Path Through Dreams е осмият ми студиен албум. Той съдържа девет инструментални пиеси и една вокална. Музикантите, с които избрах да работя по този проект, са мои приятели, които живеят и творят в Пловдив и с които съм работил през последните няколко години в различни формации.
Пиесите се изграждат върху основата на бас линиите и ритъма. Концепция, която се подсказва и от името Groove Tribe, което избрах за групата. В предходните ми два албума Pictures of a Floating World с певицата Желязка Белчилова и Motion in Space с китариста Николай Карагеоргиев се опитах да развия максимално идеята за многопластово звучене на бас китарата. Там използвах седемструнни бас китари и се опитвах да изпълнявам едновременно бас партия и хармония, както и лупър ефект, с който да наслоявам мелодични линии една върху друга. С други думи – опитах се да достигна максималните изразни средства на моя инструмент според моите си представи, разбира се.
В албума Path Through Dreams искам да се завърна отново към основните функции на бас китарата, а именно – ритъмът е фундамента, върху който се надграждат партиите на останалите инструменти. Основните музикални теми тук са заложени в тромпета и в двата саксофона, чиято по-агресивна звучност се балансира от партиите на виолата и цигулката. Те в комбинация със синтезаторните падове и гласа оформят една по-лирична и ефирна атмосфера. Идеята ми бе гласът да се използва като музикален инструмент. Тук наистина съм благодарен на талантливата Желязка Белчилова за това, че се съгласи да изпълни тези написани от мен партии, някои от които съвсем не са леки. Виолата и цигулката се изпълняват от Светлин Стайков, който е повече познат като китарист и с когото имаме три съвместни албума. Той е завършил пловдивската Музикална академия с виола и аз реших да използвам тези му способности в настоящия проект. Тромпет свири Георги Зайков, който е познат на публиката и като вокалист и мултиинструменталист и който има свой собствен авторски проект, в който е и композитор и изпълнител. На алт саксофон е младият Преслав Пеев, който е още студент в АМТИИ и според мен има много голямо бъдеще като музикант. Тенор и сопрано саксофон свири Венелин Георгиев, който е част и от Бигбенда на Ангел Заберски, освен това участва в много други разностилни проекти. Китарата е в ръцете на Дилян Обретенов – талантлив китарист, освен това е и много добър лютиер, с чиито инструменти свиря през последните 12 – 13 години и на когото съм страшно благодарен, че угажда на всичките ми търсения и хрумвания, свързани с направата и звука на бас китарата, подбора на дървения материал, електрониката и т.н. – всичко, необходимо за изграждането на инструмент. Конгите и перкусиите се изпълняват от Емил Пехливанов, който е чудесен музикант и освен че свири на всякакви ударни инструменти, също и композира и е част от The Golden Project с пианиста и вокалист Тони Златанов. Барабаните в албума записа Александър Каменов – страхотен барабанист, с когото през последните няколко години сме работили в различни групи и състави.
Музиката в албума се появи точно в тези месеци на социална изолация, когато повечето хора си стояха вкъщи и всички публични изяви и събирания бяха забранени. Моята идея бе да събера приятели, макар и изолирани и макар един по един, да бъдем заедно, обединени около идеята за създаване на музика. Обичайният начин на запис е материалът първо да е познат, след като музикантите са се събрали и са го изсвирили няколко пъти по концерти и фестивали, а след това той да бъде реализиран в студиото. Тук бе обратното – направих демо версии на всички пиеси, разписах нотите, изпратих ги на музикантите и те идваха един по един в студиото. Така създадохме албума без да сме репетирали пиесите.
Като композиция и звук албумът е реверанс към музиката от 60-те и 70-те, по-специално фънка и джаза. 60-те е такъв период, не само в музиката, но и като цяло в изкуството, в който има концентрация и взрив на творчески идеи. Период, в който нещо подобно може би е било в италианския Ренесанс и преди това, назад във времето, в Древна Гърция – бум на мисълта и творческите идеи.
