Природа и технологии се срещат в „Ефектът Галатея“ на Балет „Арабеск“
Снимка: Балет „Арабеск“

Природа и технологии се срещат в „Ефектът Галатея“ на Балет „Арабеск“

Спектакълът е с хореография на Боряна Сечанова и музика на Петър Дундаков

С усещане за тайнство, което предстои да бъде разкрито, слушаме пиесата Dream на Петър Дундаков, отправна точка към създаването на спектакъла „Ефектът Галатея“ на Балет „Арабеск“. Магично и вълшебно е, музиката предразполага към бленуване и съзерцание. „Ефектът „Галатея“ е спектакъл за творчеството и сътворението. То е преди всичко въображение и блян, а след това може да се материализира.“ – казва в студиото ни хореографът Боряна Сечанова.

Снимка: Балет „Арабеск“

Двамата с композитора Петър Дундаков работят за трети път заедно по женски образи, свързани с традицията, след „Колекция Кармен“ и „Пандора“. И ако в първия спектакъл музиката е записана от Симфоничния оркестър на БНР, а във втория – от „Софийски солисти“ и присъстват електронни ефекти, то тук съотношението между елементите от предходния спектакъл е обърнато. „Почти цялата музика е с поглед към електронната традиция от края на миналия век и началото на този. Смесването с актустичните инструменти е провокация към възможна действителност, в която се сблъскват дигиталното и аналоговото. Това като композитор ме върна към размисъл за възможностите на електронната музика и сблъсъка й с акустичната. Той носи напрежение, но в съвремието става все по-близко до слуха ни, това съчетаване вече не е ни дразни.“ – коментира Петър Дундаков. Пресечната точка той нарича „технология срещу природа“ и посочва, че в нея става изграждането на нова природа. „Вероятно бъдещето няма да е нито едното, нито другото, а хибрид.“ – отбелязва Петър Дундаков.

Снимка: Балет „Арабеск“

Така пиесата Creation е среща на дигиталната инструментация и електронно създадения звук с акустичната импровизация. Тогава се разкриват възможностите, които въображението ни дава в срещата със съвременния дигитален свят, посочва Петър Дундаков: „Навремето дигиталното бе нещо, което или ни привличаше, или го отричахме, а сега е нещо, с което трябва да живеем.“

Снимка: Балет „Арабеск“

Боряна Сечанова също коментира трансформацията: „Ако преди две години, когато се зароди идеята за „Ефектът Галатея“, някой ми бе казал, че така ще се обърне спектакълът към финала, може би нямаше да съм съвсем уверена. Имах отрицателно отношение към образите, които създаваме по дигитален път. Но ето, след две години, през част от които единствената ни възможност за общуване бе по дигитален път, не само се примирих, но си измених светоусещането. Когато говорим, че всякакъв вид интелигентни устройства и машини биха могли да ни завладеят и как ние трябва да се борим с тях, вече не съм толкова убедена в това, особено когато става въпрос за създаване на изкуство или нещо, което ни допълва. Нашата „Галатея“ е хибрид между хуманоид и статуя.“

Снимка: Балет „Арабеск“

От тук спектакълът прави следващата крачка. Ефектът Галатея като термин в психологията означава „самоусъвършенстване“. „Ако имаме посоката, че интелигентните устройства се самоусъвършенстват, то как те влияят върху нас?“ – зададе въпрос Боряна Сечанова. „Дори дигиталното е функция на въображението ни, то е създадено от нас. Естествено, въображението ни създава този образ на нещо, което изпускаме от контрол в един момент и едва ли не то ни изяжда. Но това е в нагона ни към трагедия. Естествено, че трябва да сме мъдри в това, което правим. В крайна сметка, електронното е екстраполация на човешкото и е възможност, макар да го виждаме като нещо различно от нас, да сътворим образи, създадени от нашето въображение, от нашата сила на разума, от науката, която ни развива. Това е важно да се опитаме да го интегрираме към опита си.“ – очертава задачата пред нас Петър Дундаков.

Снимка: Балет „Арабеск“

Той обяснява, че аналоговото поколение виждаме разликата, за тези след нас това е нещо органично и трябва да се опитат да му създадат романтична, близка до човека представа, да го направят част от нас. Това предизвикателствно той описа като свое вдъхновение за спектакъла. „Той е красив и въпреки всичко романтичен.“ – завърши Боряна Сечанова.

Снимка: Балет „Арабеск“

Сценографията на „Ефектът Галатея“ е на Венелин Шурелов, а костюмите – на Адрияна Найденова. В главните роли са Стефан Вучов, Виктория Петрова и Даниела Иванова. Премиерите са на 17 и 23 февруари от 19 ч. на сцената на Националния музикален театър.

Снимка: Светослав Николов

След премиерата: „Ефектът Галатея“ ни приканва да се открием като създания на любовта и създатели на красота

Човекът и технологиите. Създадени по образ и подобие на Бог, хората създаваме по свой образ и подобие. Какво влагаме в технологиите, които създаваме? Кои наши черти са в тях? Спектакълът насочва отговора на този въпрос в положителна перспектива, като решението минава през романтиката. Свикнали сме да не гледаме с очакващ добро поглед към бъдещето, така че спектакълът най-малкото обогатява перспективата ни с оптимистични нотки. И прави и още нещо – по изящен начин ни припомня отговорността на твореца. Една малка грешка днес може скоро да се превърне в огромен трудно решим проблем. Спектакълът призовава да сме внимателни и да имаме точна преценка. Той ни подканя да се открием като създания на любовта, създатели на красота. Това е ефектът Галатея на самоусъвършенстването. Хореография, музика, сценография и костюми действат в синергия с постоянни развития в повече от един план, непрекъснато свързвайки всяко действие с неговия резултат. Финалният резултат е трогната от нежно докосване публика, благодарна за добротата и уверена, че има всички шансове утрешният ден да е с повече светлина.

Снимка: Светослав Николов

Ключови думи: