Брилянтният сръбски пианист и композитор Васил Хаджиманов, добре познат на българската публика, гостува отново за концерт у нас, този път за участие в програмата на пролетното издание на SoFest. Хаджиманов ще се представи на 10 май на сцената на City Stage със своя известен бенд, който има почти 30-годишна история и в който през десетилетията свирят великолепни музиканти. В актуалния състав на групата са Рашко Обрадович (саксофон), Мирослав Товряц (бас), Виктор Филиповски (барабани) и Ратко Даутовски (перкусии). Ще имаме удоволствието да ги чуем както с музика от новия им албум Keyf, така и с пиеси, които ще намерят място в предстоящия проект на VH Band. „Може да чуете всичко в нашите изпълнения, но, разбира се, балканската музика е много важна за звученето ни, тя има силно присъствие.“ – казва Васил Хаджиманов в интервю за Jazz FM. Целия разговор на Таня Иванова с пианиста може да чуете чрез плейъра или да го прочетете по-долу.
Идвате в България, за да вземете участие в събитие, наречено SoFest. Вашият колега и приятел Теодосий Спасов също ще участва във фестивала. Как и кога се срещнахте с Теодосий и как бихте описали работата си с него?
Срещнах Теодосий Спасов… Дори не мога да си спомня точно кога, беше много отдавна. Вероятно преди повече от 20 години. Първо свирихме заедно с Тони Китановски – известния македонски китарист и композитор. Още от първата ни съвместна изява преживяването беше специално. Разбира се, аз знаех кой е великият Теодосий Спасов, харесвах неговото свирене, музиката му и когато най-сетне имах шанс да работя с него, това беше нещо много различно и красиво като усещане. Оттогава много пъти сме свирили заедно. Част сме от проекта Bace Quartet на Александър Петров – македонския перкусионист, и Башар Калиф – ливанския перкусионист. Чудесен квартет. После Теодосий ме покани в Western Balkans Band с музиканти от Балканите, свирили сме много пъти и в трио с Влатко Стефановски и т.н Не мога точно да си спомня колко концерти сме имали заедно, но всеки път е било наистина невероятно. Обичам да свиря с Теодосий, той е единствен по рода си.
Идвате в България с вашата невероятна група, която има дългогодишна история. Какво я поддържа жива и толкова вълнуваща?
През повечето време отговорът на този въпрос какво държи групата жива сме съпругата ми и самият аз. Ние я движим от почти 30 години. И заради нашето постоянство, заради това, че ни е грижа, дори когато се сменя съставът, групата продължава да съществува. Последните музиканти, които се присъединиха към формацията, също са невероятни. Всички музиканти, които досега са били част от VH Band, са били блестящи, но най-новите попълнения са наистина нещо специално. Това са Мирослав Товряц на бас, Рашко Обрадович на саксофон, Виктор Филиповски на барабани и Ратко Даутовски на перкусии. Скоро ще запишем деветия си албум. Свирим заедно през последните две години и половина и наистина е много хубаво.
Ще чуем ли най-новата ви музика тук в София?
Да, разбира се. Записахме албум преди две години, който се нарича Keyf и го представяме на Балканите и в Европа през последните две години. Ще изпълним някои композиции от него, но ще има и пиеси, които ще намерят място в следващия ни проект. Ще има и някои по-стари наши произведения, които може да свирим винаги и навсякъде - това е музика, която е устояла на времето. Имаме от всичко в програмата плюс музика от предстоящия ни албум, която българската публика ще чуе за първи път.
Много добре знаем, че на Балканите имаме богата музикална традиция. Как намерихте собствения си почерк и как бихте описали звученето си?
