Последната януарска петък вечер в Пловдив бе студена и безснежна. След 20 ч. улиците, опустели съвсем, не даваха признак за жизнелюбивия музикален празник, който ни предстоеше зад вратите на малкия, уютен джаз клуб в Стария град. Давам си сметка, че подобен щастлив парадокс може да ни сполети само в Пловдив, където реалност и фантазия се преливат в едно, тъй както в някои от ранните филми на Уди Алън.
С приятелите ни, с които не сме се виждали отдавна, се настанихме на втория етаж в малката къща на клуб „Контрабас“. Говорехме, смеехме се шумно и хапвахме от вкусната храна, докато малкото пространство се изпълваше с хора на различни възрасти – светли и жадни за музика и разговори.
Неведнъж съм идвала през лятото в „Контрабаса“, където дворът е типично южен, пловдивски, с асмалък над главите ни, малки лампички и свещи наоколо, понякога и картини по стените. Харесвам отдаденото отношение на двамата основни двигатели на това място – Мишо Топалов и Мирослав Турийски. И двамата – дълбоко свързани с музиката. Всеки петък в джаз клуба има музика на живо и това винаги е хубав, смислен джаз. Без компромиси. Подборът на програмата често е плод на контактите и добрия музикален вкус на Миро Турийски, който освен на джаз концертите е и организатор на неделни джем сешъни, реализирани често със студенти и млади артисти. Това до някаква степен обяснява и присъствието на много млади хора на концерта в петъчната зимна вечер, която е във фокуса на моя разказ.
Връщам се обратно там, където ни очаква поредният джаз концерт. Всички сме нетърпеливи да чуем музиката на младия и много талантлив тромбонист Иван Мелин. Той е написал оригинални композиции и е събрал около себе си чудесни музиканти: Димитър Льолев – саксофон, Христо Минчев – контрабас, Начо Господинов – барабани, и Мирослав Турийски – пиано. Когато концертът започна, мнозина осъзнахме, че вечерта полека се превръща в необикновена, и то заради музиката. Всеки един от музикантите свири със страст и силна посветеност. Иван Мелин направи впечатление като инструменталист, който има фин, категоричен, но благ тон на тромбона си, а така също очарова публиката и като композитор. Пиесите му една след друга превземаха пространството и ни поведоха в една друга територия – на духа. Умни, неконвенционални и с музикална ерудиция, темите на Мелин ни разкриха дълбока, богата и креативна душевност. Модерен и в същото време верен на класическите прийоми на джаза, стилът на младия тромбонист и композитор се оказа едновременно софистициран и забавен. Това беше вероятно и истинската причина публиката да реагира екзалтирано след всяко изпълнение, а музикантите да разкриват най-доброто от себе си. Силно впечатление направиха експлозивните и виртуозни сола на Митко Льолев, който толкова високо лети докато импровизира, че оставя усещането, че е инструмент в ръцете на Висш дух, че щедро раздава от върховната любов (по Колтрейн – A Love Supreme) и всички по малко левитираме заедно с него. Полека тази вечер се превърна във вечер на чудесата, главният герой бе изключително талантливият 32-годишен Иван Мелин, който представи своите нови композиции в тесен, но вдъхновен кръг от хора.
Мелин още не е записал музиката си. Много по-добрият подход за създаване на албум, според мен, е първо да изпълняваш на живо музикалния материал, който си сътворил, да го оставиш известно време да диша и да се развива и след това да го запишеш в студио. Точно това е избрал да направи Иван Мелин. Успехът му предстои, в това съм убедена, особено след тази вълшебна вечер на музикални пробиви. И няма как да не е така, след като цял живот той се готви за това.
Биографията му е красноречива – започва да се занимава с тромбон през 2005 г., когато е приет в Музикалното училище в Пловдив – НУМТИ „Добрин Петков“ със специалност тромбон, а след това учи три семестъра в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, където продължава същата специалност. Но джазът винаги го е изкушавал и той решава да му се посвети като предприема да се образова чрез уроци при най-добрия в България в тази област – Велислав Стоянов. Скоро той го кани в своя бенд – „Бразз асоциация“ и получава шанса да се докаже пред „А“ отбора на българския джаз, както сам се изразява. Постепенно става част от редица джаз групи и ансамбли, както и започва работа в Пазарджишка филхармония, отново като тромбонист. Там остава да работи и до днес, като в момента репетира музика на Иван Спасов.
Завишените му критерии го отвеждат до нов растеж – през 2018 г. е приет в Музикалната академия в Бърно JАMU, където негов ментор в областта на изпълнителнителското изкуство е Ян Йируха – „невероятен инструменталист, композитор и аранжор“ по думите на Мелин. Интересен факт е, че музикантът има чешки корени. А още по-любопитно е, че той е потомствен музикант по същата чешка линия и неговият прадядо е изпълнител на туба. Така всяко поколение от фамилията му е белязано от поне един брас музикант. След Чехия той заминава за Нидерландия, където продължава да се развива като интерпретатор, тромбонист и композитор. Там е приет в музикалната консерватория в Ротердам – CODARTS, където пък има невероятния шанс да учи при най-добрите.
През 2019 г. е поканен да стане постоянен член на бигбенда Cotatcha Orchestra, базиран в Бърно. През 2020 г. записва с тях дебютния им албум Big Band Electronics за американския лейбъл Parma Records. Албумът е отличен като най-добър джаз албум на годината от чешкото джаз радио за 2020 г.
През 2022 г. Иван Мелин създава свой джаз квинтет, с който изпълнява авторската си музика. Именно нея той представи на живо в Пловдив в джаз клуб „Контрабас“ миналия петък – 26 януари. Репертоарът на квинтета и неговото звучене несъмнено са резултат от голямото количество музика, което той слуша през годините. Точно неговата неочаквана зрялост и характер направиха впечатление на публиката онази вечер. А самият Мелин разказва: „Скоро се намерих в един цитат на продуцента Рик Рубин, който казва, че артистът трябва да създава изкуството за себе си. Музиката, която съм написал е композирана така, че на първо място аз да я харесвам и да се чувствам уверен в изпълнението ѝ. Това според мен е и начинът творецът да е най-искрен с публиката си.“
А това, което с радост и гордост признава младият тромбонист за своя стил на композиране е следното: „Развих го благодарение на двамата ми учители по джаз тромбон и джаз композиция – Ян Йируха и Иля Рейнхоулд, които не пестяха нито капчица от своите знания, опит и време и чиито съвети прилагам във всяка своя композиция. Бих казал, че пиесите ми са доста повлияни и от многобройните ми пътувания до различни точки на света. Като музикант аз имам щастието да съм често на път, което въздейства доста креативно на музикалната ми фантазия.“
Магичната петък вечер в Пловдив завърши с много и заслужени аплодисменти, с много щастливи и одухотворени лица в публиката, а и на самите джаз музиканти. Все по-ясно е, че тези фини пробиви на духа, които не се хвалят по телевизии и инстаграми, са ни най-необходими сега, особено когато са сътворени от най-младото поколение артисти. Артисти и създатели на смисъл.
