Как се променяме ние, как променяме обществото – първият съвременен изцяло оригинален български мюзикъл „Тайната на музиката“ ни връща сюжетно към средата на 90-те години на миналия век, но емоционално ни обръща към самите нас с въпроса как се реализираме в живота и правим ли го по-добър. Именно това е нашата задача, ни посочва той чрез сюжетното действие и посланието, което отправя през вътрешната трансформация на персонажите и настъпващото в резултат от това социално развитие. Либретото е на Александър Чобанов, музиката – на Любомир Денев, който частично пише и текстове на песни, като основното авторство тук е на Михаела Филева – изпълнител на една от главните роли. Образите на другите персонажи пресъздават артисти като Владимир Михайлов и Владимир Зомбори, а в спектакъла участват много деца, които ни дават насока за действие и в тяхното име. В творческия екип е и хореографът Ралица Мерджанова, режисьор е Уест Хайлър, а продуцент – Ана Дончева. С тях разговарях в навечерието на премиерата на 18 ноември от 19:30 ч. в Зала 1 на НДК. След това спектакълът ще има представления в театър „Азарян“ отново в НДК.
Пренасяме се в средата на деветдесетте години на миналия век у нас, когато разбрахме, че мечтите няма да се сбъднат от само себе си, а нашата реализация минава и през действия за доброто на цялата общност. Но за това трябва много да работим, да преодоляваме предизвикателства и да не спираме да мечтаем. В основата на действието са човешките взаимоотношения между три поколения жени, разказва либретистът Александър Чобанов и извежда основното: „Важно е, че в онзи период успяхме да се запазим като хора. Много обичам някой да ми каже, че сме Изгубеното поколение. Сега ние просто разказваме своята история.“
В тези години е родена Михаела Филева и знанието ѝ за тях минава през общуването с родители или с по-големи от нея приятели: „Съвсем живо и цветно си представям какво им се е налагало да преживяват хората, които се занимават с изкуства, хората, които въобще имат мечти и изпитват нужда от промяна. В този мюзикъл се занимаваме и с надеждата, и с това какво е мястото на изкуството.“
Музиката ни дава ключ към времето и ни въздейства със своето свойство да създава обаятелен свят на красота. Това е подходът на Любомир Денев – син: „Използвам класически изразни средства, които пазят ценности като красотата и романтиката. Мисля, че музиката точно така си проправя път.“
Героят на Владимир Зомбори е художник по душа и учител по задължение, което впоследствие за него се превръща в призвание: „Той е един от хората, останали в тези години, за разлика от голяма част от обществото, със съзнанието, че свободата, която идва след комунизма, е обвързана с отговорност. Ти трябва отговорно да присъстваш, боравейки с тази свобода в среда, в която хората по-скоро я яхват в материален аспект. Моят човек се занимава с това все пак да съхрани вътре в себе си свободата на духа през изкуството.“
Разказвайки за един минал период от националната и личната история, „Тайната на музиката“ извежда важни и за днешния ден и изобщо за човечеството теми. В сюжета битката между духовното и материалното се води в читалището, което героят на Владимир Михайлов се опитва да стопанисва. Това е борба на идеи, но и на власт. Борба на разбирания. „Моят герой е решил, че трябва да превърне това читалище в заложна къща и иска да се отърве от всичко, което му напомня за изкуство. Защо? Защо? Защото когато е бил дете, много е искал да се занимава с музика, но баща му му е забранил, като му е казал, че това е загуба на време и той няма да му позволи да си провали живота. Истинският провал на всяко едно пораснало дете е, когато не слуша сърцето си, когато не върви по пътя си, когато не следва таланта си.“
С темата за (не)последваната мечта мюзикълът ще резонира у мнозина. За творческия екип е ясно – всеки от тях сбъдва своята мечта за изкуството. На Михаела Филева ѝ е нужно време, за да заобича своята героиня, която бяга на другия край на Европа, за да се спаси от проблемите. „Отказала се е от любовта на живота си и си е представяла някак си, че това ще ѝ се размине. Но връщайки се в родния град след смъртта на баща си, я връхлитат спомени за неосъществени копнежи и тя по най-погрешния начин проектира собствените си страхове върху дъщеря си. Докато я играя, израствам в емоционалния сблъсък с въпросите – може ли човек да се откаже от всичко, за което е мечтал, има ли момент, когато е твърде късно да промениш живота си?“
От конкретния сюжет режисьорът Уест Хайлър прави спектакъл с универсално звучене – това не е произведение за отминало време, а за хората, които са го белязали. Внушението се допълва от танца. „Хореографията като разказ на тялото е огромна сила. Ласката е едно от първите неща, които детето получава на този свят. Изключително важно и ключово е да може танцът да се затвори в тази опаковка.“ – посочва Ралица Мерджанова за още един лечебен за душите на публиката елемент от спектакъла.
