Светът изобилства от вълшебства, животът е изпълнен с чудеса. Но дали сме с отворени сетива за тях? Откровеният отговор на повечето възрастни би бил „не“. А тези вълшебства и чудеса са навсякъде около нас. Със сигурност сме ги виждали като деца, но после сърцата са закоравели, душата се е затворила вътре в себе си. И ни е нужен призив да се обърнем към тях. Отправя го по много нежен начин книгата „Камъни с форма на сърце. Приказки от пословици“ на Светлозара Кабакчиева. Приказки – импресии, приказки – притчи, приказки – посока към света, изпълнен с обич и светлина, в който всичко е живо и одухотворено, всеки миг е специален и съкровен.
С това усещане се появяват самите приказки. „Точно като се вгледаш в тези малки неща – как изгрява слънцето, как се движат листата на дърветата, като послушаш какво си говорят цветята в градината и събираш камъчета на морския бряг – и разкажеш това на другите. Те също са го виждали, но не са обърнали внимание или не са знаели как да ги нарекат. Така се появяват приказките – чрез споделяне.“ – разказа авторката в интервю по Jazz FM.
В напрегнат живот с много задачи и гигантски препятствия спираме да чувстваме, като реакция на защита или пък като предел, отвъд който не можем да преминем. Но има и друг път, в който се вливаме в потока на живота и гледаме на света в цялата му прелест. Точно това прави Светлозара Кабакчиева – първо чрез книгите и четенето. „За мен това е най-красивият път да откриваш света. Започнала съм да чета от 4-годишна възраст – това е най-голямото ми удоволствие, най-големият ми подарък и най-хубавият, който обичам да правя на хората.“ Вторият път на разтварянето ѝ в света е чрез пътуването. „Аз съм страстен пътешественик. Разбрала съм, че пътуването не е толкова изминати километри и отметнати забележителности, а това, че срещаш хора и разбираш колко сме еднакви и близки, независимо къде и как живеем. Всички хора обичат, страдат и се радват по начин, по който могат да се разбират въпреки езиковата бариера.“ Третият начин да държи сетивата си будни е с общуването. „Да бъдеш наистина с хора, които те разбират, с които сте на същата честота, с които споделяте.“
Много такива тя среща в процеса на създаване на книгата и ги открива в малките чудеса, които вършат и с които правят ежедневието по-хубаво. Откривайки същностни елементи от живота, Светлозара Кабакчиева ги описва в приказки без намерението да ги издаде в книга. До момента, в който се запознава с издателката Румяна Емануилиду. В столицата на Европейския съюз, където работи като юрист, Светлозара Кабакчиева е модератор на представянето на книгата „Брюксел разголен“ на Ирина Папанчева, също от каталога на Издателска къща „Знаци“, в събитие от Фестивала на книгата, организиран от българското посолство в Белгия и Асоциацията за култура. „Тогава се загледах в това прекрасно издание – снежнобяла книга с червено сърце – символ на Брюксел. Толкова ми хареса как е било подходено към това произведение, че си представих моята книжка да бъде издадена точно по такъв чувствителен и внимателен начин.“ С родилата се от тази мисъл идея се обръща към Румяна Емануилиду. „Тя наистина ми се довери. Това бе една от срещите, в които без да познаваш човека лично, откриваш, че той има какво да сподели и ти си този, който може да направи така че неговото споделяне да стигне до другите.“ Това затвърждава нейното убеждение, че най-хубавото на книгите е, че срещат хората.
В изданието приказките на Светлозара Качакчиева разговарят с илюстрациите на Ирина Василева, в които образите съдържат и същността на нарисуваното – полетът е в хвърчилото, тучната ливада – на челцето на злоядото теленце, пъстрият разговор на цветята – върху техните одухотворени лица. „В тях открих моето послание. Те разказват моите приказки с други средства, продължават ги.“ Голямата изненада са многото сърца, с които завършва всяка приказка – те изпълват свободното поле на всяка последна страница. Избора на илюстратор прави издателят, двете авторки и до момента не са се виждали.
Книгата имаше своята първа среща с публиката в родния град на авторката – Стара Загора, в която тя е живяла по-малко, отколкото в други градове по света, но заема най-специално място в сърцето ѝ. „Стара Загора е свързана с най-хубавото време от моя живот – с детството и с годините в гимназията с преподаване на френски език „Ромен Ролан“. Винаги съм си казвала, че ако някога напиша нещо хубаво, то ще е свързано с моя роден град. Стара Загора е градът на моето семейство, градът, в който моят дом винаги ме чака, и градът, с който ме свързват най-големите приятелства.“
Отдавнашни и нови приятелства бележат премиерата. „Събитието се превърна наистина в празник. Дойдоха моите съученици от основното училище, моите приятели от Френската гимназия и много нови хора, които не ме познават и с които намерихме общото. Беше много пъстро събитие!“ Дошли от различни точки на страната приятели на Светлозара Кабакчиева подготвят много изненади. Те изписват откъси от приказките върху цветни хартиени дрешки, които окачат на въже, приготвят торта с изображение на корицата на книгата, четат една от приказките. А модераторът Ангелина Петкова от Радио Стара Загора приобщава всички в залата към разказаните истории.
С авторката се срещаме на Коледния панаир на книгата в НДК на щанда на Издателска къща „Знаци“ в събота, на 9 декември, от 17 ч. до 20 ч. Тогава ще можем да споделим вълшебствата от живота с нея, с редактора Аксиния Михайлова и с рецензента проф. Кирил Топалов.
Към представянето на книгата на страницата на издателството.
