Връзката със земята като връзка с нас – нашите история, отговорност днес и обещание за бъдещето, осъществява изложбата „Даряване на… Земята“ на Мирослав Брош, която до 27 ноември включително можем да разгледаме в галерия „Академия“ на Националната художествена академия. Словашкият артист завършва това висше училище преди 42 години и от тогава се завръща тук най-малко веднъж на всеки четири години. „Когато идвам в България, връзките винаги се обновяват. Реших от моето творчество да представя нещата, които изобразяват най-главната връзка – със земята. Тя не е изобразена, тя съществува. В изложбата показвам историята на земята, но това е историята на хората.“ – коментира авторът в интервю по Jazz FM.
Разглеждането на изложбата е изживяване на творбите, създадени с помощта на много хора около художника. „Не само авторът, всички съществуват при раждането, като ми подаряват земя. Някои искат да ми дадат друга, не тази, която съм поискал. Връзката със земята е като огледало – тя показва как действаме, как осъществяваме отношенията между себе си и земята.“ – казва Мирослав Брош. В центъра на залата в кръг е земята на София. „Като среща.“ – коментира авторът, съавтор със своите съмишленици, донесли пръстта от избрани от тях места в столицата ни.
Творби със земя Мирослав Брош създава от 1986 г. В друга инсталация в залата виждаме цветя, оформени от парчетата плат, в които му е носена земя през годините. Подарена нему, след това той на свой ред подарява. „Остава само платът и отпечатъците върху него от земята – цветове, структури. Това, което виждаме, отваря у човека духовна връзка. Той сам си измисля кой и какво е възможно да е направил.“ – продължава творбата със слово артистът.
Земята ни дава стабилност, когато стъпваме върху нея. Това е и мигът, в който оставяме върху нея своя отпечатък и тя го запазва. Така земята метафорично се превръща в реален физически образ на нашия дух. Чисто визуално тази идея присъства в окачено на стената парче от пода на ателието на Брош. „Стъпките се виждат, дори да се опитваме да ги крием. В това парче настилка няма изобразяване, то е процес, то е така. Дъщеря ми идваше в ателието, разливахме боя, рисувахме на пода. Когато по-нататък във времето тя вижда конкретното изображение, си спомня кога се е появило то и как. Това е памет за ситуацията, за земята.“ – обяснява Мирослав Брош.
На друго място е земя от защитени територии от Словакия. „Хората изпращат пръстта по пощата с подробности – откъде е, кой живее там. Затова направих специална инсталация „Защитени гнезда.“ – разказва Мирослав Брош. Така отпечатъкът ни идва с идеята за нашата отговорност – наше призвание е да пазим Земята, така пазим и себе си. „Произведенията имат концептуален характер. Това е интелектуална игра извън конкретното, което виждаме.“ – извежда общия план авторът.
Да учи в Националната художествена академия в София за словашкия художник е шанс, който той използва пълноценно. „Главното е човек да има възможност. Когато дойдох тук, имах възможност да следвам, да срещна определени хора в ателието. Най-важното е на човек да се даде възможност, а след това от него зависи как я използва. 42 години се връщам и въпросът е как използвам това. Затова е интересно тук да направя тази изложба.“ – споделя Мирослав Брош.
През 80-те той записва да учи „Текстил“ в НХА – специалност, в която няма предишна подготовка. Сред преподавателите му е основателят на тази школа у нас Марин Върбанов. „Когато дойдох тук, не бях текстилец, просто исках да се занимавам с изкуство. Марин Върбанов разбираше текстила като изкуство, а не като специалност.“ – описва го Мирослав Брош. И наученото от преподавателя се отпечатва върху стила му. „Аз работя текстил без текстил. Със земята основното е текстилът – нося я в него, след това нея я няма, но той остава. Остава историята. Не правя красота. Да, има орнаменти. Но той, животът, е орнамент. Върбанов насочи текстила към изкуството. В неговите работи има всичко. Балев имаше същите разбирания.“ – казва още възпитаникът на Националната художествена академия, черпил знание и вдъхновение от най-големите.
Куратор на изложбата е Михал Шедик:
Изложбата е като игра на съзнанието. Можеш да видиш, да осмисляш и да преосмисляш, да преоткриваш през цялото време, докато… Щях да кажа „гледаш“, но ти всъщност участваш в тази изложба, преживявайки творбите в нея. Как я преценявате като куратор от позицията на хората, които идват тук и участват чрез всичко, изложено в залата?
Главната задача за зрителя, за участника, е да не остане в първия план, на първото ниво на творбите. Те имат определени физически характеристики – като цвят например, някои от обектите съдържат в себе си красота. Но най-важно е да се вникне във всяка материя и във всеки процес, съпровождащ сътворяването им, във всички връзки, които те създават. Произведенията проследяват творческия път на Мирослав Брош. Той започва със събирането на земята, след това я пренася, представя я и после я подарява. Всичко това е тук, но не на повърхността. Творбата е в начина, по който всеки я разбира. Изложбата е многопластово преживяване, основано на търпението и чувствителността, с която зрителят вниква в произведенията.
