Музиката на Барока и на Пат Матини звучи в една програма. Инициатор на проекта „Пресечни точки“ е виолончелистката Линда Манчева. По-голямата част от аранжиментите на музиката на американския китарист са на Румен Бояджиев, има и два на Константин Владигеров. Творбите ще изпълнят квартетът на Линда Манчева – Смиляна Лозанова и Юлиян Стоянов – цигулки, и Евгения Бауер – виола, заедно с Даниеле Феббо – контрабас, и Илко Градев – акордеон. Премиерата ще бъде на 25 февруари от 20 ч. в Национален студентски дом.
Линда Манчева от много години свири на бароково чело, слуша джаз и ѝ се свири джазова музика. Първата стъпка в тази посока прави, когато Сашо и Константин Владигерови я канят да изпълни техни творби с тях. „В пиесите имаше толкова нови за мен хармонии, трябваше да свиря и сола – нещо абсолютно непознато. От години се опитвам да се доближа до джаза. Като класически музикант образованието ни не включва свирене на джаз. Много жалко, че е така.“ – разказва Линда Манчева.
Тя търси възможност да съчетае бароковия стил, който добре познава, с джаза, с който иска да се сближи. Спира се върху творчеството на Пат Матини. „Слушам много неговата музика, попивам я с много чисто чувство. Бих я сравнила с музиката на Моцарт – когато го слушам, мога да ходя по улиците и да подскачам от щастие. Много, много, много ми харесва музиката на Пат Матини. Той е безкраен!“ – възкликва Линда Манчева.
След като слуша музика на китариста и събира негови ноти, тя се обръща към Румен Бояджиев да направи аранжименти на избраните от нея произведения. Автор на други два е Константин Владигеров. В основата на проекта са хармониите. „Направих проучване като научен проект – какви хармонии използва Пат Матини, как се свирят те на челото, как могат да зазвучат в състава за концерта.“ – разказва за подготовката Линда Манчева. От бароковата музика тя избира произведения на Пърсел, Лоуъс, Вивалди и Хендел. Връзката е в тоналните паралели. „Влизаме от Барок в джаз през обща тоналност, която после се разтваря до безкрай и пак се връщаме в конкретната тоналност, за да продължим с Барока.“ – описа структурата Линда Манчева, като казва, че е благодарна за предизвикателството.
Аранжорът Румен Бояджиев следи репетицията и дава насоки за реализацията на творческата идея
Да направи аранжиментите за Румен Бояджиев е трудна задача от гледна точка на спецификата на музиката на Пат Матини. „Тя е дълбоко китарна и е съобразена с неподозирани качества на този инструмент, звучи все едно слушате цял оркестър. Много е трудно тази специфика да се пренесе в друг състав. Опитал съм се да направя нещо, представяйки си Линда, нейния квартет и допълнителните музиканти, запазвайки атмосферата на неговата музика, като промених малко технически регистри. Идеята е музиката по нов начин достига до по-широк кръг хора, които да усетят дълбочината и безкрая на неговата творческа инвенция.“ – обрисува направеното и смисъла му Румен Бояджиев.
Линда Манчева вижда паралелите на музиката на Пърсел и Лоуъс с Пат Матини в развитието на хармонията и преплитането на гласовете: „Той влиза от хармония в хармония по безкрайно интересен начин. Неговите мелодии могат лесно да се пеят. Когато ги свиря на чело, усещам как все едно пея. Така става съвкупност, в която един елемент обогатява другия или го подплътява“. За програмата тя избира мелодичните произведения на Матини, а контрастът с бароковите творби на Вивалди и Хендел е в танцови части от Пърсел и Лоуъс, с които се променя атмосферата и се свири по-виртуозно.
След ден тук ще бъде предпремиерното представяне на проекта
„Пат Матини е един импресионист. С всеки един такт от музиката си може да опише нещо изключително дребно – като капка дъжд, паднало листо, слънчев лъч. Той задълбава много дълбоко в човешките чувства, неповторим музикант е. Тази дълбочина би могла много добре да се пресъздаде с класическите инструменти, защото те единствени могат да стигнат толкова дълбоко в човешката душа.“ – посочва Румен Бояджиев.
Изпълненията на пиесите в програмата са така подготвени и представени, че ни дават възможност да им се насладим чрез вникването в тях. В добавка към красотата им е това, че са интересни и интригуващи. Самият проект е създаден с искрено вълнение и въвлича, както илюстрират и думите на един от участващите музиканти – Даниеле Феббо:
