от постоянните участници в триото – Атанас Попов. Една сутрин, когато видях, че днес е рожденият му ден, съвсем спонтанно написах тази пиеса като подарък за него, който ще остане завинаги. Тя изразява моята привързаност към неговата нежна душа, чувствителното му отношение към музиката и ритъма, към всичко, което той довнася и добавя към моята музика.
Когато изпълнихте тази пиеса на концерта за премиерата в албума в клуб In the Mood, другият участник в триото – Петър Славов – също пожела такъв подарък. Когато той е в България, вие сте често заедно, така бе и на концерта от „Камерна сцена Пловдив“ през 2022 г. в къща „Иван Черноземски“. Разкажи ни за контрабасистите в твоето трио.
С Петър Славов ни свързва приятелство, симпатия. И повече от това – ние говорим музикално на еднакви езици и се разбираме много, паснахме си един на друг. За първи път го поканих в един много хубав проект с щрайх и трио, който записахме за БНТ. От тогава всеки път търсим удобен повод да се съберем на сцената. Прощъпулникът бе в Пловдив на концерт от „Камерна сцена Пловдив“. Jazz FM и твоят екип направихте много хубав запис, в който се чуваше и песента на птичките в двора. Беше много специално... Твоите красиви думи, които написа след това, ни дадоха вяра да продължим и да направим този запис с триото.
Когато Пепи не е с нас специално за триото винаги се обръщам към Михаил Иванов. С него сме работили този материал и сме свири на много сцени заедно. Той ми е първи избор за контрабасист, ако го няма Пепи, независимо дали ще сме в България, Германия или Франция. Мишо е прекрасен контрабасист.
Често те слушаме с Атанас Попов, но не само.
Специално тази програма сме правили с големия наш музикант Христо Йоцов. Това първо се случи преди един концерт в Берлин. Оказа, че Наско не може да дойде в Германия и веднага се обадих на професора. След това почувствах, че е хубаво да направим още няколко концерта и пред българска публика. Така че той също има участие и влияние в нашата група.
Следващата пиеса прави паралел с Green Dolphin Street.
Green Mryana Street е закачка с оригиналната пиеса – и като заглавие, и като хармония. Написах тази пиеса, защото често се случва да се налага да гостувам на сцени с музиканти, с които не сме свирили много заедно и ще е по-трудно да направим по-сложна и задълбочена композиция. Не че тази не е сложна и задълбочена, но е свързана с материал, който повечето колеги познават хармонично. Така че на тях оставям да овладеят мелодията, която е по-близко до нашето ухо.
Концертната премиера бе в клуб In the Mood през септември. Тогава разговарях с тримата музиканти.
Всички сме изключително впечатлени от музиката – и от мелодичността, и от вибрацията, от ритъма, настроението, благородството, с което я поднесохте. Чух реакцията на публиката – всички са единодушни за великолепието на музиката, която прозвуча сега. В какво е силата на въздействието ѝ?
Васил Спасов: Силата на въздействието е в това, че ние много се харесваме и се имаме. И по този начин музиката, която мисля, че е хубава, става още по-хубава.
Музиката е прекрасна и става още по-прекрасна!
Петър Славов: Освен че музикално много добре се разбираме, имаме сходни вкусове, харесваме се като хора, имаме същата химия и като музиканти. Това е голям кеф. Свиренето и общуването преливат едно в друго. Много е приятно!
Атанас Попов: Самите композиции ни обединяват. Това е един разказ, който Васето е създал. Приятелство, музика, красота.
Almond Leaves е пиеса, която се изля. Всичките ми пиеси не са писани като приложна музика, а са дошли от сърцето. Лично на мен и на моите колеги това е една от любимите пиеси в албума. Винаги я свирим с много емоция и желание. Това е пиеса, която харесваме и обичаме, надяваме се и публиката да чувства същото.
След концерта за премиерата на албуа попитах Петър Славов и Атанас Попов за онова, с което тази музика им импонира. Но преди това, Васко, какво вливаш в тази музика, какво съдържа в себе си тя от теб като отношение към света и към живота?
Както е известно, нашият дизайн е съвършен, в него има стремеж към съвършенство и любов. Създателят, който ни е вложил всички тези качества, е съвършен. На нас ни остава да се стремим към тези съвършенство и любов. Съвършенството наричаме стремежа към любовта. Не мога да не го правя. Във всяка една минута от моя живот е посветена на това, което е вложено в нас и което искаме да продължим с музиката.
Well, Well е пиеса, която писах преди време. Тя също не е с приложно съдържание. Писана е в момент, в който съм открил нещо ново и интересно в хармонията и мелодията. Реших да я изсвирим, защото ми харесва и се надявам да вкара хората в състояние на мир, съзерцание и добро настроение. Върху нея не трябва да се разсъждава, а да се спуснем по реката с лодката, която се надявам тя да представлява.
И докато я слушаме, да мислим за стремежа към съвършенство в път на любовта.
Снимка:
Светослав Николов
Как се открихте в тази музика и какво открихте в себе си чрез нея?
Петър Славов: Тя е на музикален език, който на мен ми е познат, любим и много интересен. Също така идва от музикант, който ми е много любим и интересен. Познаваме се от много, много време. През годините все се канехме да свирим и понякога успявахме, понякога – не. С този албум нещата „загрубяха“.
Станаха много големи.
Петър Славов: И вече имаме оправдание да свирим много заедно. А с Наско се харесваме и се познаваме от 90-те, от малки обичаме да свирим заедно и винаги сме имали много добра комуникация музикално, ритмически и като хора. Кръгът се затваря по много специален начин в триото.
Атанас Попов: Допада ми абсолютно всичко в тази музика – предизвикателна, красива, с тези изключителни музиканти. За мен е чест, удоволствие и предизвикателство да си на ниво с тях. Изгражда ме като по-добро.
Видях ви как общувате един с друг на сцената. Това е любов! Любов към музиката и много силна връзка между вас. Благодаря!
Васил Спасов: Ballad D’Amore!
Autumn in Paris бе създадена специално за нашето предстоящо тогава пътуване до Париж. Тъкмо се бяхме прибрали от Берлин, имаше две – три седмици. Тя е специална именно с това и ни вкарва в състоянието на очакване и среща с мой любим град. Премиерата там мина блестящо, публиката бе много въодушевена. В записа се чува и моята интерпретация на камбаната на „Нотр дам“ на финала – един звучен, много нисък си бемол.
Графичното оформление на албума е впечатляващо – в минималистична стилистика, но много изразителна и емоционално наситена; насочва към големите световни образци.
Благодаря за тези думи. Тази обложка я направих аз. За предната корица използвах четири снимки на Димитър Димитров – съпруг на сестрата на моята съпруга, разкошен фотограф. Освен всичко, това е и много „аналогова“ фотография. Четирите творби са поставени по начин, който ми се стори, че най-добре изобразява настроението и това, което музиката носи. Вътре фотографията е на Евгени Димитров – прекрасен фен на музиката и сме му много благодарни за тази сесия, която ни направи, и снимки от която използваме навсякъде, където имаме участия. На гърба на обложката също има вплетена фотография на Димитър Димитров. Анотацията е на проф. Клер Леви – много добър, мил и правилен поглед към музиката.
Sea Blues е „Морски блус“. Закачката е със заглавията на блус пиесите, които често съдържат нотата в себе си. Шегата тук е с „до“, която се произнася по почти същия начин като думата „море“ и не става пределно ясно какво се има предвид. Но тук смисълът е на „Морски блус“.
В текста си на обложката на диска проф. Клер Леви откроява диалога между вас в триото – всички вие – ерудирани, с много благородно отношение, много въвлечени в контакта с публиката. Вие създавате музика, важна сама по себе си във връзката между вас и връзката ви със слушателя. Това ваше отношение прави впечатление. Такава бе атмосферата и на премиерата в In the Mood – на приятелство, на близост, чувствахме се като едно семейство и нямаше разграничение между сцената и публиката, всички бяхме заедно в едно преживяване, което движи напред, както откроява и проф. Клер Леви. Какво четеш в тези нейни думи?
