Братята Вилизар и Андрей Гичеви повече от година музицират в дуо, както ще ги чуем и тази вечер от 20 ч. в „Синтезис“. За тяхното партньорство Вилизар разказва: „Много е вълнуващо да свирим заедно точно тази музика. Разминахме се и в Националната музикална академия, и в Испанската гимназия. Първият ни концерт заедно беше в една книжарница. Аз му казах: „Брат, готов си вече, трябва да започнеш да свириш на живо“. И много се радвам, че направи това именно в дует с мен. Гласува ми доверие. В тази първа изява и от себе си, и от него чух неща, които не бях чувал досега. Бях много щастлив, че и двамата сме достатъчно свободни и разчитаме един на друг, за да поемем в нови посоки и без притеснение.“ Андрей Гичев допълва: „Вдъхновяващо и вълнуващо е да свиря с брат ми. Всеки път, когато се съберем, виждаме кой как е напреднал и какво е научил. Така става прекрасен обмен. Енергията, когато свирим заедно, ни издига още по-високо.“
Двамата млади артисти са предани на музиката. Забелязвам го в множество жестове, когато съм ги гледал на сцената или в учебни моменти – на Банско джаз академия, на майсторския клас на Ангел Заберски в Нов български университет, на концерта от часовете по джемсешън на Христо Йоцов в Националната музикална академия. Първият им допир с музиката е благодарение на родителите им, които ги водят на концерти и други културни събития. Подават им в ръцете и първите инструменти. „И след време, вече като пораснахме малко, разбрахме какво е музиката и какво означава тя за нас. И доста бързо се получи така, че тя да е нашият живот. И да търсим философията в нея.“ – споделя Андрей. Бабите и дядовците им също ги водят на концерти. Двамата започват да учат музика в любителска школа в читалище. В Испанската гимназия откриват активна културна среда, свирят на училищни концерти. „С подкрепата на родители и приятели поехме смело в този път в живота, защото като млад човек винаги има някакви съмнения дали ще се справиш, дали ще намериш своето място. Още повече, че не сме от музикално училище. Щастливи сме, че днес се занимаваме с това, което обичаме, защото то ни изпълва със смисъл всеки ден. Още повече, когато го правим и заедно, тогава наистина знаем, че има смисъл.“ – добавя Вилизар.
Още на прощъпулника си той посяга към китарата. След това заедно с дядо си в Казанлък подарява на Андрей електрическо пиано. Още при първия досег с инструментите почувстват, че това са техните. При отсъствието на натиск от страна на семейство и преподаватели, двамата с желание ходят на уроци. Хората около тях ги насърчават да развиват креативността си и да експериментират. Андрей още на осем години печели конкурс във Виена. „Винаги сме имали свободата да избираме това, което е най-близко до сърцата ни, така че това си е наистина щастие.“ – казва Вилизар.
Двамата свирят с лекота, забелязва се колко радост и удоволствие им носи музиката. Те се развиват с вдъхновението от великите изпълнители през епохите и от средата, в която творят – описват чувството като полет, казват за мотивацията, че е постоянна. От няколко месеца водят редовни неделни джемсешъни в София. Андрей описва музиката: „Тя е любов и споделеност, философия, има нюанси, които дори и ние като човешки същества не можем да видим. Човек трябва да е готов да се потопи в музиката и да разсъждава по друг начин. Музиката е целият ни живот: това, което четем, това, което учим, разговорите, които водим, филмите, които гледаме, театрите... Това всичко влияе на начина, по който свирим. И колкото по-запознати сме със себе си, толкова по-леко изглежда, че правим нещата, но всъщност зад тази лекота може би стоят много усилия и много труд.“
Постоянството им е пословично. Тяхната музика е тук и сега. Тя идва от миналото, опира се на големите образци, но двамата свирят във връзка с момента. „Джазът се занимава със сегашния момент. Всички джаз музиканти се стараем да създадем средата, в която музиката да се случи. Ние постоянно сме в търсене да усетим, че музиката е дошла при нас. И когато всички в един ансамбъл го почувстват, се появява магията, която ни зарежда и ни кара да я търсим постоянно. Това е точно този момент. Понякога се опитваме да отстъпим назад и да изчакаме да видим накъде ще ни поведе музиката, защото тя не винаги се нуждае от това, което си мислим, че е най-правилно като решение. Това се старая винаги да търся, то е един стремеж.“ Андрей добавя: „Музиката се отличава от останалите изкуства, защото е тук и сега. Не може да бъде повторена, не можеш пак да почувстваш емоцията, която си усетил на един концерт. Всеки път е различно. За мен най-важното е като седна на пианото и засвирим, да видя какво ще се случи тук и сега и накъде ще ме отведе музиката, накъде ще тръгне моята фраза. Да, може от време на време да съм си подготвил някакви неща, но аз съм за експеримента, и то – експеримента на сцена. Разбира се, с отговорност.“
Двамата братя Вилизар и Андрей Гичеви ще чуем в „Синтезис“ днес от 20 ч. на Хамонд орган и китара с вдъхновението на Уес Монтгомъри и Джими Смит.