Не е лесно да говоря за себе си по този начин, но това, което ме интересува, са различните жанрове в музиката или казано по друг начин – музиката като цяло. Учех джаз в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън и живях 5 години в САЩ. В Ню Йорк свирих с някои от най-добрите млади музиканти там. Джазът е моя любов, моя страст, но не и в традиционния смисъл на думата. Обичам да комбинирам джаз с балкански влияния, с електроника, фънк, с африканска музика, с всичко, което ме вдъхновява в момента, в който създавам дадена композиция. Всичко е в свиренето, както обичаме да казваме, без ограничения, а жанрът, който изпълняваме, се нарича фюжън и тази дума казва всичко – фюжън от различни жанрове и влияния. Може да чуете всичко това в нашата музика, но, разбира се, балканската музика е много важна за звученето ни, тя има силно присъствие. Местната музика, идваща от различни краища на Балканите, ме вдъхновява през цялото време. Вдъхновявам се от регионите, от които е моето семейство – Македония, Сърбия, Хърватска, Босна, защото аз съм от бивша Югославия. Вдъхновяват ме и места, където нямам корени, като България, Турция, Унгария. Балканите са специално място, те са пресечна точка на много култури и влияния и затова тук е толкова красиво и вдъхновяващо.
Напълно съм съгласна с вас. В репертоара ви има една много красива песен, наречена Perdao от албума Zivota mi. Много я харесвам, една от любимите ми композции. Каква е нейната история?
В такъв случай ще я изсвирим на концерта ни в София за вас.
Чудесно, благодаря ви!
Perdao от португалски означава „прошка“, „съжалявам“ или нещо подобно. Това е начин да простиш на някого или да поискаш прошка. Това е обяснението на заглавието. Песента има различни влияния, включително бразилски, латиноамерикански. В оригиналния звукозапис пеят майка ми и леля ми. Леля ми навремето беше сред най-популярните певци в Югославия заедно с баща ми. Тя продължава да бъде активна. Идеята беше двете да бъдат специални гости в песента. Оригиналът е с гласовете на леля ми и майка ми.
В края на нашия разговор, бихте ли коментирали настоящата политическа ситуация в Сърбия и това пробуждане, което наблюдаваме при студентите?
Ако трябва да бъдем честни, беше въпрос на време. От много, много години нещата в Сърбия не вървят добре. И това беше върхът на айсберга тази ужасна трагедия, която се случи в Нови Сад, при която умряха 16 невинни души заради корумпираното правителство и цялата система, която е напълно продънена. По някакъв начин ние си мислехме, казвам „ние“, имайки предвид моето поколение - аз съм на 51 г., та ние мислехме, че децата не се интересуват от политика. Винаги сме си мислили, че възприемат политиката като нещо странно, като нещо от друго измерение или като друга планета, но политиката е част от ежедневието ни. Това е животът ни. Неочаквано тези млади хора се събудиха. От 5 месеца вече те протестират заедно с другите граждани и тези, които са отговорни за осъществяването на протеста, са изцяло против насилието и искат нещо много просто – да се спази закона и да се накажат тези, които са отговорни за ужасяващия инцидент. Това всъщност не е точно инцидент, а резултат от корупцията. Заставам твърдо зад студентите, помагам с каквото мога. Зад тях са и всички граждани в Сърбия, които са съхранили морала и чувството си за етика. От друга страна, тук има ужасни хора, които не искат да се променят, не искат да поемат отговорност и да обяснят какво се случва. Това, разбира се, не е изолиран случай. Това е само едно от нещата, което се случи заради корупция и безхаберие. Не знам какво ще стане по-нататък. Последната новина е, че студентите отиват към Страсбург със своите велосипеди. Те поддържат отношения със сърби, живеещи в цяла Европа и се срещат с тях, когато са във Виена, Мюнхен, Щутгарт и те им оказват помощ по пътя за Страсбург. Всички знаят за политическата ситуация в Сърбия, знаят с кого си имаме работа и нещата трябва да се променят.
Вашите протести са важни за всички нас, не само за вас в Сърбия, но за всички нас.
Много ви благодаря! Мисля по същия начин като вас. Това е нещо, което виждаме и от бившите югославски републики. Реакциите са невероятни. Те разбират за какво се борят студентите в Сърбия и искат това да се случи и в техните държави, където има толкова много проблеми. Важна е промяната в сърцевина, нужно е да се промени системата и хората да заживеят по нов начин.