Това е един задълбочен поглед, който аз нямам като автор. Затова и друг път съм ти споменавал колко са важни тези думи на обратна връзка. Създавайки творчество, имаме представа за това, което то ни носи. Всяка секунда, в която музицираме, е изкарана от сърцата ни. Надявам се слушателят да чувства това, което и аз усещам. Но аз не мога да наблюдавам като един журналист. И специално в думите на проф. Клер Леви намирам обяснение за много неща, които не са ми хрумвали.
Touching е една от пиесите, които не са нови. Написах я още преди заминаването ми за „Бъркли“ през 1993 г. Премиерата направиха Румен Тосков – Рупето и Росен Захариев – Роко като дует на фестивал във Варна. Върнах се към нея, защото открих как сърцето на човек си остава със същия заряд и същия поглед върху изяществото, което човек развива. Много ми се искаше да направим тази композиция. В началото тя нямаше заглавие, а Touching го свързвам с филм, който направих през 2006 г.
Какво е специфично за теб в звука и характера на триото точно в тази формация?
Триото дава най-голяма свобода на композитора и на пианиста, има най-голямо поле за изява във всяко едно отношение. Това открих именно с Пепи Славов и концерта в Пловдив. Тогава реших да направя тази стъпка, която не е лесна, изисква се кураж. Радвам се, че я направих. Това е стъпка напред, която усещам, че ме поставя на ново ниво. Много съм благодарен на Пепи и Наско, че ми станаха спътници.
Thoughts е сравнително нова пиеса. След като я написах, установих, че ми е коствала доста мислене, за да я направя в този вид. Надявам се да съм постигнал форма, съдържание и посока. Това е най-сложната пиеса с интересен хармоничен език. Повлиян съм от хармонията на Брамс, Дебюси, Равел. Thoughts е красива пиеса, която се надявам да се хареса.
Нека да обобщим албума – репертоар, период на създаване, основно вдъхновение, всичко, което обединява и дава определена специфика на тези пиеси.
Смятам този албум за период на съзряване. Започнах да го мисля и да събирам материал, се откроява в лично отношение, имаше период, в който животът ми беше труден. Това е осмисляне, нещо, за което човек трябва да благодари за това, което му се е случило. Това бе време, открило ми нови хоризонти във възприятието и за работата на артиста. Изкуството се нуждае от малко болка и от малко размисъл в по-сериозен аспект.
Just a Day е още една от пиесите, които са намигане към други от стандартния репертоар. Случва се да попадам на концерти, на които трябва да нося авторски материал, и искам той да е познат в моментите за импровизация. Тук закачката е с националните ни мотиви, без да има прекаляване. Тази пиеса много я харесвам и всички обичаме да я свирим. Тя е най-живата и най-веселата.
Piece for Peace закрива албума. Това е програмна пиеса. Васко, ти я създаде по време на пандемията, към него добави видео. А на концерта в Пловдив, за който говорихме няколко пъти, когато зазвуча Piece for Peace, почувствах желанието да изляза от двора на къщата, в която се провеждаше събитието, за да мога да обхвана в пълнота начина, по който вибрациите на тази музика се възприемат от света, начина по който тя оставя своята хармонизираща следа. Поседнах на бордюра, слушах, чувствах и виждах колко лечебно тази музика действа на света.
Може би неслучайно това е така. Периодът, в който писах Piece for Peace, в житейски план не беше лесен Това бе период, в който човек прави една стъпка напред с помощ. Виждаш, че не си сам, че нашият Създател ти дава шанс да осмислиш някои неща. Точно тогава може би съм усетил това свише докосване. Може би неслучайно спомена, че пиесата действа оздравяващо. Явно че и аз съм искал същото чрез тази музика – за се почувствам по-близо до Бога и до сърцата на хората.
Албумът е записан в „Биг банда студио“ от Михаил Йосифов (китара). Дейвид Стор го смесва, а го мастерира Джереми Лукас.
