Учениците от Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София усъвършенстват своите умения в срещи с нидерландски връстници от „Кодартс“ лицей в Ротердам. Обмяната на опит и знание се случва по проекта „Обединени от музиката“. През май тук гостуват учениците от Нидерландия и изнасят три концерта – един с класическа музика в залата на НМУ и два – на Брас бенда на НМУ и Fusion Band от „Кодартс“ в Чавдар и Челопеч. Миналата седмица нашите млади таланти гостуваха в Ротердам. „Идеята на проекта и в двете страни бе децата да придобият нови знания, да се запознаят с нови хора, да общуват помежду си, да излязат от зоната си на комфорт и да се сдобият с нови впечатления не само от музикалното обучение в чужбина, но и от начина на живот, на мислене и на свирене на децата в Нидерландия.“ – посочи директорът на НМУ „Любомир Пипков“ Столина Добрева. Проектът „Обединени от музиката“ (United by music) се реализира с финансовата подкрепа на програма „Мобилност и развитие“ на Национален фонд „Култура“.
Ръководителят на Брас бенда Велислав Стоянов добавя: „Със сигурност образованието в Музикалното училище е богатство. Това наистина е място, на което човек да натрупа знания и да се изгради не само по класическия начин. С по-широкия мироглед на ръководството имаме възможност да предоставяме на децата и нови различни предмети, с които да разширяваме кръгозора им – един от основните прийоми, използвани в „Кодарптс“. Там видях, че това работи.“
Учениците се завръщат в България, натрупали много впечатления. Михаил Русков посочва: „Много са сплотени, като семейство са. Като влезеш в сградата, хората те посрещат топло и са отворени към комуникация с теб, очевидно искат да обменят знания и информация. Доста съм щастлив от тази среща – научих много неща за себе си, за колегите. Надявам се тези взаимодействия да продължат – съвсем по друг начин започваме да гледаме на нещата.“ На въпроса към каква промяна ги насочи този обчен, Макс Стоянов отгаваря: „От всички срещи с преподавателите ми хареса как те карат да се отпуснеш. Не те оставят на един стол и да мълчиш, включват те навсякъде. Така те карат да работиш с тях.“ Незабравими за Павел Петков остават приятелствата: „Те ще продължат. Разменихме си контактите в социалните мрежи. Надявам се да продължим да комуникираме. Самият Брас бенд много се сплотихме, откакто се върнахме, сме доста по-обединени. И това ще се отрази в свиренето.“
Именно на тази сплотеност много държи ръководителят на състава Велислав Стоянов. Тя започва още от специалните концерти, на които бяха събрани нужните средства за осъществяването на проекта. След това имаше такива концерти с кауза за закупуване на инструменти и на сценични облекла. Михаил Русков откроява: „Да можеш да свириш в ансамбъл с други хора е едно от нещата, които ти вменяват най-голяма отговорност. Трябва повече да слушаш другите, отколкото себе си, да се нагодиш към различните жанрове и стилове. Получава се магия, която никъде другаде я няма. Неповторимо е, когато всички в ансамбъла се стремят да направят това, което се изисква от тях, и всеки да вкара частица от себе си. За начина, по който се изразяваш и комуникираш с другите, голяма роля играе характерът ти, но ансамбълът е прекрасно нещо – няма да има ансамбъл ако всеки мисли за себе си.“ За Павел Петков е важно, че с брас бенда излизат от рамките на класическата музика. „Учим се да импровизираме, с Брас бенда влизаме в друга реалност, свирим по-различен материал, учим се на различни неща, начинът по който разбираме съседа – това е страшно важно.“ Сплотени те израстват, отбелязва и Макс Стоянов: „Брас бендът трябва да сме като отбор. В Нидерландия ни показаха, че трябва всеки да мисли за хората около него.“
Докато са в Ротердам българските ученици участват в работилници и майсторски класове – пеят гостъл, канят ги да музицират и да създадат произведение, в час по сценична подготовка усвояват умения за отпускане, за отваряне на възприятията и на фантазията, за всичко, което ще им донесе сцената. „Тромпетистът Ян ван Дойкерен успя да накара всички да импровизират, успя да извлече всичко от тях. Голяма част от спойката е, че вечерите сме заедно. Всичко, което се случваше, водеше до там, че колкото си по-артистичен, смел и авантюристичен, толкова по-силно вярваш, че всичко, което правиш с инструмента, си ти в музиката. Това бе ново за тях. Изискваше се смелост, отне време да се отпуснат. Но това се случи още вечерта на първия ден и децата от този момент бяха настроени да взимат и да дават.“ – описа учебната и творческа атмосфера Велислав Стоянов. Концертът е в предпоследната вечер с публиката в центъра. Всеки от трите оркестъра свири по две пиеси, а три композиции поднасят заедно. Каква нова нагласа създава това? Велислав Стоянов разказва: „Госпъл пеенето ги кара да изкарат това, което са учили. Чисто преподавателски имаше грешки, но като всичко, пълно с правилното отношение – да дадат най-доброто от себе си е страхотно. Това е частта от преподаването, към която всички трябва да се стремим. Нямаше нужда да правим анализ, защото виждах, че децата го преживяват.“
Столина Добрева заключава: „Обучението в класната стая е основата, но от там нататък се стремим да даваме на децата възможност за изява, защото това е еманацията на целия учебен процес. В учене чрез творчество целта ни е да даваме възможност на солисти, на камерни състави и на големите формации да се изявяват.“
