На 2 ноември големият български художник проф. Иван Газдов навърши 80 г. и няколко дни по-късно по случай своята годишнина той откри мащабната изложба Global Graphics в галерия „Академия“ с адрес ул. „Шипка“ 1. В експозицията, която ни среща с непреходното му творчество, са показани негови графикатури и авторски плакати, а гост-художник е проф. д-р Николай Младенов. Кураторската работа е поверена на Ивана Мурджева. Събитието продължава до 24 ноември и е венецът на честванията по повод личния празник на проф. Газдов.
Празненствата започнаха още в началото на годината с изложбата „Добра вибрация“, продължиха с плакати върху подвижна колона в НХА, а сега публиката има възможност да се наслади на Global Graphics. Именно тази изложба беше повод за срещата ни с художника в ефира на Jazz FM. Цялото интервю на Таня Иванова с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу ви предлагаме отговорите на проф Газдов на четири въпроса, зададени от водещата на предаването „Следобедни импровизации“. Тези въпроси са част от един любопитен проект, който е в процес на реализиране. За неговото осъществяване легендарният художник кани 20 свои приятели с молбата всеки един от тях да му зададе по 4 въпроса по случай 80-та му годишнината. Очакваме отговорите на професора и във визуален вид така, както са замислени първоначално.
Кое е това важно нещо за художника, което е тишината за музиканта?
Според мен улавянето на творческия импулс и продължителността му по време на процеса на работа, улавянето на онази невидима идея или как да го наречем - отнякъде идваща сила, която се задейства по време на творчеството. Това мисля, че е много важно нещо.
Другият въпрос е свързан с Вашите автопортрети. Ако приемем, че портретът е отражение на даден етап, момент или погледнем на него като на някакъв вид огледало, какво виждате във вашите автопортрети сега, когато ги погледнете?
Направих две изяви с автопортрети през годините, но искам да кажа, че те са огледала на момента, те са моментно показване на външността на човека, която е възможно да пресъздаде нещо от неговите настроения и общо взето са сатирични, хумористични и са изпълнени с различни техники. Много е важно в графиката, че техниката води към някаква дълбочина на работата. Съответно аз съм имал удоволствието да опитам всички техники, като съм започвал от офорт, акватинта, суха игла и т.н. Имам една серия от сто офорта, които не са показвани досега изцяло, може би отчасти само.
Следващият въпрос се отнася до Вашите графикатури, които са емблема за Вас. Те са много витални, пълни с чувство за хумор и радост от живота. В този смисъл кои са най-големите житейски удоволствия на Иван Газдов?
Чудесен въпрос, но мога да кажа, че отговорът е много различен всеки път. По друго време бих дал различен отговор, но общо взето една моя вътрешна статистика ме кара да мисля, че съм бил щастлив и радостен изцяло само два дни през моя живот. Единият от тези дни е бил в ателието ми в село Медвен, когато съм гледал отвисоко. Там има една странна конструкция с два кревата един върху друг. От горния се гледа като от балкон надолу и когато завърша една работа дълбоко през нощта при пълна тишина, я поставям долу на земята и се качвам горе, за да гледам. Това чувство, което съм изпитал веднъж или два пъти, може би, е нещо фантастично. Всички клетки на организма пеят някаква ода или как да го кажа с думи? Някакво неземно щастие, великолепно!
Някои художници казват, че великото изкуство е това, за което не можеш да спреш да мислиш, изкуство, което остава у теб като спомен и след това се превръща в памет. Кое изкуство вие бихте определили като велико?
Музиката естествено. Бих казал, че това е най-голямото изкуство, а за мен лично джазът, но не защото се намирам в радио Jazz FM.
Проф. Иван Газдов със Светослав Николов и Таня Иванова в студиото на Jazz FM
