В излезлия през 2022 г. албум Reflections Александър Леков се обръща към същността на това да си човек – силен и нежен, извисен и смирен, съзерцаващ, активен, свързан с природата, част от природата, създаден, създаващ. В този проект той заменя баса с акустична китара и се връща към класическия звук. Триото е в състав Жулиен Кутманов – кийборди, и Боян Тодоров – перкусии. Александър Леков представя Reflections в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ.
Животът откъм светлата му страна – Александър Леков свири на акустична китара в своя нов трио проект
В началото – откъс от моето интервю с Александър Леков от юли 2021 г., малко след като обяви проекта си:
Защо замени баса с китарата за този свой проект?
От дълги години мечтая да открия определен акустичен звук, който не можах да постигна с акустичен бас и затова се насочих към акустичната китара. Започнах да свиря и класическа музика, музика от романтичния период. Някак си си припомням младостта в Музикалното училище.
Какво има в нея? Какво от твоите стремежи от онова време сега се върна като желание за постигане в музиката?
Сега преоткривам музиката, особено от късния романтизъм – кратките форми на изразяване, мелодията на Менделсон, на Шопен, както и на китарните композитори – Франсиско Тарега, Мигел Лобет. Много ми харесва естетиката на тази музика. Опитах се да я превъплътя и в моите композиции, надявам се да съм успял, тази кратка форма и мелодичност.
В музиката се чуват влияния от романтизма, а като усещане доминира нежността – голямо спокойствие, приемане на света. Какво преживяваш в момента и как преживяваш света около себе си, за да изведеш любовта, нежността, погалването на преден план?
Опитвам се да го преживявам по възможно най-позитивния начин. Опитвам се да виждам нещата откъм светлата им страна. Опитвам се да предам това като усещане в музиката си. Всеки от нас може да направи избор как да преживява света. И това е наистина въпрос на осъзнаване и на избор.
Мека и топла звукова среда, в която откриваме естествения си характер – сетивни, вникващи в света около нас, разбиращи го в детайли с взаимовръзките в него, виждащи и голямата картина, и своето място в нея. Така спокойно го приемаме и се позиционираме в живота не като наблюдатели, а в неговия център. Колкото по-навътре навлизаме, толкова повече страхът отстъпва пред любовта – удивляваме се на съвършенството на перфектната хармония, ставаме част от нея.
Новото за мен тук е, че свиря изцяло на класическа китара. Каня се да го направя от много години. Сега ми се отдаде възможност да се посветя изцяло на това. Тембърът на класическата китара винаги ме е въдхновявал, мекотата и динамиката на инструмента са неизчерпаем извор на музикални идеи.
Музикантите, с които работя по този проект, са Жулиен Кутманов на клавишните и Боян Тодоров – перкусии. Със своя талант и музикални идеи те оформят цялостното звучене на триото. Жулиен, като мен, е завършил Музикалното училище в Пловдив и е работил с много формации, познава както класическата музика, така и съвременните стилове. В албума използва различни тембри – акустично пиано, Fender пиано, Rhodes, орган, на който свири умело и формира специфичния звук на триото. Боян е много колоритна личност. Работил е в широк спектър от стилове, много деликатен перкусионист, който има отношение към звука – към търсенето му и динамиката. Неговите динамични амплитуди наистина са огромни. Моята идея при създаването на албума бе да имаме по-скоро нюансите откъм фразиране, близки до класическата музиката. Другото, което ми харесва в него, е непрестанното му търсене на нови тембри и звуци. Той прави голяма част от инструментите, които използва, и това му придава уникалното звучене.
В албума има и двама гост музиканти – това са талантливата Желязка Белчилова, чийто красив тембър допринася за две от пиесите, и Светлин Стайков, който освен, че е познат като китарист, тук свири на виола. Той а завършил виола в Пловдивската академия и според мен се справя доста добре.
Фотографиите в албума, както и корицата, са дело на Румен Куртев. Той е и блус музикант и има правилното отношение и разбиране към това, което правим.
Румен Куртев създава и трите видеа, с които проектът бе анонсиран, и за които през 2021 г. разговарях с Александър Леков.
Музиката я чуваме и виждаме. Първите две издадени пиеси – Stream и Endless Circle, излязоха със заснети в студиото при реалните звукозаписи на живо видеа, които показват раждането на музиката и създават неин образ в спокойните кадри, топлите цветове, близките планове, специалните акценти, плавното движение на камерата. Изчистването на фокуса е точката на осъзнаване – първоначално доловеното е впоследствие осмислено. Видеата разгръщат идеята за инструмента като звучност и като изразител. Виждаме неговите детайли, а след това той ни се разкрива като продължител на тялото на твореца при възникването на мелодията от докосването и трептенето. Ние сме духовни създания.
Имах идея за това какво искам да се получи като визия. Мисля, че успяхме с топлотата и мекотата на кадрите. Опитахме се да пресъздадем атмосферата на живо изпълнение.
Третото видео излезе месец по-късно. С Forest останахме в музиката, но излязохме от студиото. Достигайки до планината, поемаме по нейните пътеки, пресичаме потока и, вдигайки нагоре поглед към короните на дърветата, виждаме откъде идва животът и колко високи израстваме, разбираме откъде природата взема сила и колко сила има в природата, съвършена в свързаността на всички нейни елементи. Образът на течащата вода дава друга представа за времето – преходно е създаденото от човека, вечно е всичко в природата и човешкият дух е част от нея. Нежна, красива е тя, разкрива се и ни предизвиква да я изследваме, поставя граници и оставя загадки.
Това бяха и моите мисли, когато започнахме да го правим. Опитахме се да пресъздадем алтернативна реалност. Ние сме толкова ангажирани в забързаното ежедневие. Искахме да избягаме от градската обстановка, да покажем, че можем да изберем и алтернативен свят. Доста добре визията съвпадна с музиката, добре се допълват. Ти го каза много хубаво, аз нямам какво да добавя.
Няколко месеца по-късно албумът Reflections е вече факт и Александър Леков продължава представянето му в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ:
В композиционно отношение съм се опитал да се доближа до кратките музикални форми от късния романтизъм, водещото да са мелодията и мелодичните линии. Исках да има повече тематичен материал и не толкова много импровизации, като цяло пиесите наистина да не са дълги.
Заглавието на албума Reflections означава „отражения“. Опитал съм се всяка една от пиесите да изразява и да олицетворява по собствен начин света, който ни заобикаля – смяната на сезоните, шумът на вятъра в клоните на дърветата, завръщането вкъщи на любим човек. Картини от света и картини от живота. И всичко това – изразено чрез музиката така, както аз го усещам. Всичко е много субективно – начинът по който възприемаме света и изкуството. Надявам се всеки, който слуша тази музика, да намери част от себе си в нея.
В стилово отношение мисля, че се получи своеобразен фюжън – множество жанрове, обединени от звука на трите инструмента. Като цяло като настроение преоблазава меланхоличният и романтичен дух. По-скоро се създава усещането за филмова музика. Разбира се, има доста влияния от джаза, блуса, рок музиката, има и неща, повлияни от индийската музика, особено в пиесите, в които Боян свири на табла. Използването от него на различни перкусии като джембе, африканско удо, табла, придават уърлд вайб на цялата музика.
Всичките ми проекти до момента са съчетание от различни стилове. Това е пътека, която дава неограничени възможности в комбинирането на тембри, ритми и музикални форми, които да чертаят наистина нова музика.
Започнал работата по албума Reflections през 2021 г. с вдъхновението на мекия звук на класическата китара и заедно с другите двама членове на триото – Жулиен Кутманов и Боян Тодоров, Александър Леков завършва работата по него и го издаде на 14 април 2022 г. Когато албумът бе факт, отново разговарях с музиканта, за да отправим поглед към извървения път:
Работата по този албум дойде естествено при мен, както и насочването ми към китарата като продължение на всичко, което бях правил до тук. Китарата най-точно отразява в момента всичките ми музикални търсения от гледна точка на инструменти и създаване на музика. Ти си прав, че нещата се случиха доста спокойно. Такова бе времето – нямаше толкова много концерти, бяха затворени залите и клубовете. Не съм бързал в създаването на тази музика, а всичко се случи като завършен процес. Като поглеждам назад, нищо не бих променил. Наистина съм доволен от крайния резултат.
Музиката в Reflections идва от човешката същност и е обърната към нея, изразява я в цялост. Тя се вглежда, и ни приканва и ние да направим това, в това какво ни прави хора, от какво се състоим, защо живеем, какъв е смисълът на нашето присъствие.
Това са точно нещата, които и аз си мисля. Тези питания ме съпътстват всеки ден. Това, което направих, са може би музикалните въпроси и отчасти – отговори на всички тези въпроси, които си задаваме – какъв е смисълът на всичко, как да намерим позитивната гледна точка към всичко, което ни заобикаля. Това се опитвам да направя и се надявам чрез музиката да съм успял да го постигна – като настроение и светоусещане за нещата наоколо.
Както ни бе казал в едно интервю по рано, „виждам нещата откъм светлата им страна“.
Опитвам се, да. Според мен това е въпрос на избор, доколкото е възможно, разбира се. Но смятам, че е възможно. Въпрос на избор е как виждаме живота, всичко, което ни се случва, и света, който ни заобикаля, отношенията ни с хората, нашите собствени емоции. Всичко е въпрос на гледна точка как да успеем да го видим откъм светлата му страна.
Разказа на Александър Леков с откъси от интервюта с него можете да чуете в плейъра под основната снимка. „За албумите от техните създатели“ с Reflections на Александър Леков трио звучи по Джаз ФМ на 11 май от 19 ч. с повторение на 14 май от 14 ч.
