Свидетел съм на възхода на Държавна опера – Стара Загора през 10-те години под ръководството на директора Огнян Драганов. Той я възроди и я издигна до световно ниво. Гледахме спектакли от висока класа във внимателно преценен репертоар от бисери, които всеки иска да гледа отново и отново, а също така и останали в периферията произведения, тъй като са сложни и тежки за поставяне – „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров е последен пример за това. Постановките са така изградени, че на основата на класическото наследство казват нещо важно за съвремието ни и допринасят с нещо ново за сцената. Гледахме опера, мюзикъл, балет, концерти, включително и джаз, с най-големите български и световни имена – едно от тях – на старозагорката Веселина Кацарова, която Огнян Драганов покани за артистичен директор. Но в тези продукции се включиха и най-блестящите млади таланти от всички континенти, които операта също така отгледа с конкурси и майсторски класове. Тя възстанови и балетната си трупа, като я направи международен творчески център, от който излязоха редица звезди. Всичко това бе направено и с особена грижа за местната общност – от висококачествената продукция, през създаването и обживяването на нови пространства за култура (Античен форум „Августа Траяна“, брега на язовир Копринка, стадион „Берое“, Къщата на архитекта, Чирпанската опера), до съвместни инициативи с местното Национално училище за музикални и сценични изкуства, както и образователни занимания, включително музикотерапевтични за деца със специални образователни потребности. Огнян Драганов направи така, че да влизаш в операта с преклонение към силата на изкуството и да излизаш от нея с възхищение от видяното, което всеки път е надминало всичко, което си си представял и въображението би могло да ти подскаже. Ярък пример за това са добавените пластове в разбирането на произведението в операта с кукли и опера в цирка. Още с първите си действия като директор той възстанови Фестивала на оперното и балетно изкуство като една от стъпките към възраждане на Държавна опера – Стара Загора.
„Обръщайки се назад, действително се свърши доста голяма работа. Идеята бе да развиваме оперното и балетно дело в този прекрасен град и прекрасен театър. Тъй като и в световен план операта се избутва от други жанрове, чийто разказ по-лесно се възприема, а хората не обичат да разпознават света с твърде много знаци, работата на всеки един директор на такъв театър е ревностно да пази територията на класическите опера и танц. Това е изворът на всички изкуства, които се раждат след тяхното утвърждаване.“ – обясни водилото го в неговия директорски мандат Огнян Драганов.
За да се случи това, той постави стабилен фундамент: „Този оперен театър винаги трябва да бъде иновативен и изненадващ. В Стара Загора публиката ходи на опера като на кино. Трябва да се създава разнообразна продукция, за да се привличат все повече хора от самия град, от околностите и от цяла България. Много важно е да имаш ритмичен сезон и да присъстваш целогодишно в културния календар на града. Създаването на кадри е изключително важно. Бяхме едни от първите, които оформихме балетна трупа изцяло на конкурсен принцип. Тъй като имаше малък интерес от български танцьори, тя в началото беше в по-голямата си степен от чужденци. Забелязвам как трупата, създала воля да прави сериозен балет, дава възможност на танцьорите да се развиват. Същото се случва в оркестъра и хора. Набавяйки млади артисти, които са пролетта на нашия живот, можем да представяме все нови и нови неща. Не е лесно, но когато имаш екип, винаги се намира начин да се върви в тази посока.“
Огнян Драганов даде още примери за отличителност и принос на Държавна опера – Стара Загора под неговото ръководство – поставянето на над 25 камерни заглавия, от които 4 български, международен конкурс за написването на три нови камерни произведения, създаването на Детско-юношеска студия за балет, която сега обхваща 75 млади таланти и изнася спектакли от деца за деца. „Иновативността на един театър е много важна. Това го прави витален. Операта става разпознаваема именно чрез експлозията на енергията, която трябва непрекъснато да създаваме.“ – посочва Огнян Драганов. Друг аспект на новото е в столетни творби да се залагат знаци, които ги превръщат в смислен и съдържателен разказ за съвремието.
В продължение на честването на 100 години Старозагорска опера предстои премиера на „Андре Шение“ на 21 и 22 ноември. „Това е рядко поставяно красиво и трудно заглавие.“ – коментира Огнян Драганов. Спектаклите поставят началото на 55-ото издание на възстановения от него Фестивал на оперното и балетно изкуство. Диригент е Павел Балев, а сценограф – Денис Иванов. „Намерихме изключително интересно решение – еклектика между измисления свят на богаташите и кървавия на революцията, между които е разпънат като на кръст любимият на Пушкин поет Андре Шение.“ – каза за спектакъла Огнян Драганов. А в края на годината сегашното най-ново заглавие – „Риголето“, ще открие Новогодишния музикален фестивал на НДК в Зала 1 на 17 декември. Диригент ще бъде постановчикът Хосе Кура – поредно голямо оперно име, което Държавна опера – Стара Загора привлече в своята кауза за развитие на оперното изкуство.
Така културният институт в Стара Загора формира националната оперна сцена, изявява българското изкуство по света, като същевременно запазва своето силно влияние като регионален център на общността. Да ходят на опера за старозагорци е специална част от ежедневието. „Старозагорската опера е в генетичния код на местните хора. В забързаните времена понякога минаваме край тази сграда, само гордеейки се че в този град имаме оперен театър, който ни различава от другите и носи славата на града ни извън пределите на България. Ние трябва да го посещаваме, защото той има нужда от публиката. Обръщам се към старозагорци: този театър работи за вас, гражданите на Стара Загора, решили преди 100 години да направят тук опера, която да отличава града от другите в страната.“ – покани ги още веднъж в театъра Огнян Драганов.
