Как суингът може да обърне хода на историята и да промени човешките съдби? Филмът „Троянски джаз“ (2020 г., Канада, режисьори: Олга Антимони и Владимир Мирзоев) разказва за турнето на Оркестъра на Бени Гудман в Съветския съюз през 1962 г., за неговия отглас десетилетия по-късно от двете страни на океана в исторически национални и персонални развития, както и за изграждащата личността сила на джаза. Съставът става първата джаз формация, изнесла концерти под държавна егида в Съветския съюз. Турнето се реализира в резултат на междудържавна спогодба за културен обмен между САЩ и СССР. Желязната завеса трябва да пресекат още New York City Ballet, Robert Shaw Chorale, Балетът на „Болшой театър“, Симфоничният оркестър на Ленинграската филхармония и Украинският танцов ансамбъл. Осъществяват се само някои от тези събития – Бени Гудман гостува в Съветския съюз, а ансамбълът на Игор Моисеев и пианистът Святослав Рихтер – в САЩ.
Снимка: Getty Images
Сталин го няма, в мрачните времена се чувства разведряване с ерата на Хрушчов. Но международните отношения висят на косъм само година след издигането на Берлинската стена и няколко месеца преди светът да се изправи пред Кубинската криза и на прага на ядрен апокалипсис. Все още доминира оптимизмът. Както посочват във филма участниците в тези исторически събития и свидетели, суингът ще разклати основите на социалистическия строй. Съветските хора най-малкото ще видят, че американците не са чудовища, джазът ще предизвика жажда за свобода, искрено изразяване и лично споделяне, а американските музиканти ще посветят в тънкостите на жанра своите руски колеги. Гостуването на Бени Гудман и неговия оркестър ще бъде сбъдната мечта и хвърлен мост, ще предначертае бъдещето.
Снимка: Getty Images
На 30 май на концерта в Двореца на спорта „Червена армия“ изненадващо се появява партийният и държавен ръководител Никита Хрушчов (вторият от дясно), до него е съпругата му Нина, а на трибуната са още членът на Политбюро Алексей Косягин и двама първи вицепремиери Анастас Микоян и Фрол Козлов (от ляво надясно)
Причината точно Бени Гудман да бъде избран за първото представяне на американския джаз в Съветския съюз на държавно ниво е, че той е от руско потекло и не може да има непредвидени обстоятелства – музикантите свирят написани ноти и нищо неочаквано няма да смути хода на официалните събития. В залата дори ще бъде Хрушчов, хората ще гледат как той реагира на изпълненията, за да не престъпят дебело очертаната партийна линия. После той чистосърдечно коментира: „Не разбирам джаза, но се насладих на концерта.“ Във филма ще видим и документални кадри и ще чуем разказ и за случайната среща на държавния и партиен ръководител с Гудман в посолството на САЩ на 4 юли, когато дори американският музикант вади инструмента си и свири. Също така ще научим за момента, когато „Подмосковные вечера“ звучи на Червения площад в джаз импровизация на кларинетиста, обграден от малка група почитатели. Продължават да се случват невероятни неща.
Снимка: Getty Images
Партийното и държавно ръководство е усмихнато
Двумесечно турне на Оркестъра на Бени Гудман в СССР включва 32 концерта в Ленинград, Москва, Киев, Ташкент, Тбилиси и Сочи пред над 180 000 души. Билети се раздават безплатно и под строй на концертите ходят работнически колективи и партийни деятели. Истински запалените по джаза трябва да платят немалката сума от 6 рубли, както разказва във филма един от направилите всичко възможно да слушат величията. В изпълненията на оркестъра доминират солата и диалозите, на преден план е изведено индивидуалното майсторство и умението за свирене в ансамбъл. И всичко е толкова красиво и силно, че има случай, в който публиката не си тръгва и след десетия бис. Тя напуска залата, едва когато осветлението е изгасено.
Снимка: firstjazztourinussr.com
Много от концертите са записани и веднага след завръщането на оркестъра в САЩ изпълнения от финала на турнето са издадени на двойна плоча. Тя документира седмицата в Москва от 1 до 8 юли, когато оркестърът свири в Двореца на спорта, в препълнената зала всички слушат с благоговение, никой дори не си прочиства гърлото, а аплодисментите са оглушителни.
Селекция от издадените изпълнения слушаме в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ на 12 април от 21 ч. с повторение на 16 април от 19 ч. Ентусиазмът е огромен, във филма виждаме кадри как публиката като пълноводни реки се втурва от всички посоки към своите вдъхновители след края на концерта. И днес се продава популярен принт на изпълнили пространството пред сцената хора, с които Бени Гудман разговаря. Паметни мигове.
