Първата среща на Димитър Карамфилов с Шибил Бенев е в квартирата на китариста. „След като бях чувал за него от Мишо Йосифов, той ни запозна. Още при първата ни среща ми даде един сак с аудио касети. Може би над 120!“ – разказа басистът в студиото ни. По това време Шибил Бенев вече е започнал да пътува по кораби и пести пари, за да си купува дискове. „Бях във възторг!“ – споделя Митко Карамфилов. От касетите в този сак се запознава с Майкъл Брекър, Джон Колтрейн, Телониъс Монк. „Всичките най-велики джаз записи бяха събрани в този сак. И Шибил ми разказа толкова неща за джаза!“ Запознанството веднага е станало приятелство. Както казва Митко Карамфилов: „То само върви нагоре.“ „Расте, но не старее.“ – добавя Шибил Бенев.
Тогава, в началото на 90-те в София има няколко души с много плочи, но те избягват да споделят музика. Появяват се първите издатели на джаз записи като Riva Sound. „Бяхме доста хора, които искахме да се научим как да свирим. Търсихме нещо друго.“ – разказва за откривателствата Шибил Бенев. Той е завършил Музикалното училище в София с класическа китара и „с малки аспирации към нея“. На световен класически конкурс вижда, че е далеч от нужното ниво. „Като се върнах, първата ми работа бе да продам класическата китара и да си купя електрическа. Току-що ме бяха приели да уча в Естрадния отдел на Консерваторията. Имах късмет, че се бяхме събрали няколко души, сред които Петър Момчев и Сава Бояджиев, които обичахме джаза, искахме да се научим да го свирим и търсехме своето място под слънцето.“
Така натрупва съкровището с касети. От саксофонистите по това време се слушат Чарли Паркър и Джон Колтрейн, до България трудно стигат записи с по-модерен джаз. Като споменава името на пианиста Оскар Питърсън, отваря нова посока на разказа: „Спомням си в началото на следването си край Старата консерватория се събираха тримата пианисти – Пармачето, Заберски и Рупето. Ние стояхме отстрани и слушахме какво си говорят. За нас това бе невероятен бууст! Защото те бяха музиканти, всички знаехме, че са музиканти.“ После открива Кийт Джарет, артистите на ECM.
Димитър Карамфилов също разказва своите най-ранни спомени за джаза. „За първи път чух тази музика чрез моя братовчед Стоян Копринков, който е барабанист. Гостувах му в Ямбол, бях 5 – 6 клас, още не учех в Музикалното училище. Събираха се с приятели в репетиционна. Там за първи път чух името на Милчо Левиев. Пуснаха ми музика, която много ме впечатли. Занимавах се с музика от малък, но за първи път чувах джаз. За мен той беше непознат стил, мистичен в моите представи. Но когато го чух, всичко, което съм си представял, се оправда. Имаше много неща, които ми бяха неразбираеми, но много привлекателни. Това запали у мен желание да продължа да търся и да се информирам. В Музикалното училище в 9 – 10 клас бяхме приятели с Васил Драганов – пианист, който замина за Швейцария, и Добри Палиев. Техните родители имаха колекции с музика. И от тях получих достъп до записи на Оскар Питърсън, Рей Браун. Тогава за първи път чух звука на контрабаса и се влюбих в този инструмент. Много се запалих за блуса – Би Би Кинг, Мъди Уотърс. Това продължи да ми влияе, защото е страна от музиката, която е широко разбираема. В 11 клас моят братовчед Капи ми даде албум на Чик Къриа с неговия Elektric Band 2 с Гари Новак на барабаните. Това вече бе шокираща музика, като ги слушах как свирят в унисон. Много се запалих за джаза. Бях сигурен, че след като завърша Музикалното училище, ще продължа да се занимавам точно с този стил.“
Тази вечер двамата артисти споделят сцената и своята оригинална музика в клуб In The Mood. Тяхната връзка, започнала в младежките години, е по-силна от всякога. „Ние сме много добри приятели и съмишленици. По този начин нещата стават много лесно, понеже няма нужда да се обясняват. Те просто се случват.“ – казва Шибил Бенев. „Огромно вълнение е да свиря с Шибил, особено наша оригинална музика. А това да комуникираме на сцената и да си изкараме добре, винаги е гарантирано.“ – добавя Димитър Карамфилов.
