С музиката на ФСБ израстват младите вокални таланти от класа по поп и джаз пеене на Адриана Бенова в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. На 19 февруари от 19 ч. в клуб Singles те ще поднесат 15 песни, които са избрали и изучили в своята вокална подготовка. Техният преподавател решава годишният концерт да бъде с българска музика и творчеството на ФСБ е нейният най-естествен избор. Не само защото тя е почитател на групата. „Отвъд субективния момент, това е музика с висока художествена стойност и е предизвикателство в много посоки – вокално, хармонично, стилово. Изключително богата музика. В момента, в който се потопиш в нея, няма как да не попиеш от това огромно творческо богатство.“ – мотивира Адриана Бенова избора си в интервю по Jazz FM.
Животът на цели поколения е съпътстван от музиката на ФСБ. Китаристът Христо Нейчев посочва: „Голяма част от моите връстници сме запознати основно с по-популярните песни на групата, нямаме по-задълбочено познание върху цялата дискография. Навлизайки в този репертоар, човек може да види, че в този период имаме музиканти, създаващи творчество, еквивалент на големите световни образци. Моите музикални вкусове са много преплетени с творчеството на западни студийни групи като Toto. Виждам българския принос на музикантите от ФСБ в този контекст. Имаме нещо също толкова качествено и стойностно.“
Музиката на ФСБ ни дава чувството за принадлежност към света, идва с идеята за космополитност и богат поглед върху живота. Изборът на репертоара предполага много слушане на тези образци. „В момента, в който имах ясно избрана идея, подадох задача на моите студенти да слушат и да избират сами песни за себе си. Този процес, разбира се, бе под строг преподавателски контрол. Това е стимул за студентите качествено да се потопят в стилистиката и творчеството на ФСБ. Цяло лято във ваканцията децата слушаха и подбираха песни. В главата си имах доста ясна идея коя за кого би била подходяща. Обсъждали сме, коментирали сме, пробвали сме. Много ми се искаше да обхванем не един конкретен период или набор от най-популярните песни. Исках да съчетая най-познатите с такива, които не са толкова известни, включително за меломаните. Вярвам, че програмата стана с широк спектър, с различен заряд, обхваща различни стилове, както самата група съчетава в себе си прогресив рок, соул, фънк, джаз и различни други влияния. Това е една необятна вселена. И съм убедена, че всеки може да намери нещо, което да го докосва и вълнува.“ – обрисува процеса на селекция Адриана Бенова.
Всеки може да свидетелства от своя личен опит, че това е музика, която променя. „От вокална гледна точка се стараем да сме максимално близо до студийните версии на избраните песни. Това е трудно постижима задача, още повече за толкова млади изпълнители. Огромно предизвикателство е във вокално отношение. Но се стараем да се доближим максимално, подчертавайки силните страни на всеки един изпълнител.“ – добавя още детайли за подготовката Адриана Бенова.
Такъв тип музика изисква да имаш богата култура. „Моят опит показва, че колкото по-разнородна е една музика, толкова повече човек трябва да е запознат в детайли с всеки от стиловете в нея. Това прави работата по концерта доста интересна. Разнообразието не позволява човек да се отегчи или да влезе в една посока. Изисква се голяма доза индивидуалност. И ние се опитваме максимално да се приближим до студийните записи. Те носят нюанса на времето, в което са създадени, което е много ценно, и от друга страна – някои неща на ниво аранжимент са толкова вплетени в есенцията на самата музика, че човек няма потребност да ги променя.“ – казва Христо Нейчев и дава за пример някои от солата на Иван Лечев, които толкова са паснали на тематиката на песента, че човек не се чуди как да подходи към тях, а ги възпроизвежда.
В инструменталния състав е пианистът Кристиан Илиев, който е част от концертните изяви на ФСБ през последните години. На барабаните е Ивайло Манев, Мартин Стоянов свири на бас китара. Адриана Бенова е гост саксофонист в две песни. Другите гост участници са Весела Тодорова, която е четвърти курс студентка по поп и джаз пеене, но ще се включи с изпълнения на синтезатор, и завършилата класа преди три години Симона Стойчева.
