С голяма ретроспективна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“ се отбелязва 70-та годишнина от рождението на Людмил Лазаров (1955 – 2022). Днес е последният ден, в който може да бъде видяна експозицията. Това е първата обзорна изложба на творчеството на художника и макар да не претендира за пълнота, тя проследява развитието му като живописец – от първите картини още като студент в курса на проф. Иван Кирков в Художествената академия, влезли в музейни колекции, до последните му произведения от годината на неговата смърт. В експозицията са включени и текстове на проф. дн. Ангел Ангелов и д-р Емануел Мир с коментар върху творчеството на художника. В края на миналата седмица се проведе кураторски тур на изложбата „Людмил Лазаров. Живопис“ – 70 години от рождението на художника.“ с куратора Надежда Джакова.
Живописта на Людмил Лазаров прави силно впечатление на художествената критика и любителите на изкуството още при първите му участия в Общите художествени изложби през средата на 1980-те години. Голямоформатните композиции в неокласически стил носят академичния заряд на живописване, но и много силна лична чувствителност към света.
В коментара си към тях проф. Ангел Ангелов пише: „Елементи от класическа стилистика, както и образи от античната митология, Л. Лазаров използва, за да търси отговор на въпроси, които го тревожат: какво изразява голото тяло, собственото, на другите. Както е обичайно за класическия тип стилистика, тялото е портретирано, то представя състояния и отношения или неспособността да си в отношение към другите, но и към себе си. Тематиката на картините потвърждава привързаността към класическото – Буколики, Флора, Орисници, Одисей, годишни времена; подтиците идват от старогръцката митология и от литературни произведения от Античността.“
Тези образи присъстват и в картините му, рисувани по време на живота му в Париж от началото на 1990-те до началото на 2000-те години. В изложбата избрани произведения, създадени в тези години, са представени под формата на репродукции. Включена е част от серията „Тоалет“ с ироничния си коментар към стереотипите в изкуството, но и показва умението на живописване по примера на старите майстори.
През годините Людмил Лазаров не следва очертани пътища – във всяка нова серия живописни творби бива различен. Следват сериите му „Минувачи“ от 2005 г., „повърхностни картини“, портрети в „Природата на нещата“. Общото между тях е най-добре изказано от д-р Емануел Мир: „Времето просто се процежда през картините на Лазаров. Тези обекти улавят изтичащото време и го фиксират върху платното. Улавят невидимото и го правят осезаемо и разбираемо. Наблюдаващият стои пред тях като странник, който, заставайки пред някоя скала, изследва нейните исторически насложили се пластове и гледайки седиментите на вековете, неволно се изпълва с респект и вълнение.“
Фотография: Елена Спасова
