Преди няколко дни френската вокалистка Сирил Еме сподели в сайта си своята лична история, преплетена със създаването на новия ѝ албум à fleur de peau. Проектът е с номинация за „Грами“ в категорията за „Най-добър традиционен поп албум“. През лятото на тази година Сирил Еме гостува за първи път в България, за да вземе участие във фестивала A to JazZ. Тя очарова публиката със своето естествено и непринудено поведение, както и с емоционалните си песни, приютили в себе си истории от живота. Обръщението на Еме към нейните почитатели може да прочетете по-долу, а в публикацията може да разгледате снимки от концерта на певицата в София, направени от фотографа Евгени Димитров от „Булфото“.
„Преди седем години, когато щях да се кача на самолета, за да отида на сватбата на моята приятелка Мария в джунглата на Коста Рика, разбрах, че съм бременна. В тази тучна гора, пълна с живот, прекарах седмица в медитация върху едно от най-трудните решения, които една жена понякога трябва да вземе. Бях на 33 г. и тялото ми беше готово, но аз самата не бях. Живеех в малък апартамент в Бруклин, организирах концерти тук-там, графикът ми за турнета ставаше все по-натоварен и кариерата ми в този момент беше моят приоритет. Моите сестри по света, които са минали през това, знаят колко травмиращо може да бъде преживяването. Това е една от онези борби, изправяща сърце срещу ум срещу тяло. От тази болка се изля песента Inside and Out, песен, която много по-късно щеше да стане част от моя албум à fleur de peau.
По това време срещнах продуцента Джейк Шърман. Отидох в студиото му (известно още като неговия хол) и записахме Inside and Out. Джейк наистина хареса как се получиха нещата и ме насърчи да работим заедно. Дадох шанс на някои идеи, които ми бяха хрумнали, седнах в килера, където беше поставен микрофонът и записахаме още няколко песни, включително Back to You, Here и др. Нямаше да стигна дотук, ако не беше Джейк и неговата вяра в моята музика.
Фотография: Евгени Димитров
Животът продължаваше своя ход и с надеждата да поправя тежко разбитото си сърце, се преместих в Ню Орлиънс, търсейки свежо вдъхновение и нов живот. Забавих проекта с Джейк, защото вече не бях в Ню Йорк, но най-вече защото бях изключително наясно с моите собствени песни. Изцяло се влюбих в Ню Орлиънс и общността ме прегърна моментално.
Начинът, по който хората свирят тук и преживяват музиката си, ми напомня за ромите във Франция, със смесен произход като моя, който има връзка с карибската култура, с която израснах като дете в Доминиканската република. Става дума за общуване, споделяне, празнуване, забавление. За да балансирам този вълнуващ, изобилен градски живот с дълбока тишина, аз ходех в къщата на Мария в джунглата всяка зима от сватбата ѝ насам и с всеки път оставах все по-дълго. Престоят в тази процъфтяваща джунгла ме върна към усещането да бъда просто човек отвъд моята идентичност на артист. Винаги са необходими няколко дни, за да утихне шумът от суматохата и да се настани тишината.
Осъзнах колко вдъхновена съм се чувствала, когато бях там, прекарвайки цели дни на една скала в композиране с моето укулеле, улавяйки песните, които реката щеше да ми изпее. Няколко месеца преди началото на пандемията бях купила парцел до този на Мария, за да мога да построя малка колиба и лично да посрещам гости. Исках моите приятели музиканти да изпитат магията на тази земя и да споделят музиката, която тя предлага. Така че когато всичко затвори в Ню Орлиънс, реших да се върна в джунглата и да започна строеж.
Фотография: Евгени Димитров
Начертах линии и криви на страниците на една тетрадка и дадох рисунките на моя дърводелец Хосе, който с тримата си синове ги превърна в реалност. Докато пандемията продължаваше и не спираше, моята визия беше все по-ясна. Станах обсебена от дизайна (нямах представа, че имам този талант). И тъй като нямахме възможност да изнасяме концерти, тази къща се превърна в моето място за творчество през целия период на пандемията.
Къщата, наречена La Tucanera, се преобрази от малка колиба в триетажен дървен дворец с музикално студио вътре. С Хосе работихме като екип по къщата цели две години. През това време живеех в палатка и между скицирането, измерването и смесването на кал и слама, пишех музика. Когато пандемията приключи, се върнах в Ню Йорк с нови песни и се обадих на Джейк с думите: „Нека да завършим това, което започнахме.“ По това време той се беше преместил в истинско студио в Бруклин, наречено Keyboard Heaven.
Прекарвахме цели дни в тази малка стая без прозорци, само двамата. Подремвахме под пианото, записах как отхапвам крекер със семена и разклащам бутилка вода (ритъм, който може да чуете в Beautiful Way) и поканихме гости за участие в албума (Ейб Раундс, Джеймисън Рос, Уейн Тъкър, Майкъл Валеану...).
Фотография: Евгени Димитров
Джейк е безкомпромисен в извличането на най-доброто от артиста, с когото работи. Той ще прекара часове в търсене на перфектния звук за конкретната песен. Смесването на албума с Джейк и инженера Крис Конърс също беше огромен урок за мен. Джейк е перфекционист и се наложи да работим много по песните, но осъзнавам, че си заслужаваше. Когато завърших звукозаписа, завърших строежа на къщата си.
