Човек неусетно се преобразява, когато се озове близо до морето. Преобразява се и от стиховете на Виргиния Захариева, писани до морето. Нанизани като скъпоценни миди са редовете в „Пръски“ - най-новата стихосбирка на известната писателка и психотерапевтка. Изданието излиза от каталога на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Поезията в книгата е лична и същевременно отворена към другия, чувствена, безметежна, искряща и слънчева, а дълбочините ѝ на моменти въздействат като истински морски блус.
„Тази книга не е моя, тя просто е минала през мен.“ – казва Виргиния Захариева в ефира на Jazz FM и споделя за появата на „Пръски“: „Това издателство реши да направи една рубрика с поезия, която вероятно да допълни палитрата от сериозни академични текстове и съм много благодарна, че това е първата стихосбирка, която излиза в тази поредица. Когато говорихме с проф. Валери Стефанов, главен редактор на издателството, стана дума за това кой да я оформи и аз плахо предложих дъщерята на Йоана Левиева, защото съм забелязала как работи и защото Яна много ми липсва. Аз с нея съм оформяла всичко, което съм направила досега - и списанието P.S., и всичките книги, дискове, и плакатите за събития и т.н. Изведнъж намерих един съвсем различен артист - божествено талантливата и млада Неда Ангелова. Тя хареса книгата и текста и в издателството допуснаха външен художник. Неда оформи цялата поредица, която ще излиза във формат квадрат.“
Цялото интервю на Таня Иванова с Виргиния Захариева в предаването „Следобедни импровизации“ може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от казаното, както и две от стихотворенията, намерили място в стихосбирката.
„Човек не може да бъде изкуствен, когато говори за съкровеното. Специално тази книга е плод на едно абсолютно директно преживяване на себе си като сито, като струна, която реагира на това, което е наоколо. Нямаше никакъв посредник вътре, никакъв напън, тъй като лятото за мен е свободата. Аз се опитвам да изляза от обичайната си роля, защото ролята на терапевт например може много да те погълне – ти трябва да помагаш, да си отговорен, буден, трябва да слушаш, да забравиш за себе си, истински да откликваш на това, което се случва и аз започвам да си липсвам. Затова лятото е моето време.“
Вълните как откриват
Цепката в скалите
Как знаят да опитомяват празнината
Да милват окосеното небе
Как цялата ме помнят наизуст
Преди отново
Бездната да се озъби
„Според мен ние сме били море и като се приближим до него, то ни напомня това с всичко – с пръските, с уханието, с температурата на водата. Независимо в какво време отиваме, морето се свързва с морето в нас.“
„За мен морето е големият аналгин, обезболяващото. Променям се. Просто ми трябват 24 часа и заприличвам на себе си.“
„Ходила съм до морето във всякакви състояния. Ходила съм да се спасявам. Обикновено долазвам и му се давам да ме спаси.“
Тихо топло
Забравено море със
Лодки паламудки
ОКТОМВРИ
„Ние имаме нужда да ни разказват истории, а метафорите са най-бързият асансьор към трансцендирането на смисъла. Те ни вдигат от буквалността на живота. И това е общото с морето. Морето ни разширява. Метафората също.“
Снимките са от премиерата на „Пръски“, състояла се преди дни с мапинг на Полина Герасимова. Автор на основната снимка - Баша Домусчиева, а снимките на Виргиния Захариева в публикацията са направени от Vella de Bella.
