Трима приятели и доверяващи се един на друг музиканти ще възродят емблематичното „ТриоФрио“ от 90-те на Румен Тосков – Рупето, Росен Захариев – Роко и Валентин Геров. През 1999 г. те се срещат за първи път и в миг решават да запишат албум с музиката, която се явява в желанието им за нея в тяхната съвсем нова, но като винаги съществувала връзка. След като Рупето напусна нашия свят, с Росен Захариев и Валентин Геров днес ще бъде контрабасистът Георги Дончев. „Полет навътре“ е озаглавен концертът от 19:30 ч. тази вечер в СГХГ.
Есента на 1999 г. Валентин Геров от няколко месеца се познава с Румен Тосков – Рупето, а са вече неразделни, сближили се професионално и емоционално. По идея на Рупето отиват в „Арт клуб“ да слушат Росен Захариев – Роко, който за малко се е върнал от Америка. „Не знам как се роди идеята, кой даде предложението…“ – замисля се 24 години по-късно Валентин Геров. Росен Захариев също няма конкретен спомен, явно и тримата са били като едно: „Някак си сме се уговорили. „Хайде да ходим в студиото на „Акустична версия“!“ Беше доста смело, не ни е пукало, за да влезем ей така да записваме. А резултатът е впечатлителен!“
Преди интервюто ни днес Валентин Геров отново си пуска появилия се в резултат на тази среща албум Reflections. Наблюдава се отстрани и се удивлява на направеното от тях преди почти четвърт век. „То звучи толкова мислено, емоционално и събрано! Не мога да си дам обяснение как се случи всичко.“ Тук Роко разграничава свободното свирене от моментното композиране: „Не се свири каквото стане, а се работи съзнателно за създаване на форми, които да звучат като цялостни произведения, не като случайна среща на звуци.“
Това се получава, когато имаш такава вяра в партньора, че да се отдадеш напълно на музиката и да следваш интуицията си, обяснява Валентин Геров. Той е класически музикант и страстен почитател на джаза, обича да свири в свободни форми. „Това е свободно плуване – не знаеш какво точно ще се случи, но разчиташ на собствената си добронамереност и на подкрепата на своите приятели-партньори, на взаимното „отделяне“.“ – обяснява усещането, което отваря пътя към музиката. Роко прави сравнение с децата, които се срещат и веднага заиграват: „Това е да се радваш на нещата, които ти се случват. Ти стъпваш на тях и всяко те води напред. Всичко идва от конкретния момент, от конкретното място и от хората, които са там. То предполага такава откровеност, че ако нещо звучи нехармонично, това е, защото е реално отражение на битието. Това е ценното като преживяване. И в записа се чува как минаваме през тъмни дебри и излизаме на светло. Музиката е изражение на това, което сме преживявали. Това се е случвало – това сме свирили.“
Те пренасят музиката в нашия свят. „След опипването на почвата, тя полита и прави чудеса. Или не прави.“ – засмива се Валентин Геров, допускайки всяка една възможност, защото музиката води, но всичко зависи от човека, през когото преминава. „Тя прави каквото си иска. Ако можем да я следваме, тя води.“ – обяснява взаимодействието Росен Захариев. Ето точно какво се случва по думите на Валентин Геров: „Основното е да усетиш до себе си партньора, да видиш накъде тръгва той, какво става, да видиш как можеш да се включиш или той да се включи в твоите води. И фантазията сама започва да следва въображението. В началото произведенията започват с интродукция, прави се изграждане, страхотно разгръщане и в един момент ние просто знаем кога ще свърши парчето.“ Всичко е така ясно в чистия свят на музиката. „Усещах как това е кристален момент, много специален във времето.“ – пренася се в него Роко.
Няколко години по-рано той е свирил по този начин с Георги Дончев, с когото са състуденти в Бостън. Той го отвежда в тази посока, иначе, казва днес, е можело никога да не отиде в нея. Тримата със Стоян Роянов Я-Я много свирят така. Преживяването достига до връх в този ден на 1999 г., когато музиката се появява и отпечатва в албума Reflections. „След това се намирах на ново място в живота си и това изигра голяма роля в самочувствието ми, че мога да правя такава музика. То промени живота ми.“ – фундаментално е значението на този момент за Роко. За Валентин Геров то е нещо, останало недостижимо досега. И винаги го вълнува – казва го с думи, но го усещаме в самия му глас.
За концерта днес са ясни две неща. Първо, че ще има по една пиеса от Румен Тосков – Рупето и от Васил Пармаков, на които е посветен той. Второ, че не се знае каква музика ще възникне, но е ясна отправната точка – Роко ще превърне в интерлюдии части от свои пиеси, които ще свири на рояла. Останалото ще създадем заедно.