В колективното действие се ражда „Тайната на музиката“ повече като споделяне на жизнен опит, отколкото като самодостатъчно сценично произведение. „В биографията на всеки от нас има нещо, което съставя спектакъла. Всички герои си вземат от живота ни в даден момент. Така че той е наше общо дете.“ – казва режисьорът Уест Хайлър. И извежда основните въпроси, които чрез развитието на сюжета и чрез трансформацията на героите творбата поставя – какъв е смисълът от това да създаваш изкуство, защо правим това в свят на политическа лудост? „Спектакълът отговаря – защото изкуството е свобода. И в свързването им осъзнаваш, че създавайки изкуство, правиш изявление – културно, хуманистично, политическо. Сашо е успял да обвърже прехода в страната с вътрешната трансформация, през която преминава всеки герой. На фона на промените и сътресенията в спектакъла, всеки персонаж преминава през своите трусове и от един начин на живот към коренно различен.“ И в това всеки в залата ще се преоткрие.
„Тайната на музиката“ е втори мюзикъл на продуцента Ана Дончева. Тя определя като революция постигнатото през последните три години с „Книгата на мечтите“. Създаден от частна компания, той продължава своя живот и на 13 март ще може да го види публиката в Пловдив. Новото произдведение от февруари нататък ще се играе в театър „Азарян“. „Надявам се да сме се размърдали не само ние, а и с общи усилия – всички хора, които се занимават с изкуство в България, да сме предизвикали интереса на хората да прекарват времето си в посещаване на събития, които по някакъв начин карат душите им да израстват, умовете им да работят.“ – казва тя. И посочва белезите на промяната у децата, участващи в „Тайната на музиката“: „За тях идва осъзнаването с какво е съпътствана работата в изкуството. Трябва да са големи професионалисти в това, което правят, да придобият работна етика, каквато на тази възраст не се очаква да имат. Изискваме от тях да израснат за много кратък период от време. Те първо намират границите си и след това започват да мислят как да ги разширят така, че да станат достатъчни за този процес. Случват се много сложни неща с възприятието им за тях самите.“
В спектакъла за първи път на сцена излиза и дете от ромски произход, автентично спрямо образа. „Изключително съм благодарна на родителите на Теодора Василева, които застанаха зад детето си с всичките трудности, които това им костваше, а то им коства наистина много, на учителите, на директора на училището. Всеки от тях трябваше да счупи някакъв тип представи за нещата, за да може да застане зад детето и то да си доведе ролята докрай. За Теодора и за всичките ѝ приятели и познати това е отваряне на една огромна врата. И всички те го разбират. Родителите ѝ също. И се надявам този прецедент да се превърне в нещо, което да е нормално и да се случва все повече и повече.“ – казва Ана Дончева.
Сценографията на „Тайната на музиката“ е на Елица Георгиева, а костюмите са на Сърджан Кръстевски – и двамата също от екипа на „Книгата на мечтите“. Мюзикълът има и новаторска сценична визия с използването на екрани, които пресъздават двата свята – реалния, разказващ историята, и нереалния, пресъздаващ усещането от случващото се.
