Филмът „Георги и пеперудите“ преди 20 години стана събитие още със появата си и вече е част от българската кинокласика. Дигитализиран от филмовата лента, в реставрирана версия той ще бъде показан за първи път днес от 18:30 ч. в кино „Люмиер“ на фестивала „Киномания“. След това филмът ще бъде достъпен онлайн на Neterra.tv във вече активната колекция „Филмотека АГИТПРОП“ с всички над 30 филма на продуцентската компания, които могат да бъдат публикувани в интернет.
Филм на надеждата и за проявленията на човешкото в обич и съпричастност, в „Георги и пеперудите“ психиатърът д-р Георги Лулчев, директор на „Дом за възрастни с умствена изостаналост“ в софийското село Подгумер, неуморно търси най-добрия начин да се погрижи за хората, за които е отговорен. Той непрекъснато измисля нови средства да помогне и неизменно се изправя пред непреодолимо препятствие. Но това не го спира да опитва. И в този път се среща с хора, постигнали успех в привидно обречени начинания, благодарение на гениални решения. Това лекува пациентите, а филмът – зрителите.
Историята на създаването на това произведение и перспективите, които отваря, пряко се съотнасят към неговия сюжет. Разказът за този съвременен Дон Кихот е първият успех в начинание, което вече 20 години допринася за развитието на културната среда. „Георги и пеперудите“ е първият голям филм за продуцента Мартичка Божилова и за операторите Борис Мисирков и Георги Богданов, основали заедно компанията „АГИТПРОП“, а също и за режисьора Андрей Паунов, от когото идва идеята за сюжета. „Д-р Лулчев бе семеен познат на родителите му. Андрей учеше кино в САЩ. Като се върна, тази история сама излезе пред очите му и той я привидя като филм. Започна да ходи в дома, да прави проучвания, да си избира теми и герои.“ – разказа Мартичка Божилова пред Jazz FM.
По това време няма пари за кино. Но това не спира ентусиастите, вярващи в смисъла на това, което правят. Кинотворците, също като своите герои, са последователни и успяват – намират малки суми от много компании в САЩ и Европа. „Те ни казаха: за първи път виждаме филм от Източна Европа, който не е само мъка, а в него има и надежда, чувство за хумор, топлота в разказа.“ – обясни причината за отзивчивостта на спонсорите Мартичка Божилова.
„Георги и пеперудите“ предопределя бъдещето на „АГИТПРОП“. „След това с Андрей направихме още три филма, започнахме да работим в тази посока и с други режисьори. Изградихме свой стил, в който реалността се преплита с фикционален начин на разказване. Често са ни питали кой е този актьор, а това е реален човек, за когото е разказано по дълбок начин, с изключителна близост и голяма любов.“ Продуцентската компания създава десетки филми, които разказват с истории от живота за това какво ни дефинира като човешки същества. „Оформи се едно поколение, което направи документалното ни кино да е на световно ниво. Филмите ни в България се приеха много добре, създадоха солидна фен група, пропътуваха света.“
И продължават да са пред публиката. „Георги и пеперудите“ осем години е на екран във време, когато има глад за филми, даващи храна за размисъл и променящи живота. Както виждаме на сайта на „АГИТПРОП“, друг техен филм – „От „Кремона“ до Кремона“, само преди няколко седмици бе показан в Хелзинки. Разказ за човека в големия свят, той проследява живота на млади лютиери, които учат тази специалност в училище и намират своята реализация по пътя на мечтите си. „Разбира се, не на всички им се получава. Филмът е сърцераздирателен от гледна точка на това как българските млади хора правят своите избори и каква е съдбата на един младеж в България.“ И както той показва, всеки избор е правилен, защото е наш автентичен. Тези избори ни изразяват, с тях живеем и се променяме, с тях продължаваме напред.
С времето филмите на „АГИТПРОП“ не губят своята стойност, продължават да бъдат търсени по света, чужди телевизии ги откупуват за излъчвания, разказва Мартичка Божилова. С новото си копие „Георги и пеперудите“ ще отпразнува своята 20-а годишнина с прожекции по целия свят. Проектът по дигитализация, реставрация и създаването на онлайн колекцията на „АГИТПРОП“ е финансиран от Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
