Творби на Николай Райнов от частни колекции, някои от които се показват за първи път, ще можем да разгледаме в специално събитие днес от 16 до 19 ч. във Валдорфското училище в София, което носи неговото име. То продължава чрез подхода към учениците завета на твореца. „Нашата цел е да дадем шанс на децата в много области, за да имат увереност в собствените способности и да могат да изберат своя път в живота.“ – посочи в интервю по Jazz FM преподавателката Даниела Найденова. Рисунки на възпитаници на училището ще засвидетелстват тази приемственост в друг акцент от честването на 135 години от рождението на Николай Райнов. Представянето на художествените произведения ще бъде съпътствано от музикални изпълнения на двама родители на ученици – цигуларите Юлиян Стоянов и Смиляна Лозанова. В програмата на честването е и прожекция на филма „Тютюневият човек“ за живота и творчеството на художника.
Кураторката Станислава Николова разказа повече за творбите на Николай Райнов, с които ще имаме привилегията да се запознаем днес: „Ще видим работи, които представят почти всичките му творчески посоки в изобразителното изкуство. Сред тях са гравюри на дърво, знакови произведения от Париж, важни изобщо за графиката в българското изкуство в периода от 20-те години. Ще има гавашови композиции, любопитни цветя, някои от които не са показвани. За първи път ще бъде представено авторско копие на творба на Ван Гог, с което той е илюстрирал една от неделните си сказки в Художествената академия, които в период от около 5 години изнася безвъзмездно за широката публика и специалисти. На гърба е написал: „Копие от работа в Хамбургската галерия, направена по цветна снимка за сказка, държана през ноември 1937 г.“ Много често, преподавайки история на изкуството, той е използвал снимки и диапозитиви, но понякога, за да успее да докосне по-близко хората до творбите, той е правил такъв вид репродукции.“
Внучката на художника – Диана-Мария Райнова, е на 7 години, когато той умира. „На моето ниво на развитие успяваше да ми каже неща, които помня до днес.“ – споделя тя по Jazz FM и посочва разбирането му, че за другите неговият живот не е любопитен, живот като всеки друг. След това прочете себеописанието му в алманах „Жътва“ през 1922 г.: „Много противоречия срещнах. Учих философия, а завърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм направил само добро. Смятах, че мое призвание е четенето, а се научих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека. Книжовната работа ме влечеше отдавна. Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не продадох никому. Ходих много из нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че си не знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих много и по Изтока, търсих следите на изгубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не само не смея да говоря, но и да пиша. Видях неща, за които няма и перо. Живял съм всякак. Много езици научих, много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.“ Внучката на Николай Райнов разказа за неговите влечения към астрологията. Той е вярвал, че хората като него, родени под властта на Козирога и на планетата Сатурн, не са сред най-щастливите. Знаел, че като него са били Бенджамин Франклин, Нютон, Бодлер и др. „Да сдържа холеричния си характер му е струвало голямо усилие. Всеки знае най-добре своите недостатъци. Затова казва, че трябва да търсим у човека черти на величие и да ги почитаме, всичко друго е знак на духовно разпътство.“ – сподели внучката му Диана-Мария Райнова.
Част от цитата от алманаха „Жътва“ съпътстваше и юбилейната изложба на художника в Софийската градска художествена галерия преди пет години. Сред изяществото на творчеството му пронизваха неговите думи за омразата на хората, която е изпитвал върху себе си. Тогава в интервю за Jazz FM кураторката Станислава Николова отбеляза: „Живял в две исторически епохи, в нито една от тях Николай Райнов не получава дължимото признание. Той не е оценен преди 1944 г., а след това за дълги години остава просто разказвачът на приказки, събрал и издадените в 30 тома приказки от цял свят. Преди 1944 г. той е първият писател, отлъчен от църквата, а след това духовните му търсения остават в забвение. За него времената така се случват, че той не успява да изгрее с цялата си мощ, с която може.“
Инициативи като тази днес са знак за ново време, в което можем като общество да изпълним дълга си към художника. Отговора на въпроса за възможността да направим това Станислава Николова илюстрира с неговата поредица за деца „Картина и приказка“ от 1927/1928 г. С нея той цели да помогне на децата да се запознаят със света на изкуството. „До този момент такъв тип издания не е имало. Той започва от чистотата на детското съзнание и детската невинност, за да може чрез изкуството да вкара любовта, разбирателството и добротата в света на големите. Обръщането към неговото творчество трябва да бъде по-активно и да не е свързано само с честването на годишнини, а книгите му да бъдат преиздавани и четени, той по-смело да бъде преподаван в българските училища.“ – посочи Станислава Николова.
„Търсене на истинност и художествен поглед към света е мото на валдорфската педагогика и на екипа на училището.“ – каза за връзката на учебното заведение с Николай Райнов преподавателката Даниела Найденова. Така днес имаме нов шанс да получим това, което Николай Райнов е оставил като следа върху своята внучка Диана-Мария Райнова, носеща в себе си „мъдростта, която успяваше да предаде, откривайки в света на децата доброта и истина.“
