Светът е пълен с вълшебства и чудеса в изкуството на Николай Райнов. До 7 април включително в Софийската градска художествена галерия можем да опознаем всички аспекти на неговото творчество и да вникнем в още по-голяма дълбочина в света чрез изложбата „Омагьосано царство“, посветена на 130-ата годишнина от рождението му. Куратори са Станислава Николова, за която изложбата е продължение на нейна дисертация за сецесиона в творчеството на Николай Райнов, и Галина Декова, които ни повеждат на приказно пътешествие.
Изложбата е съпътствана от ключови цитати на Николай Райнов, като този, който ни въвежда в нея. Изследването му „Езикът на българската орнаментика“ от 1943 г. разкрива защо неговите творби са пълни с детайли, цветове и живот: „Когато човек се озове в гора, той вижда разни дървеса, цветя, треви, чува гласове на птици, мяркат му се животни. Едни го поглеждат плахо, други – заплашително. Пред очите му политат пеперуди. По пътеките пълзят гущери и змии. В потока плуват рибки. Между най-дребните тревички се промъкват още по-дребни буболечки, които човек не би забелязал, ако не се вгледа внимателно. Такава гора е орнаментиката на всеки народ. Няма народ без орнаментика, както няма народ без език.“ – пише Николай Райнов.
„Този цитат е много интересен и много ключов, защото обобщава целия негов възглед за света като голяма книга, която отразява вселенския ред и порядък. При него език и художествено творчество, живопис, цветове, багри са в едно. На базата на образите на гората извлича цяла теория за българския орнамент, свързан с народното творчество преди това. Анонимното творчество на българските майстори той изнася в осъвременен вид през 20-те и 30-те години.“ – отбелязва кураторът Галина Декова.
Пейзаж с дървета
30-те години на ХХ век
гваш, цветна хартия, 42,5х27,5 см
частна колекция
Според Николай Райнов съвременният език на българския художник трябва да се впише в новите европейски търсения, но в него да присъства космическото, а също и родното, казва кураторът Станислава Николова: „За „Звездно небе“ има много хубав текст, в който обяснява как лукът трябва да се нарисува в точно определен момент – нито когато цъфти, нито когато прецъфтява, а когато шушулките му са специално изсъхнали, защото тогава на фона на звездното небе те напомнят на един танц. Именно такива конкретни цитати могат да бъдат открити в творбите на Николай Райнов.
Галина Декова се спира пред „Планинско цвете“: „Той картографира природата, разделя я на зони, определени от самия него. Тук хоризонтът почти невидимо се слива с небето, защото при него всичко е внесено в една плоскост. Творбите му могат да се разглеждат като карти на душевни състояния, всеки слой представлява нещо определено.“
Планинско цвете
30-те години на ХХ век
темпера, цветна хартия
43,5х27 см
СГХГ
Приживе Николай Райнов има само една самостоятелна изложба. Пълноценното честване на 50-ата му годишнина през 1939 г. е осуетено и така изложбата от 1922 г. в Пловдив става първата и остава единствена. Защо това се случва, ще знаем в края на изложбата. Кураторите на „Омагьосано царство“ са идентифицирали 12 от творбите, които със сигурност са участвали в нея.
„Апокрифно разпятие“ от 1920 г. е показана на първата му самостоятелна изложба и е свързана с неговите вярвания и търсения. „В каталога от изложбата той казва, че картината пресъздава сюжет от богомилски апокриф – че Христос е разпнат рано, още като Христос Емануил, на тайнствено посвещение. Ако човек се загледа внимателно, отстрани ще забележи текст със старобългарски букви: „В Бога се раждаме, в Христа умираме, оживяваме в Духа Свети.“ Ето това са част от кодовете и от интересите на Райнов, свързани с богомилското учение, с декоративността, с търсенето на душата, на нейната първична основа.“ – обяснява Станислава Николова.
Творбите на Николай Райнов въвличат в размисъл със своите дълбочини, след като веднъж са привлекли погледа на зрителя благодарение на умелия декоративен подход. За това свидетелства още една творба от първата и единствена приживе негова самостоятелна изложба.
