За първи път у нас ще прозвучи в оригинален състав Двойният концерт за бандонеон, китара и струнен оркестър на Астор Пиацола. Ще го изпълнят Стоян Караиванов и Цветан Недялков със Симфониета – Шумен с диригент Калина Василева. Досега произведението е било представяно два пъти в България, но в изпълнение на акордеон. На събитието от 18:35 ч. днес в зала „Венета Вичева“ в Шумен ще имаме и една от малкото възможности да чуем в оригинал на бандонеон „Четирите годишни времена на Буенос Айрес“. Третата творба в програмата е също емблематична за творчеството на Пиацола – Tristezas de un Doble A.
Цветан Недялков предлага на Стоян Караиванов да изпълнят Двойния концерт на Пиацола при тяхна съвместна изява в телевизионно предаване. Бандонеонистът мечтае да изсвири цялото концертно творчество на Пиацола. „Хората, направили това, се броят на пръстите на едната ръка. Много се радвам, че можем да направим премиерното изпълнение на Двойния концерт в България в оригинален състав!“ – споделя Стоян Караиванов в интервю по Джаз ФМ. На концерта тази вечер в оригиналната оркестрация за бандонеон ще прозвучи „Четирите годишни времена на Буенос Айрес“. „Напоследък те се свирят доста често в транскрипцията им за цигулка, в която има доста теми от „Сезоните“ на Вивалди. А Tristezas de un Doble A представя възможностите на бандонеона като импровизационен инструмент.“ – описва Стоян Караиванов програмата. „Не свирим всеки ден такава страстна музика, трябва малко да излезем от класическото звучене. Репетициите вървят много добре и музиката на Пиацола ще прозвучи в целия си блясък.“ – казва за задачата на оркестъра диригентът Калина Василева.
Цветан Недялков определи проекта като красив и ни покани да го чуем: „Това са прекрасни, различни като темпо, като емоция, много цветни и разнообразни, много ритмични произведения, в които има много импровизация. За себе си е нескромно да го кажа, но това, което Стоян прави на бандонеона, е вдъхновяващо и си заслужава да се чуе! Много е силно като преживяване слушането на тази музика.“ Калина Василева допълни: „Звученето и аз бих го определила като неповторимо, не може да се чуе всеки ден. Тембрите на бандонеона и китарата се допълват страхотно и с оркестъра става много красива картина, която носи безброй нюанси, емоции и изключително много зарежда.“
Новатор, Астор Пиацола е пословичен със своята смелост да превърне тангото от танцова в музика за слушане. Воден от усещането за свобода, той го внася в своята музика и дава големи простори на музикантите, които ще я свирят. Цветан Недялков специално подчертава колко много харесва съчетанието между изписана музика и импровизация: „Този баланс е предизвикателство, голяма радост и привилеигя, че мога да се опитам да го постигна и да го предадем на публиката.“ Стоян Караиванов е вдъхновен от революцията, която Пиацола прави: „Той взима класическото танго от танцувалните зали, качва го на концертния подиум и казва: „Моята музика хората ще идват да я слушат, а не да я танцуват.“ Тази революция е много рискова. Той е бил заплашван дори с убийство. Но тази негова дързост много ми допада.“
Действието на Пиацола е прието като нарушаване на традицията, а не като нейно развитие и обогатяване на света. Днес оценяваме направеното като огромна стъпка във взаимодействието между жанрове и култури. „Пиацола е страхотен пример как могат да се съчетават нещата. Той изхожда от класическото си образование при Надя Буланже във Франция и преоткрива своя свобствен стил, основан на националното. Пример у нас е Любомир Пипков, който развива българския национален стил в своето творчество. При Пиацола има недостигнати висоти. Тангото излиза от бедняшките квартали на Буенос Айрес и стига до най-високите сцени в света.“ – посочва Калина Василева.
