До 4 май в столичната галерия Little Bird Place Нора Ампова показва най-новите си произведения, събрани в изложбата GÖKОTTA {йо-ку-та}. В превод от шведски думата означава „да се събудиш рано, за да усетиш тишината на сутринта и да оцениш красотата на природата, особено песента на птиците.“ С GÖKОTTA галерията Little Bird Place продължава да развива своята концепция, фокусираща се върху изкуство, свързано с темите за природата, екологията и природосъобразния начин на живот.
Основно изразно средство в GÖKОTTA е колажът, но свободата и творческият експеримент отвеждат Нора Ампова към произведения с по-обемна форма, сред които е и една скулптура. Изкуството на художничката с лекота създава близка връзка със своята публика заради общочовешките теми, символи, преживените емоции и състояния и силното въздействие на цветовете, с които Нора смело и майсторски борави. Тя ще се срещне със своята публика на 26 април от 17 ч. в артистичен тур, по време на който ще разкаже повече за работния процес, за цялостната идея на изложбата и ще отговаря на въпроси.
Преди дни Нора Ампова беше гост в ефира на Jazz FM. Разговора на Таня Иванова с нея може да чуете чрез плейъра в публикацията, а по-долу може да разгледате снимки от експозицията и да прочетете акценти от интервюто.
„Аз залагам доста линии в цялата концепция - оценяването на природата и свързването с нея. За мен това е почти биографичен процес, носталгичност към детството, защото израснах във Владая, в полите на Витоша, зачената съм в Норвегия – това нещо съм го описала по един по-закачлив начин в текста към изложбата. Моите родители и брат ми са живели и работили в Норвегия доста години, а после майка ми се връща в зората на демокрацията, за да ме роди тук. Аз съм си български гражданин, но в крайна сметка винаги съм била свързана дълбоко със Севера.“
„На първо място спомените ми с природата ме отвеждат към детството, защото това е един много чист период от живота на хората, който смея да кажа – дълбоко ми липсва, защото вече като градски и възрастен човек аз усещам голям стрес и напрежение в битово отношение, колкото и да обичам града. Всъщност рисувайки и подготвяйки такъв тип теми и произведения, аз наистина се чувствам терапевтично и това е един начин да преодолея градските и житейските трудности. Определено детството е мястото, на което се пренасям. Техниката на повечето работи е колаж, което за мен е сравнително нов път, но отново го свързвам с детството. Това е едно от първите неща в училище, което се учи от децата, занимаващи се с изкуство. Този семпъл изказ на колажа мен много ме предизвика, защото хем е много прост, хем дава изключително много възможности да прекомпозираш, въобще да си използваш въображението по един освободен начин. Аз съм живописец оригинално, но тук в тази изложба класическите техники ги оставих, за да мога да експериментирам точно както едно дете открива материалите и изобщо работата с ръце.“
„Не бих казала, че тези цветове ги владея от началото на пътя си. Напротив, даже когато учех в Художествената гимназия, там са ме владеели едни по-депресивни тонове и състояния. В НХА към края се отвори интерес към поп арта, към по-директния изказ и по близкия контакт с публиката - за мен това е голямо качество на поп арта и на съвременните живописни техники, но смея да кажа, че години по-късно, запазвайки яркостта на много от тоновете, произведенията и концепциите са се развили, както и идеите и посланията, които отправям към публиката, та не мога да избягам от тази цветност все още. Не съм си го и поставила като цел. Понякога се замислям не съм ли прекалено агресивна под някаква форма с тези цветове. Има много ценители на изкуството, които предпочитат минимализъм и т.н., но в крайна сметка аз съм искрена в това, което правя и засега това е моят път. Цветът е изключително важен. Аз съм си живописец и това е положението.“
„Като едно допълнително уплътняване на цялата концепция е, че повечето техники и подходи са свързани с рециклиране, което също има връзка по един или друг начин с промените в климата. Използвам папие-маше и рециклирани кутии от яйца, самите колажи са от стари списания, календари. Давам нов живот на материали, които са се озовали при мен. Изложбата и темата ми дадоха свобода да експериментирам като художник и технологично, което мисля, че е важно да прави всеки артист.“
„Като елементи чисто композиционно присъстват много женски фигури и природа – тази вечна тема за човека и природата. Връзката между жената и природата за мен е много специална. Смятам, че всичките ни състояния, които преживяваме, ги има в природата. Много сме разнолики, богати и непредсказуеми. Това мое любопитство към жената и поставянето ѝ в различни пространства за мен започна по време на Covid-19, когато ме налегна изолацията. Тогава всъщност започнах да осъзнавам и да оценявам връзката с природата. Тогава живеех в пасторално френско село, близо до границата с Швейцария. Тогава природата беше навсякъде около мен. Мисля, че също така има един автопортретен елемент, който залагам дори без да го осъзнавам винаги, но тези жени са преживени състояния, през които съм преминала или мои близки, или просто вдъхновяващи жени в живота ми. Това е една вечна тема, която ще видим колко още ще ме занимава, но засега е нещо, което се опитвам да показвам на хората и да се предизвиквам и самата себе си под някаква форма.“
„Влязох в тази много, много интерпретирана тема, за да покажа към какво се стремя – към почит, уважение. Връзката, която имаш с природата, означава, че ти се свързваш и със себе си, нещо, което много искам да ми се случва и на мен, защото когато ти се свържеш със себе си и си наясно със себе си, си се свързал и с другите хора. Ако това може да се осъзнае от много голяма част от обществото, мисля, че животът ни ще бъде много по-спокоен и човечен, ще се ценим един друг. Ако ценим природата, ценим и нас самите, защото сме част от нея.“