Дърво, 30-те години на ХХ век
темпера върху цветна хартия, 40,5х24 см
СГХГ
„Жидови камъни“ от 1920 г. показва неговия декоративен подход. Николай Райнов работи на една плоскост и в неговите творби няма хвърлени сенки, няма по-живописни моменти. Всичко е премерено и направено до математическо съвършенство. Това има своята цел. Николай Райнов се занимава с теософия, с философия, с антропософия. За него съществуват няколко царства – на минералите, на животните… В много от картините при по-дълбок прочит те могат да бъдат разпознати. На тези работи трябва да се гледа много внимателно с отворен поглед, свързан с мистиката, с приказните светове.“ – насочва вниманието ни Станислава Николова.
Мъдростта, която приказките разказват, е в редица книги, написани и илюстрирани от Николай Райнов. На централната стена в първата зала на изложбата „Омагьосано царство“ в СГХГ виждаме няколко работи, изпълнени с лакова техника върху станиолена основа. Те са създадени в момента, когато Николай Райнов започва да пише своите приказки. „Тези творби са много специфични за неговото творчество. Ако на тях се гледа като на декоративни картини, те може би биха събудили смут дори у някои от зрителите. Но ако човек притежава по-дълбоки познания за интересите и търсенията на Райнов, ще забележи, че това не е така. Тези работи са създадени в периода 1937 – 1939 г., когато той започва да пише своите приказки. В някои от картините ще откриете конкретни описания от тях. Например за самодивската земя, която била приказно красива, камъните били зелено-рубинени, въздухът бил стъклен и кристален. Ако много внимателно се прочете една такава приказка и се погледне една от тези творби, фрагментарността в езика и в изразните средства абсолютно се напасва. Те сякаш са един опит той отново да представи тези самодивски земи и приказни светове чрез други изразни средства.“ – обяснява Станислава Николова. Тя отбелязва, че Райнов стъпва на вече създадена основа, но сам изобретява техника, която да му послужи за тази цел. Същевременно в много от тези творби може да се открие мистицизма на иконата и на златото като символ на нещо дълбоко и трансцедентално.
Старото дърво, 1937-1939
лакови бои, станиол, 30х40 см
частна колекция
Една творба със своите символи разказва цяла приказка. Триптихът „Вампирова булка“ е от 1922 г., участва в първата самостоятелна изложба на Николай Райнов, а в каталога от изложбата авторът насочва зрителя към сюжета. „В него се разказва, че бащата и майката на вампира отвличат момата, която трябва да стане негова жена. Двете перперуди над главата й са омагьосаните й сестри, които я следват, за да видят накъде ще я отведат. Трите прилепа са нейните братя. Всички те са намират в омагьосаното царство, чиито жители са отровните гъби, дърветата, бухалите и змиите – омагьосани и преобразени. Ако внимателно се вгледаме в персонажите, ще забележим един дявол с черна котка на гърба и с кози копита, джудже, придворни дами – всичко това в многообразие от орнаменти, които си имат своята знаковост. Момата носи кръстен символ в средата на мантията си, върху вампира има странно същество, което образува дрехите му. Тези кодове внимателно трябва да се гледат, за да бъде творбата прочетена. Нейният смисъл е тя да бъде разгадана.“ – разкрива дълбоките пластове на произведението Станислава Николова. Драматизирана, „Вампирова булка“ и до днес се играе в кукления театър.
И ако Николай Райнов разкрива загадките на света в своите творби, около тях понякога той създава мистична атмосфера. Той е първият писател, който сам пише и илюстрова книгите си. Във витрина във втората зала на изложбата е представена може би една от най-знаковите и ключови книги за него – „Богомилски легенди“, подписана под псевдонима Аноним. „На гърба той казва, че корицата и винетките са дело на Николай Райнов – разкрива себе си като илюстратор, но с тайнственост задава авторството си.“ – обяснява кураторът Станислава Николова.
