Разговора по Jazz FM в поредното интервю от „Зелената седмица“ в каналите на bTV Media Group започваме, докато Венци Благоев издълбава дупка в сърцевината на картоф. „Не можете да си представите как звучи картофът!“ – предизвиква ни той, докато разказва, че първият инструмент, на който е свирил, е перо от лук, после са си правили върбови свирки.
„Какво ще правите с този картоф?“ – пита Венци Благоев третокласниците от Националното музикално училище Александър Георгиев и Стефан Благоев, където преподава. „Ще свирим на тях!“ – с радост възкликват децата.
Пак така с радост на „Джаз на село“ в Камен бряг миналото лято малчуганите се събраха пред сцената, за да хапват с шепи диня, а след това тичаха из поляната да черпят публиката, докато Венци Благоев изработваше от кората ѝ духов инструмент.
На „Велека кайт и джаз фест“ тромпетистът свири на раковина.
„Това правя по примера на един велик тромбонист – Стив Туре. Той е голям майстор! От него се запалих. А за зеленчуците видях един японец в Ютюб, който правеше тромпет от тиквички и чушка. И се оказа, че това го има по цял свят, включително работи, например, Vienna Vegetable Orchestra.“ – докато Венци Благоев разказва, прави и мундщук за картофа от морков. Те впоследствие ще бъдат изядени.
А Анди засвирва „Зеленчуци, който не яде…“ и получава за награда сърцевината на банан, който също ще се превърне в музикален инструмент, на какъвто Венци Благоев за първи път ще свири.
Междувременно оспорва с плод твърдението, че тромпетистите не могат да свирят, ако виждат лимон пред себе си. И докато гледаме киселите витаминозни плодове, свирим на на плодове и зеленчуци. Зазвучава хор от оратория от Хендел на два гласа. „Музиката освен задължение, е и забавление. Дори на първо място е забавление!“ – категоричен е Венци Благоев. И дава за пример, че ако деца-музиканти отидат в планината и не могат да си носят инструментите, могат да си изработят там от плодове и зеленчуци, да свирят и да хапнат. „Това е най-хубавото – свирим, пеем, веселим се и накрая изяждаме инструментите.“
От тиквичките стават прекрасни тромпети, уверява Венци Благоев и ни упътва – чистим вътрешността на зеленчука и със същия мундщук от морков в студиото ни зазвучава песен, която навремето е записвал с инструменти в БНР. „Тази радост от музиката се предава и на най-малките – тези, за които има догми, че джазът не е за всеки. Децата трябва да видят музиката навсякъде, те я намират по техния си начин, но да видят, че чичковци и батковци могат да мислят по техния начин. И ако успеят да запазят тази радост, тази способност да видят красотата и музиката навсякъде, дори да не станат музиканти, те ще бъдат прекрасни хора.“
Завършваме с още едно музикално изпълнение. Стефан и Анди изпяват песента „Детство мое“, която са пели преди няколко седмици в същата сграда – в Националния музикален театър, на организиран от неговия директор Еделина Кънева и НМУ „Любомир Пипков“ концерт с диригент Славил Димитров.
