„Наистина има усещане за свобода, една много зареждаща динамика.“ – с тези думи на Петър Славов започва последното за годината издание на bTV Репортерите с епизода „Посланици“. Иван Георгиев разговаря в Ню Йорк с големия ни музикант, а също и с едно от Златните момичета на художествената ни гимнастика Мая Табакова и художника Росен Райчев – Rossin. „Моята мотивация да дойда в Америка беше музиката, а не желанието да напусна България.“ – извежда той като акцент думите на Петър Славов.
„Аз не съм искал да съм емигрант. Аз имах чудесни родители и чудесна среда. Не исках да се махам отнякъде, исках да отида някъде, където ми е по-интересно.“ – казва в началото Петър Славов. Той вижда случващото се в живота като еволюция. „И мисля, че докато човек може, трябва да се променя и да върви напред.“ През 90-те, в едни от най-трудните години на прехода в България, Петър Славов изпраща касета със свои записи в най-престижното учебно заведение за джаз и съвременна музика в света – колежа „Бъркли“ в Бостън, разказва Иван Георгиев. И продължава историята – в годините на свирепа инфлация у нас, в които един долар доближава 3000 лева, той е допуснат до прослушване, което му осигурява стипендия. „Тогава беше все едно идваш на друга планета – културният шок от това да дойдеш в Америка, да се справиш без пари. Да се отделиш от приятелите, родителите, средата не е лесно. Дори да искаш да го направиш, в един момент усещаш, че това са неща, които ти липсват.“ – споделя музикантът.
Петър Славов посреща предизвикателството като възможност: „Това, което никога не ме е притесняло и не ми е било трудно е, че има конкуренция, с която трябва да се справя. Аз всъщност за това съм дошъл.“ Той казва, че не е срещал негативно отношение заради това, че е българин. „Това е едно от нещата, които винаги много съм харесвал в Америка – хората нямат никакви предразсъдъци към това откъде идваш. Нито за момент не съм усетил някаква неприязън или някакво особено отношение заради това откъде аз идвам.“ Иван Георгиев разказва, че Петър Славов днес създава музика с хора, които пишат световната музикална история. Своята Американска мечта Петър Славов описва така: „Да правя музиката, която искам. Да съм постоянно инспириран от средата. За мен това е адски важно. Тук винаги има нещо, което те вдъхновява, което те кара да се опиташ да бъдеш по-добър, да чуваш нещо, което изведнъж отваря някаква нова врата за теб. Просто аз съм на мястото, на което искам да съм.“
Днес Петър Славов твори и преподава в най-големия град на САЩ. „За мен Ню Йорк е мястото, на което от както се занимавам с джаз исках да дойда тук, защото това е столицата на джаза. Но всъщност, когато за пръв път стъпих тук, той ме плени по други начини. Наистина има усещане за свобода, много зареждаща динамика. Има история, има архитектура, има грозота, има шум. Всичко! Най-голямата ми любов е музиката. Музиката, която аз обичам, се случва тук.“ От дистанцията във времето и пространството Петър Славов оценява промяната в страната ни: „България е едно чудесно място и аз мисля, че дори хората, които живеят там, не осъзнават колко много се е променила, докато аз все още си спомням тази България от 90-те години. Сега просто няма никакво сравнение. Аз не си спомням друг момент в България, в който, ако имам концерти и някой от музикантите ми се разболее, да има поне някого човека, на които да се обадя, които ще свирят на световно ниво.“
Продуцент: Асен Иванов
Монтаж: Калояна Климентова
Графичен дизайн: Витали Варадинов
Оператор: Борис Пинтев
Автор: Иван Георгиев
Предаването се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България“.
На снимката: Борис Пинтев, Петър Славов, Иван Георгиев
