С усещането за девствена природа и с най-чисти чувства Теодосий Спасов ни поднася музика от Антарктида – континента на цялото човечество, заедно с поезията на целия свят в музикално-поетичния спектакъл „Антарктически приказки“ на 5 март в Sofia Live Club. В него участват съавторът на музиката Християн Цвятков и подбралите стиховете Бойка Велкова и Любомир Ковачев. Събитието предшества издаването на албум със създадени на Ледения континент композиции. В записите към двамата музиканти се присъединяват Живко Петров – пиано, Христо Йоцов – ударни, Радослав Славчев – Riverman – бас китара, щрайх квартет от Симфоничния оркестър на БНР с водач Грациела Георгиева, както и вокалистката Полина Цвяткова. „На концерта с Християн Цвятков ще представим праобраза на композициите ни с импровизации върху идеите около и под поезията, която ще поднесат Бойка Велкова и Любомир Ковачев. Ще прозвучат и готовите пиеси от албума.“ – разказа за предстоящото събитиеТеодосий Спасов в интервю по Jazz FM. В спектакъла слушаме стихове от Жак Превер, Уилям Шекспир, Мирела Иванова, Валентина Радинска, Ханс Кристиан Андерсен, Фан Ган, Фридрих Хебел, Мевляна Руми, Стефан Цанев, Пабло Неруда и др.
През 2020 г. Теодосий Спасов и Християн Цвятков стават първите хора, които пишат музика на Антарктида с изпитваните в момента усещания. „Цялото пътуване бе героична юнашка авантюра. Тя започна с поканата от страна на проф. Христо Пимпирев, който бе измислил концепцията. Неговият „научен експеримент“ е там да се композира музика, което не е правено в световната история. Свирено е, но не е създавана музика под емоцията на всичко преживяно.“ – сподели Теодосий Спасов.
Музиката започва да се появява още по време на дългото пътуване, съпроводено с много чакане. „Още в Пунта Аренас се родиха някои от идеите, дори има и едноименна пиеса. Това е прекрасно екзотично място. Ние се екзалтирахме, когато сменихме хотела – от „Интернационал“ на „Жълтата подводница“. Той е като хостел, залепен за зала с два бара и голяма сцена с озвучаване. Навсякъде бе облепено с рок плакати на групи, които са свирили там. Самият собственик е голям майстор изпълнител на репертоара на „Лед Цепелин“ като вокалист. Оказа се, че това място в края на 60-те и през 70-те години е било посещавано от големи групи свободолюбиви хипита, които са пътували към най-южната точка на Чили.“ – разказа Теодосий Спасов.
Неговите спомени от първите мигове на Антарктида са за магичност: „Настанихме се в надуваеми моторни лодки и през ледени блокове ни заведоха до нашата база. Вече бе започнало да става светло. Когато се обърнахме назад да видим залива, пред погледа ни се изправи огромен айсберг в синьо-зелен-бял цвят, който започна да просветва от първите лъчи на слънцето.“
Посреща ги абсолютната красота. „Първата мисъл бе за това къде съм и откъде съм тръгнал. Под впечатленията още от този утринен айсберг може би ни се отвориха сетивата. Този невероятно чист въздух – най-вкусният за дишане на планетата! Чиста вода от разтопените ледници пихме десет дни. Като че ли сетивата ни се прочистиха, идеите пристигаха много бързо. В нашите души и сърца останаха пространства да ги уловим под въздействие на тази чистота и на освободеността от задръжки и комплекси, характерни за нашите човешки мравуняци, в които сме се обособили да живеем и да се надпреварваме в нашите човешки амбиции. Такива сме си ние, хората…“
Естественото състояние на човешката душа е да бъде изпълнена с чисти чувства. Така, в любов, идваме в свят на светлина. „Разчитахме на пълната изненада и я получавахме всяка минута. Двамата създадохме тази музика – единият се грижеше за хармонията, другият – за мелодията и ритъма. Накрая аз аранжирах идеите за албума.“
Лесно допускаме допускаме тази музика до себе си, оставяме я да ни изпълни. С незамърсен от лоши страсти поглед светът е видян в цялата му красота. Чувства се възхищението от величие, по-голямо от нас, защото сме част от него. Пример е пиесата „Живеещ в камъните“. Заглавието препраща към слял се с пейзажа тюлен. „Само очите му се различаваха от цвета на скалите. Разхождайки се в нашата база, видях, че в тази сурова действителност има лишеи, мъхове, малки наченки на цветя, които растат по скалите. И така се появи тази пиеса.“ Дори и в най-трудните условия животът продължава.
Трудностите каляват, споделя творбата „Алеята на Куцото куче“. „Куцото куче е първото място, на което са се подвизавали нашите пионери. Това е фургон с три двойки легла – първото място в базата, където след научните си занимания вечер са се приютявали антарктиците. То е облепено с много снимки – спомени. Поредна експедиция заварва фургона килнат от големия сняг, който е навалял през зимния период. Там един от основните инструменти за пренасяне на материали е бидонът, дори има така озаглавена пиеса в албума. Използвали са един, за да подпрат фургона. И са го нарекли поетично Куцото куче. Фургонът носи много спомени и интересна информация от онова време, когато нашите антарктици са се заселили и са начертали нашата българска земя там, на юг.“
И още от това, което е дълбоко вътре в нас, ще излезе наяве от музиката в Sofia Live Club на 5 март и от албума, който само след седмици подробно ще представим в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.
Предварителна продажба на билети за концерта в мрежата на Eventim тук.
На снимката: Антарктида е при нас и с перо от пингвин.
