„За мен Хари е много интересен музикант.“ – казва категорично още в началото на разговора ни Даниеле Феббо. Моля го да поясни. „Определено заради отношението към музиката, заради това, което усещам на емоционално ниво. Много е интерактивно свиренето с него. Казва, че му е повлияло Чикаго.“ – посочва Даниеле Феббо. За стила, към който американският блус град провокира, Хари Тончев разказа: „Това е базирано на поемане на висок риск в импровизацията. Когато си дойда тук, мога да го постигна с музиканти като Даниеле Феббо и Боби Петров. Имаме „разговорен“ подход към музиката. Когато някой свири соло, всички участват и го подкрепят. Обикновено хората свирят стандартите традиционно, а ние гледаме да излезем извън рамката, дори извън това, което е възможно. Затова поемаме голям риск, но получаваме голяма награда.“
В паузата между двете части на интервюто слушаме пиеса на Хари Тончев, която той базира на стандарта Yestеrday на Джероум Кърн, но променя хармонията и слага своя тема. Озаглавява пиесата Elastic. Записва я в трио с Люк Сагадин и Алекс Остин след инцидентен концерт, в който са се почувствали добре. Тази пиеса и всичко казано дотук и след това в интервюто показва как музиката възниква в срещите. Докато в ефир звучи пиесата, разговорът в студиото продължава за начина, по който общуват и се събират в музиката, за свободата в отвореното пространство на диалог, в който на всеки му е интересно и важно какво казва другият. „Всичките изрази са в подсъзнанието ни – най-големия склад за памет. Когато свирим, се налага да изключим съзнанието. Тогава разговорът се получава от това, което вземаме в момента от наученото в миналото.“ – описва творческия процес Хари Тончев.
Музицирането с него е специален и променящ живота момент за Даниеле Феббо: „За да мога да си позволя да свиря по даден начин, трябва да имам доверие на човека, че няма да ми се разсърди, ако сгреша. Допреди известно време бях фиксиран в това да не бъркам и да не поемам рискове, да си изпълня ролята така, че всички да са ок.“ Хари Тончев е първият, който му показва как има много различни начини да се изпълнява музиката. „И макар в репертоара да имаме доста стандартни мелодии от песнопойката, не ги свиря така, както бих свирил с други колеги. С тях не сме се опитвали да свирим така и не зная дали ще се получи „разговорът“.“ – откроява специалният момент Даниеле Феббо. Предпоставките за един такъв разговор са натрупванията, богатият опит – музикален и житейски, многото преживяно и останало в съзнанието и подсъзнанието. „За мен вълнуващи са „грешките“. Ако стане объркване в адаптирането и се коригираме в реално време – това е щастлив инцидент.“ – дава друга перспектива към случващото се Хари Тончев. Така се появяват нови посоки и възникват нови мисли.
Говорим в ефира сутринта след цяла вечер на свободен музикален „разговор“ в домашна обстановка. „Това е един съвсем нов и много вълнуващ начин на музициране – много креативен и динамичен. Определено бих гледал в тази посока. Когато човек иска да се развива, се сравнява с големите, които ти показват колко още имаш да научиш. Много се развълнувах от това, че открих нещо ново след 10 години свирене на тази музика. Сега гледам как можем да сме по-свободни в музицирането и да общуваме активно.“ – казва за промяната Даниеле Феббо. Хари Тончев определя импровизацията като социална дейност. „За мен вълнуваща е възможността за културен обмен.“ – казва той за моментите, които ще сподели на сцената с колеги в България.
Двамата ще свирят с трима барабанисти на различните концерти – Борислав Петров, Атанас Попов и Кристиан Желев. Срещите с тяхната музика предстоят в Jazz Bar днес, в събота – във „В джаза“ в Пловдив, на 3 май – в „Хомс“ и на 18 май – в „Шрьодингер“ в София, на 23 май – в „Бордо“ в Плевен, на 24 май – в „Контрабас“ в Пловдив, на 30 май – в „Синтезис“ в столицата и на 31 май – в „Мелон“ във Велико Търново. Ако междувременно се появи възможност за други концерти, те обещават да я оползотворят, за да въвлекат още много любители на джаза в своя музикален диалог.
