Кралицата на соул музиката Арита Франклин е на челната позиция в нова класация на сп. Rolling Stone за най-добрите певци на всички времена. „Когато пея, протягам ръка към хората с надеждата някой да я поеме.“ – цитира изданието думите, с които тя описва мисията си като изпълнител. И добавя в коментар: „Тази дълбока връзка на съпричастност между артист и слушател е основополагаща в музиката.“ Rolling Stone определя отпразнуването на тази връзка като повод за съставянето на класацията „200 най-велики певци на всички времена“. Изданието специално подчертава, че не подрежда гласовете, а пеенето: „Талантът е впечатляващ, но гениалността е в съвършенството.“
От артистите, които Jazz FM излъчва, на 193-а позиция е аренби вокалистката Бренди, на 187-а – Бони Райт, на 183-а – Соломон Бърк, на 161-ва – Бренда Лий. За нея се отбелязва, че още при дебюта си в звукозаписа на 11-годишна възраст, тя демонстрира вече оформено съчетание от сладост и сила на чувствата. На 160-о място е аржентинката Мерседес Соуса, а на 151-во – Марта Рийвс. Rolling Stone подчертава, че тя се отличава с мощ спрямо най-близко стоящата до нея като стилистика Даяна Рос с нейната група Supremes. Учудващо назад е Барбра Страйсенд – на 147-а позиция. На 144-то място е Дарлийн Лав, за която забележителното е, че е беквокалистка, която често дори не е споменавана сред изпълинтелите в записите, в които пее. Ел ДеБарж, известен със свенливостта си пред публиката и затова рядко пеещ на живо, е на 137-а позиция. На 126-о място намираме Дони Хатауей, който, отбелязва Rolling Stone, дълбоко преживява проблемите в света, но кара слушателите си да се чувстват предпазени от тях чрез музиката му.
123-а е Карън Карпентър от дуото Carpenters, описана като кралица на easy listening музиката. Тромпетистът Чет Бейкър заема 116-о място с пеене като шепот, което не се опитва да прикрие океана от бушуващи чувства под привидно спокойната повърхност. Две позиции по-напред е Криси Хайнд, а на 108-о – бразилският бард с китара Каетано Велосо. Бил Уидърс откриваме под номер 106 с авторитет и искреност в изразяването. Арън Невил е поставен на 104-о място заради човечността в пеенето му, Ленард Коен – на 103-та, Гледис Найт – на 101-во. „Тя не получи дължимото ѝ уважение. Никога не е била наричана „кралица“ на нещо. Нейният изграден в църквата глас, топъл и мъдър, е много по-близък до хората от това, което подобно определение предполага.“ – пише Rolling Stone и я провъзгласява за Кралица на обичането. На последно място в челната стотица е Елтън Джон, на 92-ро място – Анита Бейкър, „бетонирана в пантеона на соул музиката“. 90-а е Гал Коста, 87-а – Даяна Рос с таланта, когато пее, да разговаря със слушателя. Едва 86-и е Краля на поп музиката Майкъл Джексън. Rolling Stone подчертава, че станалите обществено достояние факти от неговия живот правят по-трудно да се наслаждаваме на музиката му, но го определя като несравним в умението му да се потопи в песента, докато сякаш се носи на крилете ѝ.
83-а е Ейми Уайнхаус, за която списанието откроява уникалността на гласа ѝ. Жоао Жилберто е 81-ви – един от тримата архитекти на боса новата – певец и китарист, заедно с композитора Антонио Карлос Жобим и текстописеца Винисиус де Мораес. „Той пее тихо и с лекота, която прави всяка песен да звучи като събиране на приятели.“ – прави сравнение изданието и посочва двете съставки на стила му – поетичност и топлина. 78-ото място е за Дженис Джоплин, превърнала се в легенда само за 52-та месеца, през които твори. Прародителят на фънка Уилсън Пикет е 76-и, 74-а е Пати Лабел, 72-ри – Мъди Уотърс, 65-а – Мини Рипъртън, 62-и – Джордж Майкъл. 58-ото място е отредено за „живеещата, за да разтърсва“ Лейди Гага. „Славата на Браян Уилсън като продуцент и автор на песни засенчва таланта му на вокалист.“ – пише за 57-я в класацията Rolling Stone. Като супер класа определя списанието гласа на 56-я Бари Уайт, като посочва, че както слушателят, така и самият вокалист възприема гласа като самостоятелна личност. Не случайно е определяна като Кралица на рокендрола 55-ата Тина Търнър. „Никога не съм претендирал да имам голям глас. Той ми върши работа и мога да изпея песен. Ако имаш хубава песен, не ти е нужно почти нищо друго.“ – казва 54-ят Уили Нелсън. „Когато я обгърне с гласа си, над песента засиява ореолът на вечната истина.“ – описва умението му да печели доверието на публиката Rolling Stone. На 51-во място то поставя Шаде, а на 50-о – Джони Мичел, за която списанието не пести комплименти, но специално подчертава таланта ѝ на автор на песни: „Като такава тя винаги е била поставяна на пиедестал, особено в последни години от по-младите поколения.“ Джаз албумите на 49-я Род Стюарт специално посочва Rolling Stone като пример как артистът постоянно може да открива нови страни на своето изкуство. Друг вокалист, който работи в съвсем друга област, но в един момент се обръща към джаза, е 47-ата Линда Ронстад. Кралицата на кънтри рок музиката през 2004 г. издаде джаз албума Hummin’ to Myself.