Откриващата композиция носи заглавието Journey to Inner Peace – състояние на мир, вътрешно състояние, което мнозина се опитваме да достигнем, но малцина може би успяват. Това е идеята на пиесата. Самата тя е разделена на две части. Първата е на интензивен афробийт и дълго соло на сопран саксофон. Във втората сме се опитали да пресъздадем хипарския дух на 60-те, Удсток – тази идея за свобода. Там има соло на електрическа китара и на тромпет. Тук идеята ми бе да търсим това звучене на Хендрикс, „Пинк Флойд“ – големите от този период.
Следва композицията Good Vibes, която се гради на основата на интензивен фънки ритъм и темата е разпределена в браса.
Следващата композиция е Green Fields – „Зелените поля“. Това е баладична пиеса, в доста по-бавно темпо от предходните. „Зелените поля на нашето детство“ бе работното заглавие, но впоследствие го съкратих, така че всеки да може да го интерпретира по близкия до него начин. Моята идея бе, ако може всеки от нас да си припомни тези времена, когато е бил свободен и възприятията му са били доста по-чисти. Всички деца възприемат света по-интуитивно от възрастните, необременени от идеи и концепции кое как трябва да бъде. Това е един вид носталгия по този начин на възприемане на света.
Changes бе първата композиция, която направих за този проект и от която се роди идеята за албума. Тя отново се изгражда върху основата на бас линията – първото, което ми хрумна. После се появи темата, която отново е в браса. След това добавих щрайха, вокалните и синтезаторните партии. Тук идеята бе да се получи наистина масивен и обемен, мащабен звук. Надявам се да съм го постигнал.
Най-динамичната пиеса е Freshness of the Moment. Тя отново е изградена на бас линията, но първото, което ми хрумна, бе хармонията. Бас линията и темата се появиха впоследствие. Заглавието „Свежестта на момента“ е нещото, което се опитвам да постигна в ежедневието си – винаги да виждам нещата свежи и смислени.
Като продължение на тази идея е заглавието на следващата пиеса – единствената вокална в албума – To Find the Meaning Again. Текста го написах аз и в него става въпрос за това, че когато прекарваме дълго време на едно и също място, виждаме лицата на едни и същи хора по улицата, без да им знаем имената, вървим по едни и същи маршрути ден след ден. И в този цикъл на ежедневието можем да изгубим свежестта, за която ставаше дума в предната пиеса. Тук за мен е важно да си дадем сметка за това, че от нас зависи това, което преживяваме. Нашата нагласа за света е това, което преживяваме впоследствие.
Constant Movement е изградена на хармоническата схема на минорен блус, но завършва по малко по-необичаен начин – с мажорни акорди. Темата отново е раздадена в браса, а Георги и Преслав изсвириха наистина много добри сола, според мен, съответно на тромпет и алт саксофон.
Old Shool Fun е осмата композиция. Темата основно е в тромпета, пак в Георги Зайков. Тук се усеща много силен вайб към соул и аренби музиката от края на 60-те и началото на 70-те, а средната част има лек рок оттенък в звученето, благодарение на краткото китарно соло на Дилян Обретенов.
Bridges е деветата, предпоследна пиеса в албума. Тя е доста експанзивна, в латин джаз ритъм. Средната част е една идея по-спокойна – със суинг фийл, и след това отново се връща основната тема. В тази пиеса отново съм се опитал да постигна по-мащабен звук. Щрайховете, гласът и синтезаторните падове подкрепят и правят масивен фон на темата, която е в брас инструментите. Пиесата се получи доста дълга – почти седем минути, една от най-дългите в албума. Тук аз свиря соло, както и Венко Георгиев свири страхотно соло, Емо Пехливанов също прави доста разширено соло на перкусии.
River е десетата, последна композиция в албума. Това е най-бавната и „отнесена“ пиеса. Тук се опитахме да създадем атмосфера отново на мир и спокойствие. В основата са синтезаторните падове и перкусиите, които се опитват да наподобят звуци от природата. Така се опитваме да пресъздадем и обрисуваме със звуци атмосфера на безметежност, безтегловност.
Мисля, че този албум се получи доста разнообразен. Това бе една от целите, които си поставих – да бъде разностилен, да има основна линия, която да следваме, но да е разнообразен и интересен за слушане. Искам да благодаря на всички мои приятели, които участваха в този проект, и се надявам вбъдеще да работим отново заедно.
Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 21 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Към сайта на Александър Леков тук.
