Пандемията в лични видео споделяния в нейното начало, пресъздадени в музика в разгара ѝ и представена пред публика чрез изкуството в очертаващия ѝ се край: аудио-визуалният концерт „Рефлектор“ на Димитър Бодуров е осмисляне на изпитание, към преживяното в което ни връща, за да огледаме от дистанция почувстваното и осмисленото, да видим промяната в нас. Светкавично разпространяващият се невидим вирус ни постави пред абсолютно непознато предизвикателство, в което търсихме спасение вътре и вън и се справихме. Но какви са последствията? Какви травми ни нанесе случилото се, каква сила ни даде? Размишляваме, докато гледаме и слушаме споделянията на артистите чрез музика и на обикновени хора като нас чрез техните думи в записани видеа.
Композитор и пианист, чувствителен артист, Димитър Бодуров създава проекта „Рефлектор“ в самото начало на пандемията, за да пренесе на полето на изкуството драматично разтърсилото ни ново в живота. „Когато започнахме работа, все още не бе минала първата вълна. И имаше объркване – какво ще стане.“ – поглежда към началото той в интервю по Jazz FM. Не смеехме да се надяваме, че всичко бързо ще свърши, но се надявахме да се спасим. „Вълни от разнородна медийна информация, неяснота относно произхода и същността на вируса, задължителна карантина причиниха объркване, стрес и страх у хората. Пандемията ни раздели и отдалечи един от друг, както никога досега. Всеки от нас неминуемо премина през различни, понякога доста крайни чувства и мисли, свързани със загуба на работа, перспектива или дори живот на свой близък.“ – посочва в анонса към проекта Димитър Бодуров.
Това разклащане на основите го провокира като артист да чуе гласа на хората и да го положи върху музиката в резонанс и в път към душевно изцеление. Когато той ни предложи да запишем кратки видеа за преживяваното, някои откликнаха, а запазилите мълчание в публичното пространство изговориха темата пред себе си – какво беше в началото, как то натрупа страх у нас, как приехме ограниченията на първия локдаун, каква бе преценката ни в противопоставянето на наука срещу конспиративни теории, как ни засегна случващото се, какви стратегии формулирахме.
„Първата ми реакция бе страх – от неизвестното, колко дълго ще продължи пандемията.“ „Живея в постоянен страх, че няма да видя моето семейство.“ „След като се установи, че това е страшно, изпаднах в паника.“ Това е болката, споделена във видеа за проекта „Рефлектор“. „Беше объркващо.“ „Едва ли не световна война.“ „Това е началото на края – това си го мислех.“ „Началото на края на начина, по който живеехме досега.“ Думите описват необозримите мащаби на промяната. „Мислех си, че няма да стигне до нас.“ „Живеехме в илюзорно спокойствие.“ Опитваме се да намерим невъзможно убежище. „Ние сме скачени съдове, няма къде да избягам.“ – и зазвучава гласът на Нейко Бодуров, който свири на тромпет, флюгелхорн и пиколо. И оставаш безмълвен, защото тези чужди думи са твоите изговорени на глас страхове. И осъзнаваш, че другите хора не са толкова „други“, а преди всичко „хора“. В пандемията предефинирахме човешкото.
Изговорили страхове, съмнения и надежди на глас, чрез „Рефлектор“ сме направили следващата крачка. Премиерата на проекта бе миналия август на фестивала „Варненско лято“. Споделяме със света, чуваме своя глас чрез гласа на другите – сравняваме, съпоставяме, изникват спомени, съзнанието извиква преживявания. „В самото начало най-много ме заинтересуваха поляризираните мнения и емоционалните преживявания. Реших да направя нещо като опера. За целта подготвих анкета с 5 – 6 въпроса и поканих хората да им отговорят във видеозаписи. Всички събрани видеа аранжирах в наратив, който превърнах в либрето на концерта. Историите, които хората споделиха, имат няколко плана. На първи план е емоционалното преживяване – страха, объркването, неизвестността. Но това бе и ново преживяване – някои си останаха вкъщи, което бе много добре за тях. На втори план течеше конфликтът конспирации – наука, който в България бе доста изострен.“ – разказва Димитър Бодуров. Този сблъсък избуя в среда на недоверие, съмнения, страхове и разкъсани социални връзки. „Има и друга причина – стана ясно коя е тя тази година на 24 февруари.“ – намира музикантът продължението на случилото се в поредно изпитание – войната в Украйна. „Дойде момент, в който критиките към действията на правителството се пренесоха в критики в световен мащаб. Всички тези мнения описаха една картина като саундтрак на нашето време.“ – каза за заснетите видеа Димитър Бодуров.
Накрая стигаме до катарзис. „На трети план имаме ангел, чиято роля изпълнява Илина Михайлова. Той наблюдава целия този цирк и в един момент изпява арията на пречистването. Завършваме с позитивен край, това бе моята лична нагласа в началото на пандемията, въпреки цялата неизвестност. Ако следваме рационално мислене, трябва да има край.“ – времето потвърждава правотата на твореца. И в този край трябва да вземем положителното от всичко преживяно. Това „Рефлектор“ напомня сега с представяне в Пловдив снощи и днес в „Топлоцентрала“ в София от 19:30 ч.
Премиерата на „Рефлектор“ във Варна бе със струнен оркестър с диригент Светослав Борисов. При сегашното изпълнение на проекта имаме струнен оркестър от Опера Пловдив с диригент Страцимир Павлов. В екипа на спектакъла са още: саунддизайн – Иван Шопов, обработка на видеата – Лора Шопова, а в новата версия на проекта част от работата поема Петко Танчев, графичен дизайн – Андрей Катански. Изпълнителен продуцент е фондация „СИДЕЯ“.
„Пандемията доведе до разделение, противопоставяне, не само на лично, но и на обществено ниво. Случилото се ни зададе въпроси за начина, по който живеем и искаме да живеем, зададоха се въпроси за опазването на околната среда. В момента, в който всичко свърши, хората забравиха всичко това.“ – констатира Димитър Бодуров. Когато ограниченията паднат, избухваш във всичко, от което си бил лишен, и дори би могъл да стигнеш до безразсъдство, тъй като дълго време се е налагало да бъдеш сдържан от отговорността. Така сега сме в следващ критичен момент – по-умни да излезем от ситуацията, в която бяхме. Какво остава като най-важното – страховете, съмненията и скритата агресия или загрижеността за себе си, за другите и за света? „Рефлектор“ насочва към второто – да бъдем по-съпричастни. „Именно да бъдем съпричастни. Случилото се бе шокиращо. При криза животинските инстинкти в човека се задействат и това раздалечава хората. Посланието бе, че заедно трябва да се справим с това.“ – казва за проекта Димитър Бодуров. „Това е много емоционален разказ за всички нас с позитивен край.“ – заключава той. Затваряме една страница, която трябва да сме прочели с разбиране.
Спектакълът е реализиран със съдействието на Национален фонд „Култура“, Министерство на културата и фонд „Култура“ на Община Варна.