46-ото място е за Мейвис Стейпълс, която винаги съвършено позиционира своя инструмент, вкарва госпъл музиката в поп класациите, а всичко, което изпява, изпълва с опит, топлина, мъдрост и приемане. Като „земен“ определя неземния глас на Ела Фицджералд Rolling Stone и я поставя под номер 45. „Гласовете се променят – това прави възрастта. Но макар стилово Ела Фицджералд да стига до нови дълбини, нейният глас в продължение на десетилетия създава усещане за младост. Какво постижение! Тя е чувствена, знаеща, пъргава. Заслужава си да се чуе всяка фраза, която е изпяла.“ – съветва списанието. Една позиция пред нея е Джеймс Браун с пеене, което е като лексикон на вокалните ефекти, всички събрани в едно и излети в неспирен поток. Големият глас на силните чувства е Теди Пендърграс на 42-о място, пред когото е Ета Джеймс, изразила цялата гама на емоциите с мекия си като масло контраалт. 39-ото място е за Луис Армстронг, чието свободно и изострено чувство за суинг променя смисъла на понятието „ритъм“ в поп музиката. Меденият глас на 38-я Къртис Мейфийлд е с една от най-завладяващите теситури в поп музиката, казва Rolling Stone за живеещия в света на фалцета вокалист. На изданието не му стигат думите да опише висотата на вокалния гений на Ван Морисън на 37-о място. 35-а е способната с глас да разбие звукова стена Дъсти Спрингфийлд. Императрицата на блуса Беси Смит е 33-а. Тя загива на 42-годишна възраст през 1937 година, но надгробен паметник получава едва през 1970 г., закупен от Дженис Джоплин, и на него пише: „Най-великата блус певица на света никога няма да спре да пее.“ Пеенето е изкуство за 31-я Лутър Вандрос, песните на 29-ата Шака Кан са като влакче в лунапарк, 28-ата Махалия Джаксън е емблема на госпела, гласът на 27-ата Доли Партън е кристален като планински въздух. На 26-о място е гениалният Пол Макартни, 25-а – певицата с характер Мерий Джей Блайдж – „преживяла всичко и отказала да се предаде“. Като пътешествие във вечността описва песните на Смоуки Робинсън Rolling Stone и го поставя на 23-о място, пред него класира Адел, а на 21-о място поставя Нина Симон, вкарала в песен всяка молекула жизнен опит.
На 20-а позиция е Марвин Гей, първокласен в изграждането на драматичност. „Контролът над дъха, внимателното изучаване на всеки стих, безспирното търсене на вокално съвършенство – преди всичко останало Франк Синатра бе титан пред микрофона. Малцина певци са успели да предадат дълбочината на емоцията толкова добре, колкото него.“ – отбелязва за 19-я в класацията Rolling Stone. 18-а е Силия Круз, въплъщение на изобилието в живота, 16-ият – Принс, списанието оприличава на хор заради обхвата на таланта му – композитор, певец, мултиинструменталист. „Малцина певци толкова добре, колкото Ал Грийн, могат да създадат илюзята, че са отнесени от песента, която пеят“ – пише Rolling Stone и го поставя на 10-а позиция. 9-и е Отис Рединг – „безграничен и енергичен до степен сцената да затрепери, но в студиото емоционалният му глас се превръща в чудото на овладяната сдържаност.“ На 7-а позиция е Стиви Уондър: „С гласа си той с лекота предава каквото цели – от звезден романс до суров реализъм.“ За 6-я Рей Чарлз списанието отбелязва, че е титан на ритъмендблуса, поп, джаз и кънтри музиката, човекът, създал соула.“
В челната петица на Rolling Stone на 200-та най-велики вокалисти на всички времена са Марая Кери, Били Холидей, Сам Кук, Уитни Хюстън и Арита Франклин. Списанието прави сравнение: „Други легенди на вокалния джаз като Сара Вон и Ела Фицджералд залагат на финеса, а Били Холидей – на емоционалната истина. Тя ще остане в паметта като поетеса на меланхолията.“ Изданието цитира думите на Джони Мичел: „Били Холидей прави така, че да чуеш съдържанието и смисъла на всяка дума, която изпява. Тя ме докосва най-дълбоко.“ За Сам Кук изданието посочва важната му роля в поп музиката, която той завинаги променя – супер звезда на госпъла, дефинира жанра „соул“ като кросоувър изпълнител и новатор. „Малцина се наслаждават толкова много като него на това да са в песента.“ – описва го Rolling Stone. Списанието цитира думите на поставената на второ място в класацията Уитни Хюстън, израснала в обкръжението на Арита Франклин и Робърта Флек, дъщеря на Сиси Хюстън: „Да пропея за мен бе толкова естествено, колкото да проговоря.“
На първо място Rolling Stone поставя Арита Франклин с определението: „Природна стихия. Съвършена. Дар от Бога. Нейното пеене е най-красивият звук, който някога ще чуете от Америка.“ Списанието припомня желанието на първата ѝ звукозаписна компания да я постави в калъпа на поп музиката, но тя не позволява. Пее от госпъл до диско и се превръща в „причината, поради която жените искат да пеят“, както я възвеличава Мери Джей Блайдж в своя текст за Rolling Stone от преди 15 години, когато списанието постави отново Арита Франклин на първо място сред 100-те най-велики певци на всички времена. „Всичко, което изпя, го направи свое. Докато сте живи няма да чуете нищо подобно. Затова и с гласа си тя продължава да променя света. Певица на певиците. Кралица на кралиците. Шапки долу за Лейди Соул!“ – възкликва Rolling Stone.
