Непреходната история на раздиращата любов на Яворов към Лора и към Мина разказва със съвременни изразни средства музикалната драма „Стон или трагедията на Яворов“ от Любомир Денев. Изгарящите страсти, превърнали се в символ на неосъществимия на този свят копнеж, са дълбоко човешко преживяване в либретото на Бойко Илиев по неговата пиеса „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“. Хуманизмът е подчертан от музиката, обгръщаща ни в нежност с красивите песни в съвременна форма на границата между операта, мюзикъла и джаза. Режисурата на Огнян Драганов синтезира любовта като върховното ни осъществяване в мистична картина, в която човек достига до божествената си същност. Идеята за извисяването на духа е подчертана от сценографията на Денис Иванов само с най-същественото на сцената. Писалището и пианото са словото и музиката, с които актьорите изграждат взамиоотношенията между героите, като че наши съвременници с идеята за модерност в костюмите. Те правят стъпки нагоре по централна платформа – пресечена пирамида, за да достигнат своята Голгота. Така „Стон или трагедията на Яворов“ е любящ разказ за човешката природа, апотеоз на любовта, триумф на хуманизма. Произведението заживява в постановката на Държавна опера – Стара Загора.
„Самата пиеса на Бойко Илиев „В часа на синята мъгла“ много ме впечатли като я гледах като театрална постановка и ми даде идеята да направя камерна опера. Видя ми се страшно подходящо – трима герои, големи страсти – любов, ревност, трагичен край, смърт. А пък операта си служи точно с такива големи чувства и трагични случки. Освен че страшно много обичам поезията на Яворов, наличието в либретото на негови стихове е много привлекателно за мен като композитор.“ – разказва в интервю по Jazz FM композиторът Любомир Денев.
Този свят е създаден с любов и за любов, а в достигането до нея е съзряването на душата в себеотстояване и преодоляване на всички пречки. Яворов ни показва път и сега, прави паралел авторът на либретото Бойко Илиев: „Отричайки се от този свят, той го заклеймява. След самоубийството на Лора обществена нагласа срещу Яворов го довежда до следващия опит за самоубийство – за съжаление, успешен. Но той ни оставя онова, което не можем да подминем – не само гениалните си стихове, а цялостното си отношение към света, своя неистов копнеж да определим живота като морално и нравствено извисяване. Спектакълът не се ограничава само в любовните отношения, а стига до любовта към живота, към непримиримостта с действителността, която ни заобикаля.“ Трагедията е в заглавието на творбата и в случилото се в живота, а сценичното произведение възвеличава любовта, изстрадана от Яворов. Като незатворена книга го определя режисьорът Огнян Драганов: „Това е дълбоко преживяване, пътуване през страстта. Сблъскваме се с човек, който е изстрадал всяка своя дума. Този стон е в душата на Яворов и прозира в музиката на Любомир Денев.“
В пътя на своята съдба достигаме най-голямата си висота. В музиката на спектакъла има нежност и разбиране за героите, за драмите в техните души. Подчертано мелодична и звучаща естествено в изпяването от актьорите, тя лекува. И прави крачка напред във времето, придобива универсално звучене. Неговият музикален език намира баланс между съвременното и градския фолклор с европейско влияние от началото на ХХ в.: „Искам произведението да изглежда като музикален театър. Пеенето е в различни стилистики – в класическия маниер, като в мюзикъл, актьорско. Същевременно мизансценът е силно театрализиран – драматичен, разгърнат, динамичен и действен.“
Музикалният език е изключително интересен, посочва Огнян Драганов: „Задълбочената партитура много добре слага думите върху самата музикална канава. Така се получава свързаност между музика и текст, която ни помогна много в изграждането на нашето решение.“ Музиката на „Стон или трагедията на Яворов“ дава допълнителен стимул за артистите. „Музиката е интересна, моята партия е много разнообразна, харесвам я и я правя с желание. С колегите искаме да направим нещо хубаво.“ – казва актрисата Тереза Бракалова в ролята на Лора. „Аз съм противоположност на Мина, която е прекрасна, мила, ефирна, нежна – всички най-прекрасни неща. И двете са изключителни, интелигентни и умни жени. В спектакъла играем с Яво няколко часа преди Лора да се застреля. Разиграваме техните сканадали, в които се проследява съвместният им живот. Опитвам се да изиграя ролята по такъв начин, че да се стигне до един фхубав финал с трагичен край, който да трогне хората.“