Осми март 2024 г. е датата на издаване на албума. Тези песни, които идваха от най-дълбоката част на душата ми и които бяха до голяма степен вдъхновени от моята любов към природата, бяха готови да видят бял свят и аз бях готова да се родя като автор на песни. Чувствах се много уязвима и развълнувана едновременно с това. Изведнъж нещо сякаш ме удари. Това беше текстът на песента, написана преди седем години, която даде началото на проекта, песента за моята загуба - Inside and Out, в която се пее:
„Ще се срещнем отново.
Ще построя толкова стабилна къща, че да се върнеш в нея.
Просто ми трябва малко време...”
Фотография: Евгени Димитров
В Inside and Out се усеща обнадеждаващ тон. Написах я години преди да разбера, че ще купя земя в джунглата на Коста Рика и че ще проектирам и построя собствена къща там... и нека ви кажа нещо – това ми носи усещане за стабилност. Научих, че песните, които създаваме, са като малки магии. Те разказват нашите истории, те ни водят по пътя. Просто трябва да сме любопитни и да слушаме, преди да съдим и да сравняваме.
Вдъхновението може да ви връхлети с песен, която сега може да изглежда, че няма голямо значение за вас, но с търпение и доверие смисълът ще ви се разкрие. Може дори да не е предназначен за вас, а за някой друг. Всяка песен има своята цел, мисия, ние сме просто пратениците, плавателните съдове, чрез които те могат да изразят своята магия, да се свържат със сърцата на хората и така да започне лечебния процес. Разбрах, че тези песни, тези творения, както и тази къща, са моите бебета. Но това не е мястото, където свършва тази история.
Фотография: Евгени Димитров
Както някои от вас може би са забелязали, наскоро трябваше внезапно да отменя всичките си концерти от турнето. Бях толкова развълнувана да прочета окуражителните ви съобщения и съм толкова благодарна за вашето разбиране, че ви дължа обяснение.
Пътувам интензивно от около 20 години. След пандемията, въпреки че пътуването оказваше по-голямо влияние върху физическото и психическото ми здраве, аз продължих. Бях инвестирала толкова много в този нов албум, че нямах намерение да забавям темпото. Вървях с пълни обороти напред, изпълнявайки песните си пред публика по целия свят. Научих много за себе си, но през последните няколко месеца достигнах състояние на физическо изтощение и емоционален срив.
Фотография: Евгени Димитров
По време на последния „Марди Гра“ в Ню Орлиънс срещнах един мъж и се влюбихме лудо. Гмурнахме се с главата напред в красива романтика (която е единственият начин, по който разбирам нещата) и си говорехме един ден да имаме семейство в рамките на няколко месеца след срещата ни. Тази фаза на медения месец продължи половин година. Оказа се, че той не е доволен от много неща, включително и от начина, по който движех артистичния си живот и изведнъж стана много взискателен. Прекарах цял месец в пълно объркване, опитвайки се да разбера как мога да се променя, за да му се харесам, докато в същото време пътувах до различни държави по света, за да изнасям концерти всеки ден.
Най-накрая тялото ми се предаде. Имах тежка паник атака на летището в Денвър и се прибрах вкъщи за принудителна почивка. Чувствайки се по-центрирана, осъзнах, че причнината за недоволството на този мъж не у мен. И в разгара на цялата тази драма научих, че съм бременна. Отначало беше трудно да се зарадвам, но малко помалко, когато облаците започнаха да се разсейват и слънцето изгря, видях благословията. Какво се пее в песента?
„Ще се срещнем отново“. Вече съм готова.
Цял живот съм се подготвяла за този момент.
Фотография: Евгени Димитров
Построих къща, направих световна кариера и създадох различни общности, засадих дървета и работих наистина упорито, за да мога да се справя с това, което животът ми поднася и да усетя неговото изобилие. Чувствам се развълнувана, че ще бъда самотна майка. Има толкова много начини да се справиш!
Това е целта на този албум – да открои женската творческа сила, проявяваща се чрез ЛЮБОВТА. „Yo soy Diosa“, пее Мария от джунглата!
Чувствам толкова голяма подкрепа от всички и е чест да продължа с вас в това лудо приключение, каквото е животът с неговите резки завои и изненади, неговите възходи и падения, неговите дарове и красота, скрити в калта.
Фотография: Евгени Димитров
Вече съм във втория си триместър и тази номинация за „Грами“ не можеше да дойде в по-благоприятен момент от живота ми. Усещам това като потвърждение да избираш винаги любовта, да си отворен за знаците, да следваш интуицията си и да си верен на себе си, да оставиш страха да бъде само стрелка, сочеща към мястото, където предстои израстването ти.
Благодаря много за вашата безусловна любов, благодаря, че сте отворени към моите открития и се доверявате на отношенията ни чрез музика и думи. Вярвам, че хора от семейството не са само тези, с които имаш кръвна връзка и както се казва, за да се случи нещо, всички трябва да си взаимодействаме!
Благодаря ви, че ми позволихте да бъда à fleur de peau.
С любов, Сирил“
Снимка на вокалистката Сирил Еме с фотографа Евгени Димитров на фестивала A to JazZ
