Своя съвместна песен Невен Петрова и Александър Куманов подариха на слушателите ни за Празника на влюбените. До месеци тя ще бъде записана и издадена в първия албум на проекта им Retro Blue. „Виното и любовта са много тясно свързани във веселието, в жизнерадостното възпиремане на света и във възраждането на природата и взаимоотношенията. Зимата е винаги прибран, интимен сезон. А зарязването на лозите и размяната на подаръци между любимите хора е предвестник на пролетта.“ – започваме разговора за днешния празник с думите на Александър Куманов. „Ако не си безкрайно влюбен в живота, всички останали любови не са любов. Любовта към живота е любов към теб самия, към осъществяването на всеки един контакт със съзнание и сърце, отворени към хубавите знаци на съдбата, към любовта, която другите хора искат да ти покажат. Не може да не обичаш живота, защото любовта е живот.“ – добавя Невен Петрова.
За нея музиката е един от най-прекрасните изразители на това чувство: „Звукът е пълен с нюанси, с емоции в най-различни форми и количества. И винаги има вълнение. Има песни, които винаги ме разплакват, когато ги изпълнявам. Вълнувам се страшно много всеки път, независимо колко пъти в живота си ще ги изпея.“ Тази искреност в споделянето чрез музика откроява и Александър Куманов: „Емоцията винаги се усеща в пеенето, когато е действително съпреживян текстът. Проверих 50 от най-популярните песни – темата в тях е винаги за любовта във всичките ѝ фази – носталгия, меланхолия, спомен, отдаденост, уникалност на изживяването, въодушевление. Особено когато свирим в дует, гледаме да изразим максимално адекватно емоционалното състояние, което песента носи. Затова години наред изразяваме едно и също емоционално състояние – китарата усилва това, което Невен пее.“
Двамата първо изпълниха на живо в студиото ни песента Inútil Paisagem (If You Never Come), която е за неосъществената любов. „Това не трябва да отчайва хората, а да ги зарежда с още повече хубава енергия и емоция, защото самото чувство е изключително важно. Не е задължително всичко да е осъществено в живота. Но какво е животът, ако не сме изпитали чувството? Никога няма да сме богати душевно и емоционално. Да, може любовта никога да не се осъществи, любимият човек да не дойде. Но той съществува вече в нас, той е олицетворение на това, което сме ние. Така се получават най-хубавите връзки, когато намираш себе си в другия.“ – думите на Невен Петрова във всеки един момент са добър съветник. Александър Куманов отбелязва, че живеем любовта, но е малко вероятно да сме постоянно в любовна зашеметеност: „Любовта има своите амплитуди. Когато една връзка продължава по-дълго време, тя е подложена не просто на изпитание, а на пулса на живота. Един ден казваш или правиш нещо без да го искаш, друг път се налага, понякога другият те провокира с нещо, което не е в синхрон с твоите разбирания. Кърт Розенуинкъл има албум Heart Core. Обичаш ли някого, въпреки перипетиите и преживените катарзиси, сривове и разочарования, ядрото си стои. Затова, когато си истински влюбен в някого, по всяка вероятност това остава за цял живот, независимо от различията и разминаванията.“
Така винаги има къде да се завърнем. Срещаме трудности и предизвикателства, любовта понякога отстъпва на страха, на гнева. А трябва да останем водени от нея. Невен Петрова споделя убеждение от жизнен опит: „Любовта е много смислена дейност, защото всеки ден я подхранваме с най-различни състояния. Но не разчитаме само на чувствата. Когато осъзнаем тези емоции, това е пристрастяване; когато осъзнаеш колко неделима част от теб е любовта, няма как да я изгубиш. Ние сме създадени с вселенска любов, всеки един от нас е плод на любовта между двама души. Тя е в гените ни, това са гените ни. Това е последното нещо, което остава дори след надеждата – необятна любов.“ Александър Куманов добавя своя житейски извод: „Колкото повече хора обичаш, толкова си по-добър, щастлив и пълноценен, толкова повече имаш за кого да мислиш, да се грижиш, да изпитваш желанието да си близко до него и да общуваш.“
Винаги се обръщаме към любовта – това казва песента им Just the Same Way, втората, която двамата изпълняват на живо в студиото ни. Музиката е на Александър Куманов, текстът – на Невен Петрова. „Всеки може да намери себе си в нея.“ – цени я вокалистката. Песента идва с усещането за това как любовта преодолява всичко, включително разстоянията във времето и пространството, тя е измерение, в което сме в своето естествено състояние. Предстои Just the Same Way да бъде записана в албум на проекта им Retro Blue. Той ще излезе през тази година и ще бъде реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“. В него ще участват Христо Минчев – контрабас, Любомир Толумбаджиев – цигулка, Сандо Сандов – акордеон. „Ще има джаз стандарти в аранжименти за този състав, както и авторски композиции, включително на български, а може би ще се престраша да изпея песен на френски.“ – споделя Невен Петрова. Александър Куманов добавя още един детайл – в албума ще влезе песента, която той пише през 2020 г. за филма за Атанас Буров „Останалото е пепел“.
Следващият проект на дуото е свързан с отдавнашна идея за щрайх трио – цигулка, виола и виолончело с Виктор Трайков – цигулка и Иво Данаилов – виолончело, който в студиото ще свири и партията на виолата. На живо музиката ще бъде представяна с цигулка, виолончело, контрабас, китара и глас. Проектът е озаглавен Blu Nea Jazz Strings и ще е с камерно джаз звучене, като щрайхът ще има по-различна функция от „лежерното, легатирано акомпаниране“, както се изразява Александър Куманов и описва акомпанимента: „Струнните ще имат по-натоварена солистична и ритмическа функция.“ „Те ще са много дейни участници.“ – продължава Невен. В този контекст тя споменава бележка, която понякога хора от публиката ѝ отправят – че като пее, леко ги загърбва. „Това вдъхновение, което получавам от музикантите, енергията и разговорът, които се завихрят, правят изпълненията много истински и неповторими. Затова държа всеки един от тях да е с много водеща роля и много показван, много видим и чуваем за останалите.“