Бени Гудман със съпругата си и с Игор Моисеев след концерта на зимния стадион в Ленинград
От „Троянски джаз“ ще научим повече за творческия образ на Бени Гудман отвъд прецизността на неговото музициране и дисциплинирания звук на неговия оркестър. Ще го открием и малко като сребролюбец, и малко като ръководител с твърда ръка и с нотка на пренебрежение към музикантите. Той се опитва да измъкне 5 долара повече за храна от един от членовете на групата, солистите посочва с крак. Тези факти не помрачават неговия образ, те са много свързани с историята на групата. В началото тя няма голям успех, свири танцувална музика, парите са малко, а на турнета се пътува дори с лични автомобили. До един преломен концерт в Лос Анджелис. Публиката тъне в скука, а барабанистът Мел Луис предлага, когато всичко е изгубено, поне да посвирят за удоволствие както вярват, че трябва. И така се ражда легендата. Бени Гудман става първият бендлидер, който наема в оркестъра тъмнокожи музиканти, чуваме още в коментар във филма. Сред оркестрантите в Съветския съюз са настоящи и бъдещи величия като Зуут Симс, Фил Уудс, Виктор Фелдман и Мел Луис. В Ленинград с много хитрости местни джаз музиканти успяват тайно да свирят с някои от американските си колеги в стая в Ленинградския държавен университет. „Троянски джаз“ изследва и този сюжет чрез разказа на Генадий Холщайн. Слушайки внимателно, той открива най-голямата слабост на съветските джазмени – че не свирят ритмично. „След идването на американците всичко изведнъж се промени.“ – споделя той. В СССР джазът е поставен на нови основи. Български музиканти от онова време посочват Холщайн като вдъхновител, а във филма чуваме и името на Константин Носов, който свързва съдбата си с България и остава завинаги тук.
Вокалистката на оркестъра Джоя Шерил при завръщането си в САЩ на летище Айдълуайлд
Въздействието и върху американските музиканти е толкова силно, че скоро след завръщането на бенда в САЩ се издават още два албума. Първият има предистория 20 години назад във времето. През 1941 г. в САЩ се появява книгата Mission to Moscow на бившия американски посланик в Москва от 1936 до 1938 г. Джоузеф Дейвис, свидетел на репресиите на Сталин. През 1943 г. по нея е заснет филм, в която главната роля изпълнява бащата на Джон Хюстън – Уолтър. Между двете творби, през 1942 г., аранжорът на Оркестъра на Бени Гудман Мел Пауъл пише пиеса, също озаглавена така, която е и в програмата на концертите в Съветския съюз. С нея започва албумът Jazz Mission to Moscow, създаден след турнето и вдъхновен от него. Инициатор е саксофонистът Ал Кон, който не свири в Съветския съюз, но в записите се включват концертирали в социалистическата държава музиканти. Тук се „Подмосковные вечера“, „Очи чёрные“, както и Russian Lullaby от Ървинг Бърлин, също от руски произход.
По време на свиренето в Ленинградския държавен университет съветските музиканти дават свои творби на американските си колеги. Така през 1962 г. е записан и на следващата година се появява вторият албум – Soviet Jazz Themes, с четири пиеси на Холщайн и по една на Андрей Товмасян и Гиви Гачечиладзе (днес ръководител на Общинския оркестър на Тбилиси). Организатор на проекта е вибрафонистът и пианист Виктор Фелдман, а чест да запишат композициите на съветските музиканти им оказва съзвездие от легендарни имена, сред които са още Нат Адърли, Джо Завинул и Хърб Елис.
„Троянски джаз“ изобилства от исторически свидетелства, но е повече от документален разказ. През него преминава художествено развита също документална нишка за любовта към музиката, разпалена от джаза. Чуваме признанието на 17-годишния тогава Дейвид Максуел, син на един от музикантите – Джими Максуел. Бени Гудман находчиво използва младежа, за да привлече солиста в групата за турнето. Дейвид, станал един от големите слависти в САЩ и ректор на университета „Дрейк“, днес казва, че преживяното е дало смисъл и посока на живота му. Години по-късно Холщайн отива в Съединените щати и първо се отправят към гроба на Бени Гудман. Инстинктивно взема шепа пръст и я слага в корените на дръвче, което засажда в двора на Дома на артистите-ветерани в Санкт Петербург. От това спонтанно възниква цял мемориален парк, посветен на американските джазмени. Но в новото време част от терена е заграден от частник. Музикантите пред камерата коментират ситуацията със сериозност, с ирония и с вярата, че възмездие ще бъда въздадено, ако не на този, то на другия свят.
Снимка: firstjazztourinussr.com
Джулиан Милкис свири на Генадий Холщайн по време на снимките на филма в Дома на артистите-ветерани в Санкт Петербург.
В „Троянски джаз“ през цялото време слушаме превъзходна музика и дори имаме рядката възможност да чуем Бени Гудман с Киевския симфоничен оркестър. През цялата сюжетна линия преминават изпълненията на неговия ученик – кларинетиста Джулиан Милкис. Филмът, разказващ за този голям момент от джазовата история, е в програмата на фестивала Master of Art и вече имаше своите прожекции в G8 в София, както и в Пловдив и Варна. Още веднъж в столицата филма гледаме на 14 април от 19 ч. в Дом на киното. На български всички детайли на разказа са прецизно предадени в превода на Маргарита Борисова.
