FunKtion е фънк и джаз група, сформирана от приятели в НМУ „Любомир Пипков“ – София. Те са обединени от любовта си към музиката, споделят общи интереси, но имат и преодолими различия. Преминали през обичайните сътресения в установяването на основата, се формират като стабилен бенд с единен звук, произлизащ от разнообразието в предпочитанията. Първоначално свирят кавъри на фънк песни на Джеймс Браун, Мейсио Паркър, Тромбоун Шорти. „Обаче осъзнахме, че искаме да имаме и авторски творби. В момента нашият алтернативен барабанист Явор Александров е написал много хубава пиеса, която пак е фънк, но е малко по-мелодична и сладка. Стараем се да свирим и джаз стандарти. Ние се казваме FunKtion, обаче преценихме, че трябва да пробваме от всичко възможно.“ – казва тромбонистът Макс Стоянов. Син на Вили Стоянов, музиката го развива, той непрекъснато я слуша и свири в няколко жанра – класика, джаз, фънк. „Аз съм от типа хора, които, ако ми свърши зарядът на слушалките, няма да стигна навреме там, за където съм тръгнал.“ – признава младежът.
Макар да свирят не само фънк, но и джаз, те запазват името на групата, появило се по време на репетиция, разказва пианистът Мартин Цветков. Той вече 12 години се е посветил на най-голямата страст в живота си – музиката – класика, джаз, фънк. „Постоянно слушам, постоянно свиря, както всички тук, и това ни зарежда с хубава енергия.“ – описва ефекта на музиката върху членовете на групата той. Мартин Цветков има водеща роля в създаването на FunKtion, идеята за която отдавна назрява. Тя е на Макс Стоянов, Йордан Петков и Михаил Русков, но все не се осъществява, докато Мартин и фотографът на състава Христо Чучков не поемат инициативата. Първите месеци са на спояване, преминало през турбуленции. „Събрахме се, започнахме да репетираме, организирахме си участията първите два месеца. Всекидневните репетиции преди концертите ни сплотиха най-много. Имаше караници, разбира се, имаше неразбирателства, обаче в крайна сметка продължаваме да свирим, което е най-важното.” – разкрива тромпетистът Павел Петков. Той повече от шест години се занимава с музика, но в последните две се е посветил на джаза и фънка. Описва ги като „просто най-хубавите две години от свиренето в живота ми.“
Саксофонистът Михаил Русков не си представя живота по друг начин, освен с музика. Вече 13 години върви по този път – първо като пианист в класическия жанр, докато не открива саксофона – „най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога.“ „Особено в началото се случваше доста често да се уговаряме за репетиция, на която не изсвирваме и една нота, защото само се караме.“ – казва за формиращите моменти в многополюсния бенд той. С изглаждането на противоречията между тях като артисти идва и сплотяването им като приятели. Ясно е, че трудностите не са зад гърба им, но единението в групата в многообразието вече е категорично. „Най-хубавото при нас е, че колкото е общо, толкова е и различно всичко. След училище предполагам, че половината група ще учат джаз в България или в чужбина, а другата половина – класическа музика. И това според мен е най-интересното при нас, защото всички сме отгледани с класическото образование, но също така сме под много силно влияние на хора, които ни учат на джаз култура, включително на фънк. Това, мисля, че е най-интересното при нас – имаме богата палитра от идеи.“ – разказва барабанистът Йордан Петков, който свири на ударни вече 13 години и за когото музиката е живото изкуство, което най-силно влияе на човека.
Басистът Оливър Уолън обобщава приноса на Националното музикално училище към тяхното изграждане: „Всички се научихме на много професионални отношения към музиката и на лични към хората. Отговорността, смятам, всички я владеем доста добре. Има комуникация между нас, при несъгласия се разбираме, отделяме време да си кажем всичко. Всеки се старае да се развива, да продължава музикалната си кариера, колкото се може по-напред, да я удължи. И да изгрее. В групата сме приятели. И извън репетиционната оставаме като едно семейство.“
Тази вечер от 20 ч. младите таланти свирят в „Хомс“ в София, а утре поемат на път. По идея на директора на НМУ „Любомир Пипков“ д-р Столина Добрева и на преподавателя в училището Славил Димитров – директор и диригент на Симфониета Шумен, те ще свирят с този оркестър на 16 септември в зала „Венета Вичева“ в Шумен (билети: тук онлайн и на място), а на следващия ден концерта ще пренесат в София – в концертната зала на своето училище (билети: тук онлайн и на място). В репертоара са произведения за джаз бенд и щрайх, аранжирани от Славил Димитров, както и джаз пиеси със солисти Михаил Русков в Take the “A” Train, Павел Петков в On the Sunny Side of the Street и Макс Стоянов в What Is This Thing Called Love. Възторженият финал ще е с хитове на Рой Харгруув и Мейсио Паркър.
