В безтегловността на спомените ни поставя френският спектакъл „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“, който гледаме на 5 и 6 април в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьорът Орелиен Бори го изгражда през 2018 г. заедно с Младен Материч по своя спомен за неговия „Небесата са далеч и Земята също“, който гледа четвърт век по-рано на същата сцена на Театър „Гарон“ в Тулуза. „Спомените живеят у нас по собствени физични закони: те се трансформират, растат, забравят се или се измислят.“ – коментира спектакъла Орелиен Бори в студиото на Jazz FM.
Първообразът от 1994 г. оказва толкова силно въздействие върху 24-годишния младеж, че той решава да посвети живота си на театъра. Още тогава си задава въпроса какви биха били спомените му, ако след години направи същия спектакъл. Четвърт век по-късно, през 2019 г., на сцената на театъра, ръководен от Галин Стоев, излиза като копродукция с трупата на Бори „Компания 111“ „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“. „Вземам същите елементи от първия спектакъл, но създавам нов, защото спомените са много. За мен също така бе важно как съм видял и почувствал себе си в постановката. Като започнах да работя, намирах себе си в нея.“ – разказва Бори. В постановката на Материч жената, родителите и децата на героя умират. „Но тогава аз не мислех за смъртта, бях млад, всичко това бе толкова далеч от мен. Сега се оказвам в сходна ситуация на тази, в която се намираше героят.“ – завърта се колелото в един цикъл.
„За мен „Небесата“ беше форма на задаване на въпроси на сцената, вероятно не много приемливи, но пък нормални, когато се намираш в средата на живота (между раждането и смъртта, младостта и старостта, разцвета на силите и умората), измежду това, на което сме се надявали, и онова, което реално сме получи и вече започва да изглежда като свършен факт…“ – спомня си сега за спектакъла си от онова време роденият в Сараево режисьор Младен Материч.
Днешната сценична реализация е резултат на съвместната работа на двамата автори. „Смесвам естетиката на Материч и моята. Общото между нас е визуалността на спектакъла, в който не се произнася нито една дума. Той работи чрез действие, с декора, с осветлението и с реквизита. С тях се опитваме да направим нещо поетично.“ Нестабилната основа на спомените пресъздават 70 000 пинг-понг топки. „Мисля, че в спомените преживяванията плуват в съзнанието, те са някъде там, но се движат. Исках всичко да се плъзга като тях – актьорите, реквизита, декора. Актьорите се мъчат да вървят по тези топки без да падат.“
На сцената са и танцьори и циркови артисти. „Взех актьорите от първия спектакъл, но сега има и още един персонаж – режисьорът, който е в ролята на г-н Театър.“ – обяснява своето присъствие на сцената Орелиен Бори. Режисьорът е познат на сцената ни и от гостуванията си на Sofia Dance Week през 2008 г. и 2009 г.
След първото представяне на 5 април ще има среща на публиката с екипа в разговор, модериран от театроведа д-р Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър. „Обичам да слушам хората от публиката. Те са като мен, когато аз за първи път видях спектакъла. Когато говорят за него, те ще говорят за самите себе си. Театърът е среща със себе си. Ако е добър.“ – завършва разговорът ни с Орелиен Бори.
Гостуването на спектакъла в България се осъществява като партньорска инициатива на Народния театър „Иван Вазов“ и Френския институт в България, заради която цените са достъпни за широката аудитория. Те са в пет категории от 20 до 60 лв.; от касата на театъра абонатите на Френския институт ползват 10 лв. отстъпка, а ученици, студенти и пенсионери могат да си закупят билет за 15 лв. Турнето на „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ се организира с помощта на Френски институт Париж – Международен фонд за експорт, Френски институт в България и програма „Театроскоп“ за Югоизточна Европа, създадена по инициатива на френското Министерство на Европа и външните работи, Министерство на културата и Френския институт в Париж.
Подробности на сайта на Френския институт в България: Спомням си, че Небесата са далеч и земята също – 5 и 6 април 2023 (institutfrancais.bg) и на сайта на Народния театър „Иван Вазов“: Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също | Представление | Народен театър "Иван Вазов" (nationaltheatre.bg)