Илюстрация към „Княз и чума“, 1931
темпера, туш, златен и сребърен бронз, 11х16 см
колекция Димитър Инджов
Във витрина са показани и други книжни издания на Николай Райнов, като приказната му повест „Княз и чума“ от 1931 г. Срещаме се с нея, след като в първа зала сме видели оригиналните илюстрации от творбата. И още във витрината – „Книга на загадките“, както и една от малките книжки – ръкописен вариант, направен за самия него, на илюстрованите му поеми. Изложена е и книгата му за печатарското изкуство – издадена през 1942 г., тя е един от първите учебници по тази тема. Заедно с Васил Захариев Николай Райнов е един от първите критици със статии за печатането на книги, шрифтовете и оформлението. Във витрината можем да видим и малък художествен речник. „Той е първият по рода си у нас и е посветен на различни художници, термини, направления и течения, които са обяснени според тогавашните представи. Това е първи опит у нас да бъде направен такъв художествен речник.“ – обяснява Станислава Николова. Галина Декова допълва, че Николай Райнов допринася и с първото пълно представяне у нас в 12 тома на историята на изкуството от древността до неговото съвремие.
Цял живот Николай Райнов приобщава към изкуството, включително чрез беседи за широката публика. Сред любопитните творби във втора зала са няколко рисунки, които напомнят на Ван Гог. „Той е харесвал Ван Гог, дори е направил репродукция на негова творба, която е използвал за неделните си сказки за студентите в Художествената академия, за да усетят те красотата на неговия рисънуък и изказ.“ – казва Станислава Николова.
Николай Райнов поучава чрез беседи, насочва с помагала и дава пример чрез своето творчество как трябва да се развива изкуството. Това той постига и с изящността, с която оформя корицата на своя превод на български на „Така каза Заратустра“ – втория превод на тази творба на Ницше след Славейковия. „Може би на всички ще направият впечатление сецесионът и декоративността, толкова характерни за периода и за неговото творчество. Именно сецесионната линия, търсенето на красивия елемент, на шрифта на буквата е нещо, което той поставя на важно място. Според него вкусът трябва да се възпитава. Чрез своето дело той внедрява и показва вкуса, усета и посоката за развитие на декоративното изкуството в орнаментиката, в сецесионния стил.“ – отбелязва Станислава Николова.
Стилизирана природа, 1922
акварел, гваш, бронз, хартия, 29х44 см
Национална галерия
Всеки детайл носи смисъл – творбите на Николай Райнов са изпълнени със символи. Много често в тях виждаме птици, които сякаш идват да ни донесат недостъпно за нас досега знание. „По принцип птиците са много специални за Николай Райнов, дори в творбите в станиолена техника има цял цикъл, посветен на тях. Птицата за него носи определен символ. Тя не е свързана само с красотата на това създание, в него има нещо по-дълбоко. Николай Райнов харесва фениксите. В „Корабът на смъртта“ има камилска птица, свързана с прераждането, с обновлението на духа. За него птицата е сакрално животно, която заедно с пеперудата присъства в почти всичките му търсения.“ – обобщава Станислава Николова. Галина Декова допълва, че всеки образ в живописта на Николай Райнов има силно символно значение.
Пейзаж с пеперуди, 30-те години на ХХ век
гваш, хартия, 44х29 см
частна колекция
Как той изследва формата виждаме в цикъла „Родопски къщи“, който създава през 20-те години по време на едно лято в планината. От областта на графиката тук са някои от най-хубавите му творби, създадени в Париж във втората половина на 20-те години, когато той е на специализация там за година и осем месеца.