Заради трагизма в любовните взаимоотношения между Яворов, Лора и Мина, импулсивно ги приемаме като свръхчовеци. Но в „Стон или трагедията на Яворов“ ги виждаме като раними човешки същества, подвластни на любовта, на стремежа един към друг, на копнежите на сърцето. Те неистово се привличат и се удивляват при осъзнаването на това колко огромна е любовта. В ролята на Мина е Яница Нешева: „Историята за Яворов и неговите силни емоционални връзки с Лора и Мина сякаш е позната на всички. Но когато започнахме да работим по спектакъла, аз разбрах колко малко познавам тези събития. Най-много мислих за това, че Мина е 17-годишно момиче и това са първите ѝ трепети, първите усещания за любов. Мислих за това колко е откровена и чиста в чувствата си към Яворов. Тя най-вероятно е била влюбена в поета, в неговите стихове и се е вдъхновявала от неговия гений. Ролята ми е изключително удобно е написана за пеене – толкова е лесно човек да води гласа си. Има много красиви мелодии, които могат да бъдат запети.“
Спектакълът постига максимално олицетворяване на зрителя с героите. Но това първо прави творческият екип. Любовта към поезията на Яворов при режисьора Огнян Драганов е още от ученическите години, преминава през студентските и остава. Сега тя е част от структурирането на постановката. Репетициите са съпътствани от четене на стихове на поета до пълното сливане на актьорите с техните герои. Фундаментът на спектакъла е отговорността. Трагедията на Яворов в неговия образ съпреживява на сцената Иван Кабамитов, развивайки нови умения в сценичното си поведение: „Реализацията на тази постановка за нас е огромна отговорност. От образа на Яворов всички очакват много. Четох негови стихове и го направих жив и истински с моите партньорки на сцената. Музикално образът е написан много добре, но в него има артистични фрази, които много добре трябва да се представят. За мен това е нещо ново.“
Визията на Любомир Денев е изцяло изпълнена: „Аз се радвам, че артистите много самоотвержено се втурнаха в тази авантюра. За моя радост не срещнах никаква съпротива, а получих пълно съдействие и желание да постигнем добър резултат – да навлязат дълбоко в партитурата и да я изпълнят по най-добрия начин спрямо моите изисквания за по-съвременен начин на пеене, съпроводено със силно драматична актьорска игра.“
Участниците в спектакъла, сред които и Ангелски хор и Съдията, не извайват образи в сферата на изкуството, а изграждат личности в реалния свят със силата на музиката и словото. Това подчертава със своите решения сценографът и костюмограф Денис Иванов. Декорът се състои единствено от писалище, пиано и платформа, по която героите, представители на модерността и чрез костюмите, правят стъпките в своето извисяване. „Пресъздадена е реалната епоха от началото на ХХ в. – едно от най-красивите времена. Тогава България е свободна, търси своето място в Европа, културният живот е много силен. Спектакълът е визуално красив. Изкачването по платформата е пътят на Яворов към намирането на хармония. Освобождаването, за съжаление, той открива в смъртта.“ – описва визуалния език на постановката Денис Иванов.
„Стон или трагедията на Яворов“ от Любомир Денев започна живота си в постановката на Държавна опера – Стара Загора, изпълваща знакови пространства. Първият разговор за човешката природа бе сред природата на сцената на обновения Летен театър в старозагорския парк „Аязмото“ на 29 май. На 31-ви се сля с духа на Яворов в неговата къща в Чирпан. Тази вечер спектакълът достига до емблематичния център на културния живот в страната – Националния дворец на културата. Съдбовните изживявания на героите и техните протагонисти ще ни възвисят в Зала 2 „Азарян“ от 18:30 в представяне, което е част от фестивала „Софийски музикални седмици“. Jazz FM е медиен партньор.
