Братята Вилизар Гичев и Андрей Гичев от деца се занимават с музика, а през последната година и концертират заедно. Тази вечер те ще свирят като дуо в „Синтезис“ от 20 ч. По-големият брат Вилизар Гичев споделя: „Много е вълнуващо да свирим заедно тази музика. В Музикалната академия, дори още в училище – в Испанската гимназия, все се разминавахме. Първият ни концерт бе в една книжарница, когато му казах, че вече е готов да излезе пред публика. Тогава чух неща от него и от себе си, които не бях чувал. Бях много щастлив, че двамата сме достатъчно свободни и разчитаме един на друг, за да поемем в нови посоки без притеснение.“ „За мен е голямо вдъхновение да свиря с брат ми. Случва се да има периоди, в които не свирим заедно и след това, като се съберем, виждаме кой какво е научил и как е напреднал. Става прекрасен обмен. Енергията, когато свирим заедно, става още по-силна.“ – разказва Андрей Гичев.
Двамата са предани на музиката, както съм ги виждал в обучения и в изяви на сцената. Първият им допир с музиката е благодарение на техните родители, които ги водят на „всевъзможни“ концерти и им купуват първите инструменти. Много бързо музиката става техният живот и започват да търсят философията в нея, както се изразява Андрей Гичев. През цялото време имат подкрепата на родителите си – от уроците в читалище през свиренията на училищни концерти в Испанската гимназия. Това им помага да повярват, че има смисъл и могат смело да поемат професионално по този път в живота, намерили, отвъд всякакви съмнения, мястото си в музиката и в средата. Днес се занимават с това, което обичат и това им дава усещането за живот със смисъл, още повече – когато свирят заедно. Вилизар е посегнал към китарата на прощъпулник и за една Коледа получава този инструмент като подарък. Също за Коледа, когато е на 6 години, Андрей получава от дядо си и брат си синтезатор, а след това – пианото на дядо си в Казанлък. Двамата учат с голямо желание, всички ги подтикват да развиват своята креативност и да експериментират в музиката. Те имат пълната свобода да избират, каквото пожелаят в музиката – Андрей учи класическо пиано, Вилизар – свири на рок китара, докато и двамата не стигат до джаза.
„Напоследък все повече ме води удоволствието от музиката – първо като слушател, второ – като изпълнител. Все повече си давам сметка, че това, което дава енергия, освен слушането на записите на великите изпълнители, е и средата, в която творим. Когато тя е приятелска и всички носят желанието да се развиват постоянно, чувството е на летене, на вдъхновение и мотивация. Щастлив съм, че в София е пълно с млади хора, които жадуват да свирят джаз. Какво остава за утвърдените и големите музиканти, които България има на световно ниво.“ – коментира за стимула за творчество Вилизар Гичев. Андрей Гичев добавя: „За мен музиката е цял свят, до който дори за малко да се докоснем, е страхотно. Музиката е любов и споделеност, тя има нюанси, които като човешки същества са недоловими за нас. Човек трябва да е готов да се потопи в нея и да мисли и разсъждава по друг начин. Тя за мен не е битовизъм, а целият ни живот. Това, което четем, това, което учим, разговорите, които водим, филмите, които гледаме, театрите, на които ходим – всичко това влияе на начина, по който свирим. Колкото сме по-запознати със себе си, толкова по-леко изглежда че правим нещата. Но зад тази лекота може би стоят много усилия и много труд.“
Опираща се на големите образци от историята, тяхната музика е с усещане за връзка с настоящето. „Това, с което джазът се занимава, е сегашният момент. Енергията трябва да бъде в него. Всички джаз артисти се стараем да направим подходяща среда, в която музиката да се случи. Ние сме в постоянно търсене да усетим, че музиката е дошла при нас. Когато това се случи в един ансамбъл, е магията, която ни зарежда и ни кара да търсим точно този момент. Понякога имаш чувството, че музиката се е отдалечила от теб, друг път – че това, което свириш, е отвъд теб самия. Това съм го научил от много големите – да опитаме да отстъпим назад и да изчакаме да видим накъде ще ни поведе музиката. Не винаги музиката се нуждае от това, което си мислим, че е правилно да изсвирим. Винаги се старая да я търся. То е един стремеж.“ – описва момента на раждане на музиката Вилизар Гичев. Андрей Гичев също подчертава идеята за връзката с момента: „Музиката е тук и сега, не може да бъде повторена, не можеш да почувстваш една емоция втори и трети път, всеки път е различно. За мен това е най-важното – като седна на пианото и като засвирим на концерт, да видя какво ще се случи и накъде ще ме отведе музиката, накъде ще тръгне моята фраза. Да, може да съм си подготвил неща, но аз съм за експеримента, разбира се, с отговорност.“