В изложбата са представени и проекти за календари, за шевици, за предмети от бита и ежедневието – кана, огледало, беседка. Чрез творчеството на Николай Райнов и документалните свидетелства за живота му „Омагьосано царство“ в СГХГ описва цялостния образ на твореца като хуманист. Силната любов на Николай Райнов виждаме в цикъла военни картички, които прави по време на Първата световна война. Обичащ живота и хората, той е инициатор на изложба в подкрепа на пострадалите от войната, а материални свидетелства от това негово дело са изложени в една от витрините. Творбите са създадени на фронта от гилзи, шрапнели и други останки от бойните действия, които Николай Райнов и негови съмишленици преработват, гравират и оформят. Така превърнали се в декоративни предмети, те трябва да служат за нещо красиво, притовопставяйки се на войната, обяснява Станислава Николова. Изложбата се провежда във Военния клуб, а събраните средства са за подпомагане на войниците и за почитане на паметта на загиналите. Във витрина е показана поканата за изложбата. А там е и документ, който свидетелства за ненавистта към будния и постоянно търсещ ум…
Макар Николай Райнов да има мнозина съмишленици, за които фигурата му е на гигант в изкуството, той се сдобива и с много врагове. Както четем в цитат на стената в СГХГ, още през 1922 г. той отбелязва: „обичах хората, а те ме намразиха, мои врагове са ония, на които съм направил добро.“ Сред материалните свидетелства в изложбата е и писмо на Светия Синод с призив към Министерството на културата да отмени изложбата, която творецът подготвя за 50-ата си годишнина през 1939 г. Галина Декова отбелязва, че въпреки внимателната подготовка от страна на неговите почитатели, честването е отменено – юбилеят се провежда, но не и изложбата. Това пък донася още по-голяма слава на Николай Райнов. Всички творби, подготвени за събитието тогава, са показани за първи път едва 20 години след смъртта на художника.
Рисунка „Зима”, 1929
пастел, молив, цветна хартия, 32х21 см.
частна колекция
Живял в две исторически епохи, в нито една от тях Николай Райнов не получава дължимото признание. Той не е оценен преди 1944 г., а след това за дълги години остава просто разказвачът на приказки, събрал и издадените в 30 тома приказки от цял свят. Преди 1944 г. той е първият писател, отлъчен от църквата, а след това духовните му търсения остават в забвение, отбелязва Станислава Николова: „За него времената така се случват, че той не успява да изгрее с цялата си мощ, с която може.“
„Неговият свят е отдаден на красотата. Той почти няма опити в абстракционизма, в експресионизма, в процесите от 30-те, свързани с новите художници, с навлизането на града. Николай Райнов е по-скоро насочен към красотата, към света, към природата. За него природата е пантеон, тя е олицетворение на всичко висше. А самият той като теософ и основател на две теософски школи се опитва да служи на истината и много пъти казва: „Няма нищо по-висше от истината.“ Това мото той се опитва да следва в живота си.“ – описва своите усещания за твореца Станислава Николова. Галина Декова цитира неговото изказване, че човекът е като тръстика, оставена на вятъра и на теченията на времето. „Това също отговаря до известна степен на съдбата му.“ – казва тя.
Истината не е страшна, когато я знаеш. Дори демоничните фигури на дяволи и магьосници не плашат. Николай Райнов не дели съществата от света на добри и лоши – а истинно ги изобразява. Станислава Николова се съгласява с това: „Дори и в самите му приказки е така. В „Княз и чума“ се оказва, че нито дяволът е дявол, нито чумата е чума и всичко може би е било един сън, един призрак. Във „Вампирова булка“ страшният вампир се оказва прекрасен момък, който имал седем кожи и с тях се опитвал да скрие красотата си и душевното си същество. Ин и ян трябва да бъдат и нищо не е страшно и не трябва да е страшно и нищо не е добро и не трябва да е добро. Този баланс и търсене на златната среда и на вселенските закони Николай Райнов се опитва да го разказва и в картините си, и в литературното си творчество. Той има една много хубава мисъл – че човек не е хубав нито паднал, нито гордо изправен, а когато се възправя – тогава той е най-красив. Може би това е моментът, когато той може да даде най-много от себе си и да заблести със своето сияние.“
Изложбата „Омагьосано царство“ на Николай Райнов може да бъде разгледана до 7 април в Софийската градска художествена галерия. Представяща над 120 творби, в експозицията участват СГХГ, Национална художествена галерия, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“ – Кюстендил, Музей към Националната художествена академия, Дарение-колекция „Светлин Русев“ – Плевен, Национален литературен музей, Държавна агенция „Архиви“, галерия „Нюанс“ – София, галерия „Филипополис“ – Пловдив, фондация „Българска арт колекция“, колекционерите Боян Радев, Владимир Илиев, Иво Димитров, Венцислав Кадиев, Димитър Инджов, сбирка „Фицов“ и други частни лица. Автор на дизайна на изложбата е Светла Георгиева.