Даниела Кузманова, автор на много от текстовете на песните на ФСБ и съпруга на един от членовете на групата – Румен Бояджиев, приветства идеята на Адриана Бенова. „Намирам я в известен смисъл дръзка. Музиката на ФСБ не се вписва в обичайния учебен материал за студентите по поп и джаз пеене в НМА. Тези песни излизат от модела куплет – припев – куплет – бридж – модулация – припев и изискват специфична интерпретация. Вокалната партия не се възприема като солова в партитурата, а е по-скоро важен детайл от аранжимента и от цялото звуково пространство на песента, щрих от звуковата картина. Това прави задачата на изпълнителя специфична. Няма го традиционното разпяване, фразите са къси, не предполагат характерното вибрато в края на отпяването. А пулсацията е от първостепенно значение. Не е нужен драматизъм в поднасянето на текста. Той се разказва пестеливо и директно стига до слушателя. Всичко това дава големи възможности за индивидуалната интерпретация на песента, ако не се имитира оригинала, ако всеки иска да вложи в своето изпълнение по-дълбокото на тази красива музика. Вокалното майсторство не е в ортодоксалния, нито в педагогическия смисъл типично. Това е голямата задача.“
В „Джаз истории“ – ФСБ: олтар на чистото изкуство - Jazz FM
Музиката на ФСБ е учебник по музикално майсторство. Тя ни учи на всичко, както се съгласяваме в студиото извън ефира с Адриана Бенова и Христо Нейчев. Това е музика на растежа и личностното изграждане. На какво ни учи тя за живота, питам Даниела Кузманова. „Тя ни учи на свобода, на полет – емоционален и естетически, на пречупване на клишетата и догмите. Тя освобождава в нас най-съкровени мисли и чувства и предизвиква размисъл. Добре е младите да се докосват до тази музика, защото нейната актуалност не се губи, а задачите, които поставя пред музикантите, ще стават все по-сложни с времето, като имам предвид как музиката се опростява.“
Но събития като това на 19 февруари в Singles ще издигат нивото и ще възпитават. Как самите музиканти от ФСБ израстваха с тази музика? Даниела Кузманова разказва: „Те още в самото начало стъпиха на много висока позиция по отношение на критериите и вкуса. Никога не си позволиха да отстъпят от нея. Единственият път бе нагоре. Като изключителни музиканти и талантливи творци, те не си позволиха никакъв компромис. Това е едно от основните и важните неща, което като фактор подпомага израстването на всеки артист – да се стреми постоянно към своето усъвършенстване, да не се успокоява с успеха, популярността и славата, а да търси нови и нови хоризонти за разгръщане на това, което носи в душата си. Ако Господ Бог е дал талант, този талант трябва да се развива.“
Как песните на ФСБ моделират студентите? „Най-същественият акцент е, че слушайки, възпроизвеждайки, работейки върху песните, в главите на децата се проектират модели. И конкретно в този случай моделът е с много висока стойност. За мен това е от съществено значение. Задачата пред нас е дръзка и даже си признавам, че съм леко притеснена, още от момента, в който тази идея се зароди. Голяма лъжица е за нас, но вярвам, че има също толкова голям смисъл да се опитаме и да отдадем своите почитания към нещо по-голямо от нас, нещо, което е непреходно.“
Това е голяма хапка духовна храна за младите таланти. „Виждам предизвикателство певците да влязат в „групарската“ роля. Вокалните партии не са толкова солистични, колкото са част от цялата картина. Това е много ценно за тях – да бъдат част от нещо по-голямо. Тази музика ги учи да са много по-свързани с музикантите зад себе си и с концепцията „аз съм важен, но съм част от нещо по-важно.“ Когато всеки върши своята част от работата, тогава крайният резултат е добър.“ – категоричен е Христо Нейчев.