С концерт в цикъла „Остров на музиката“ тази вечер завършва националното турне на съвместния проект The A Cappella Point of View на формациите „Спектрум“ от България и FreePlay от Канада. Седмината се срещат миналия април по време на турне на „Спектрум“ в Канада. Преди концерта в Торонто FreePlay подхващат разговор с тях в социалните мрежи. Така се поставя началото на сътрудничество, довело до турнето в България с концерти на Банско джаз фестивал, в Пловдив и Стара Загора, а днес – в София. Слушаме ги от 19 ч. на Лятната естрада в Борисова градина, а с изпълнението ще завърши тазгодишното издание на цикъла „Остров на музиката“. Той се организира от Общински културен институт Дом на културата „Средец“ с подкрепата на Министерството на културата като част от Лятната културна програма на Столична община и с медийното партньорство на Jazz FM.
„Красотата на акапелната музика е, че в нея се съдържа честността на човешкия глас и можеш да разкажеш своята история чрез песен.“ – казва Суба Санкарян в студиото на Jazz FM. „За мен красотата се крие във възможността да твориш в хармония, буквално и преносно, с хора, които обичаш и уважаваш. Това е особен вид музикална и лична връзка.“ – добавя Константин Бейков. Казаното от тях много силно присъства в музиката на двете групи. „Нашият подход е основан на това какво да направим, за да служим на песента и на разказа чрез нея. Когато си сътрудничим с други групи, всичко се свежда до общуването, свързването, доверието и чувството за игра.“ – посочва Суба Санкарян. „Акапелната музика ти дава възможност да правиш музика с други хора, използващи същия инструмент. Това за мен е много вълнуващо и интересно.“ – споделя Даниел Николов.
Но колко е трудно да правиш това? „Може да е голямо предизвикателство. Понякога наричаме акапелната музика „пеене без предпазна мрежа.“ Нужни са много големи умения.“ – подчертава Дилън Бел. За Константин Бейков акапелната музика е възможност за връзка с хората по непосредствен начин: „Гласът е инструмент, който всеки притежава и владее. Няма друго изразно средство, при което тази връзка да е толкова близка. Това е среща със слушателя, но и моментално свързване помежду ни като група.“ Членовете на акапелните формации са и солисти, и част от ансамбъла. „В солистичните партии са индивидуалността и уникалният отпечатък. Но когато пеем в ансамбъл, трябва да можем да съчетаваме своя глас с останалите.“ – акцентира върху спецификата Суба Санкарян. В изпълнението на тази задача има силен стимул – сливането с другите. „Когато правиш прехода от соловото към ансамбловото изпълнение, даваш частичка от себе си за съставянето на нещо по-голямо от група от хора.“ – казва Дилън Бел. И когато накрая всичко звучи перфектно, това е заради работата на звукорежисьора. В „Спектрум“ това е Йорданка Янкова, определят я като шестия член на формацията: „Да направиш звука на акапелна група се изисква много, много работа заедно. Звукът на „Спектрум“ е съвместна работа, която се развива с всяка репетиция помежду ни. За да го постигнеш, е нужна себеотдаденост.“
Винаги когато слушам акапелна музика, хармонията между гласовете ме кара да помечтая за по-хармоничен живот и по-хармонични отношения между хората. „Спектрум“ и Freeplay ни доказват, че това е възможно. „Повече от всяка друга музика, акапелната изисква да работим близко заедно и да се слушаме един друг, за да създадем хармония. Тя също така изисква емпатия и подкрепа между певците, тъй като, ако те не си помагат да пеят добре заедно, хармонията ще пострада.“ – описва поредно важно нещо за общия звук Дилън Бел. Даниел Николов е напълно съгласен: „Хармонията между нас наистина може да е пример. Но и самата музика дава на слушателя този момент на хармония и на покой със себе си и с другите.“ Константин Бейков също вижда социалното отражение на акапелната музика: „Ключово е слушането и заявяването на индивидуалност в едни моменти и това да следваш в други. В групата прекарахме доста време, докато съумеем да изградим този здравословен баланс. Тайната е да се насърчава всеки да проявява това, в което силен, в което се чувства уверен и е най-добър, и да може да отстъпи, когато друг поеме водещата роля. Така групата се превръща в организъм, който функционира самостоятелно и гладко в съчетанието на силните страни на всеки един. Това е рецептата, която открихме за себе си, но виждам как същото се получава в съчетанието между двете групи. Обществото би функционирало чудесно, ако имаше този механизъм да водиш и след това да отстъпиш.“ Акапелната музика като път към личностното изграждане посочва Йорданка Янкова: „Така се развива чувство за отговорност към другите и усет за всеки аспект в групата, развива се емоция за другия, за състоянието на гласа му, за здравословното му състояние.“ Трябва да разбереш какво му е в душата. „Да, това е една от тайните да се напасваме по-добре.“ – потвърждава тя. Така силата на един става сила на всички.
FreepPlay са тук отскоро, но от всичко, което са видели досега, заключават с думите на Суба Санкарян: „Страната ви е много красива и вдъхновява с планините. Хората са с отворени сърца, когато ние пеем.“
