Трима млади музиканти, едни от най-активните в джаз живота у нас, застават пред камерата на подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait с водещ Светослав Николов от Jazz FM. Довечера от 20 ч. на тази сцена те ще представят проекта си The Social Callers с авторска интерпретация на техни любими стандарти.
С професионално образование в областта на изкуствата, и тримата постоянно са пред публика и се школуват в реална среда. Какъвто случай отпреди четири години разказва Даниеле Феббо. Той получава покана да свири в Панагюрище, където има и роднини, с „Тумбаито“ и Русенска филхармония. „Тогава по-големите имена тъкмо бяха започнали да ме викат. По заместване, разбира се. За този концерт нямаше възможност за нито една репетиция. От стреса се събудих с главоболие, което не ми мина през целия ден.“ – разказва той. След тази, най-стресова ситуация в живота му на музикант, настъпва промяна: „Нещо се разблокира в мен и спрях да се притеснявам толкова много.“ Той предпоставя тази развръзка още на концерта с концентрация и точно свирене: „Хубавото беше, че не ударих нито една „греда“, не се обърках никъде. За мен тази музика и този стил бяха нови, бях учил тези ритми, но не ги бях свирил в реална ситуация.“
Митко Благоев първо се шегува, че изглежда е блокирал тези спомени за себе си, за да не го притесняват за в бъдеще, но ведната се сеща една поучителна история: „Участвах в паралелния към „Джаз за деца“ проект на баща ми Венци Благоев „Седемте бигбенд самураи. От 15 – 16-годишен свиря във Военния бигбенд в Стара Загора под диригенството на кап. Цветомир Василев. Пиесите бяха популярни, но щимовете бяха разписани за малък брас състав. Трябваше на китара да изсвиря щима за тенор саксофон, написан в друг строй – си бемол. Тоест – като видя нотата до, да изсвиря ре. Всичко е изместено с един тон на горе, което ме шокира.“ Неговият извод е: „Може би така съм се превъзмогнал. Давам максималното от себе си и каквото стане – стане.“ Димитър Благоев часове наред открива музиката в уединение с инструмента си: „Това е много сериозен занаят, в който едновременно трябва да си и занаятчия, и артист. Музиката е свобода и полет на духа, а също така – трудолюбие и усърдие.“
И на Петър Терзиев историята е свързана с Венци Благоев, който, заключават двамата на шега, „обича да поставя хората в стресови ситуации“. От проекта „Джаз за деца“ тръгна и фестивалът „Jazz под звездите на Деветашкото плато“, организиран от сдружение „Деветашко плато“ и с артистичен директор Венци Благоев. В неговата концепция за фестивала музикантите творят заедно в променливи състави, определяни от него понякога непосредствено преди излизането на сцената. „На „Jazz под звездите на Деветашкото плато“ се бях престрашил да изляза на голямата сцена с песента Nature Boy. Но Венци реши, че и Милица Гладнишка трябва да пее, без нито един от двама ни да знае това предварително. Толкова се стреснах, че започнах да пея една октава нагоре. Но после стана готино. От тогава открих, че имам фалцетен регистър. Тези ситуациии са ми най-големите уроци и всеки път реагирам по различен начин.“ – прави извода и той.
Двамата се познават от инициативата на Венци Благоев „Джаз за деца“. Митко си спомня как там Пепи пее Amazing Grace, изобщо пропял джаз именно заради Венци. „В началото пеех блусове, „Бийтълс“… Постепенно той започна да ми дава за задача да уча конкретни джаз стандарти, след това ми подаде риълбука и каза: „Другите ще си ги научиш.“ – споделя Петър Терзиев. Димитър Благоев добавя, че такава песнопойка има и той.
Съвсем малък, още на 5 – 6 години Митко Благоев застава пред пианото, показва той на снимка. Помолил съм ги да донесат избрана от тях фотография, на която са с музикален инструмент.
По-късно той започва да свири на китара, защото иска да общува на този език с баща си и с неговите приятели: „И до ден-днешен ми е интересно. Джазът е средство за комуникация. Когато свириш с музиканти, които говорят на един език, те може и да използват твоите фразеологизми. Ще те накарат да се чувстваш комфортно, виждайки на какво ниво е твоят речник, така че да те подтикнат. Така се получава развитието по пътя на един музикант.“ Митко Благоев се определя като „упадъчен“ класически музикант: „Само за удоволствие и основно вкъщи без натиск от страна на майка ми – оперна певица, и баща ми – който е и класически тромпетист.“
На тази снимка Петър Терзиев е на перкусиите като част от ритъм секцията на фестивала за свирене на укулеле, който организира заедно с Вилизар Гичев. Когато завършва гимназия, решава да не кандидаства музика, „защото е твърде очевидно“. „Трябваше да взема по-нестандартно решение.“ – казва записалият режисура в НАТФИЗ артист. С това образование той вижда музиката по нов начин: „Докоснал се до нова сфера в изкуство, видях, че моето място е в музиката. В момента живея втори живот. На музиката бих отдал живота си с голямо удоволствие.“ Затова и всеки концерт за него е подарък. Полета на сцената подготвя у дома с работа, в която намира удоволствие.
Даниеле Феббо показва кадър от луд хеви метъл купон – малко известен е фактът, че той започва да свири именно в този жанр, още по-малко известно е, че средното си образование завършва със специалност „Електроника“ и е на прага да избере компютрите за свое занимание. Но съдбата го насочва към музиката. Такава почти не се слуша в неговото семейство, което е голямо изключение за Италия. „Цялата идея за музиката дойде много късно в моя живот. В 5 – 6 клас започнах с едно съседче да слушам рап и пишехме текстове по тетрадки, измисляхме си рими. Чак към 10 – 11 клас друг съученик от Математическата гимназия – Сашо, дойде при мен и ме покани да свиря в групата му на бас.“ – инструмент, който Даниеле Феббо към онзи момент не познава. Баба му и майка му му помагат да си купи първия бас с усилвател. „Вкъщи бе голяма борба. Когато започнеш да свириш на инструмент и като нямаш музикална култура, бе много трудно да изсвиря нещо. Доста демотивиращо!“ – затова и свири по няколко часа веднъж на два месеца. В началото на 12 клас майка му го призовава да реши какво ще прави с живота си. „И аз се замислих – не си представях да съм пред компютър и да се занимавам с програмиране или хардуер. Второто нещо бе музиката. С бандата много се забавлявахме, бяхме и близки приятели. Намирах удовлетворение и чувствах щастие след всеки концерт и на репетиции. Казах си – може би това ще е.“ – предопределен е неговият избор, с което 12-и клас става много натоварен. Докато учи, в продължение на осем месеца ходи на солфеж и работи, за да си плаща уроците. Случайно открива своето бъдещо висше учебно заведение: „Ходех на курсове по опресняване на разговорния италиански в центъра на Рим. Пред една врата видях струпани млади хора. На нея пишеше St. Louis College of Music.“ Става му интересно, разпитва ги за обучението там и чува: „Скъсват ни от учене!“ „Идеално! – казах си аз – Кандидатствах, не знам как точно ме приеха, но ме приеха. Бях много по-назад от доста от хората.“ А защо джаз? „Чудех се кой стил да запиша. Но съм Козирог, практичен човек. Чувал съм, че ако можеш да свириш джаз, можеш да свириш всичко.“ Два месеца непрекъснато слушане на джаз са му достатъчни никога повече да не слуша друг тип музика.
За концерта на триото The Social Collers Петър Терзиев подбира стандартите, които го изразяват, малко латино музика и балади. „Песните се обогатяват от импровизационното начало. Всички импровизираме върху мелодиите.“ За Даниеле Феббо е предизвикателство да свири без барабани: „Така обаче повече се слушаме и се допълваме. Колкото сме по-малко, толкова е по-трудно и по-свободно.“ За Димитър Благоев отсъствието на барабани е липса на комфорт: „В такава формация се вижда, че всеки инструмент трябва да умее да подкрепя и елемента на мелодия, и елемента на ритъм, и елемента на хармония.“
Епизод 3 на „+359 JAZZ“ е публикуван на сайта на Пространство за култура Portrait и на неговия YouTube канал:
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и е с медийното партньорство на Jazz FM
